Re: Полянката

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 2:30 pm

- Деймън разкрещи се, кажи ми всичко, което ти хрумне, намрази ме , убие ме ако искаш, но не го задържай в себе си...
Изведнъж нещо ми стана.Вампирската ми физиономия се появи и я поглднах.Сега щях да си го изкарам на нея.След това може би щеше да ми мине.Поне да не ме търси вече..Доближих се до нея и тя ме погледна.Вдигнах ръката си и и' забих един як шамар.Тя се превъртя и падна на няколко метра.
-Съжалявам..Сега съм по-добре...

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 2:35 pm

Това ме заболя. Докоснах бузата си, той наистина ме беше ударил. Ако си мислеше, че ще оставя това просто така жестоко грешеше. Никой не можеше да си играе с мен, дори и Деймън .
- Ще съжаляваш за това ... - процедих през зъби. В момента единственото, което изпитвах към него бе омраза. Мразех го от дъното на сърцето си. Изправих се и си лепнах една от онези фалшиви усмивки, с които можех да заблудя всички .
- Знаеш ли, може би си, прав не те обичам и никога няма да те обичам...

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 2:41 pm

- Ще съжаляваш за това ...
- О..Знам...Горчиво ще съжалявам,но все пак ще бъде забавно да се опиташ да ме убиеш..Сега на твое място бих отишъл при Стефан и бих му казал...Е..Катрин..Това е истинското ти лице..Злобна..Импулсивна..Нали знаеш,че винаги съм го знаел..Е..Сега е момента да ми се разкрещиш или да се опиташ да ме убиеш..Ще те разочаровам..-погледнах я с иронична усмивка и седнах на пейката.
- Знаеш ли, може би си, прав не те обичам и никога няма да те обичам...
- Както казах преди малко това го знаех..Единственото,което можеш да направиш е да си играеш с някой..Ти не можеш да обичаш..Не си способна..Но това си е твоя работа..
Много ми беше интересно какво ще стане след моите речи.

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 4:12 pm

Извъртях очи . Нямах никакво желание да слушам речите му, сякаш ми беше баща. Странното е, че аз наистина изпитвах някакви чувства към него, но едва ли съм влюбена в него, това е почти невъзможно. Засмях се и сложих ръце на кръста си .
- Няма смисъл да се опитвам да те убия .... - скръстих ръце пред гърдите си. - Животът ти е достатъчно гаден Деймън, ако те убия ще ти направя добро, а не искам това да става ... - Той продължи да бръщолеви глупости , Не съм можела да обичам? Тук вече сгреши, можех да обичам повече от всеки друг, просто той не успя да заслужи чувствата ми .
- И от къде си толкова сигурен в думите си?

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 4:18 pm

- И от къде си толкова сигурен в думите си?
Подсмихнах се..
-Ами Катрин...Много просто..Преди няколко минути ми дрънкаше:
Оо,Деймън...Ооо Колко те обичам..Не мога без теб...
Погледнах я с дразнещата си усмивка.
-А виж сега..Жалка си..Била ме обичала..Катрин...Просто си го признай..Не можеш..Дори и Стефан не обичаш..Ти просто се забавляваш..Това е..Докажи ми,че греша...

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 4:34 pm

Охх защо винаги ставаше по трудния начин? Седнах на другия край на пейката и кръстосах краката си. Може би наистина не му бях доказала чувствата си, но и той не беше направил нищо, за да ми докаже неговите .
- Ако исках да си играя с теб нямаше да ти кажа за Стефан,.. - извадих телефона си и погледнах към дисплея. Скоро щеше да се съмне, извърнах погледа си от екрана и погледнах към Деймън.
- Ако ме обичаше, както казваш, нямаше да е нужно да доказвам, че и аз те обичам ...

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 4:40 pm

- Ако ме обичаше, както казваш, нямаше да е нужно да доказвам, че и аз те обичам ...
Moята мила Катрин.
- Ох...
Станах и я погледнах.Хванах я за ръката.Издърпах я и я целунах.Май не го очакваше.След малко прекъснах целувката и я погледнах.
-Това достатъчно доказателство ли е?
Пп Пиши в Дома на Мрака,че ще затварят темата

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 5:08 pm

Тази целувка ме изненада, но и ме ядоса. Първо ме удря , а след това ме целува. Одръпнах се и го погледнах с леко присвити очи .
- Какво подяволите ти става? - изкрещях ядосана в лицето му . Не му бях играчка, за да си държи така с мен, просто нямаше да му го позволя . Едно нещо трябваше да му се признае - знаеше как да ме накара да се ядосам. Вече не беше старият, скучен Деймън и това ми харесваше. Беше невероятно, успя да ме вбеси само с една целувка . Бутнах го да седне на пейката, седнах в скута му и обвих ръцете си около врата му.
- Променил си се....

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 5:10 pm

- Какво подяволите ти става?
Започна да ми крещи на среща..Ау..Явно момичето се беше променило..И то доста,но следващите и' действия ме изненадаха..Това беше старата Кат..
- Променил си се....
-А ти не си..
Отново я целунах.Доста неща се случват с нас..Ръцете ни се вплетоха и аз задълбочих целувкат...

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 5:25 pm

Одръпнах се и го погледнах . Подяволите прекарахме толкова време заедно , а още не беше проумял, че съм се променила .
- Не бъди толкова сигурен!
апочнах да го целувам по врата . Забих зъбите си в плътта му и започнах да пия от кръвта, знаех че това нямаше да му се хареса и точно затова го направих. Вкусът на кравта му беше много по-различен от този на кравта на хората, честно казано не ми харесваше .

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 5:42 pm

Тя ме захапа.Мразех това.Започнах лего да се съпротивлявам.Тя ме пусна и я погледнах.След това я целунах.Изведнъж видях лъчите на слънцето.Подаваха се от хоризонта зад една планина.
-Кат..Искаш ли да се преместим някъде в някой хотел?
Не дочаках отговор.Хванах я и тръгнахме със скоростта на светлината към най-близкия хотел.
Пп Сори че е толкова кратко..Пиши в някой хотел..И ако искаш пиши в дома на мрака

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31