Полянката

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 4:56 pm

Докато вървяхме се държахме за ръце.Толкова я обичах,но не си признавах.Понякога тя много започва да командва и това не ми харесва.Пристигнахме на място,където нямаше да се изкуша да убия някой или да се опитам да пия кръв.Все пак току що бях пил и все пак нямаше да откажа малко питие от топлата течност.Видяхме една пейка и се запътихме натам.Прегърнах Кат с едната си ръка.Седнахме на пейката и Катрин се облегна на мен.Хванах ръцете и' и я прегърнах.Сега щях да го кажа..Ей сега..Ей сегичка..Но не го казах.Просто целувах врата и' и се прегръщахме.Беше все още нощ..Не беше изгряло слънцето.Луната едва едва се виждаше.Наместихме се и тя седна в мен.Облегнах се на пейката и легнах,а тя също до мен..Беше толкова хубаво.
-Кат..
-Хъм?
-Обичам те..
След като го казах я целунах по врата продължително.Така си беше..Особено тази вечер беше адски красива и секси.

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 5:18 pm

Докато вървяхме Деймън държеше ръката ми. Беше толкова хубаво и в същото време странно, като сцена от онези ромaнтнични филми, които хората гледат и си мечтая някой ден и те да преживеят същото. Мразех тези филми, винаги са ми се стрували прекалено нереални в реалния живот не всеки среща голямата си любов, но сега... Хммм може би щях да си променя мнението . Стигнахме до една поляна, огледах се наоколо, единствената светлина идваше от луната, беше красиво. С Деймън видяхме една пейка и седнахме на нея. Той не спираше да ме прегръща , беше толкова нежен с мен, сякаш бях със съвсем различен човек, харесвах този човек. Чух го да споменава името ми и погледнах въпросително към него, това което ми каза накара кожата ми да настръхне. Очите ми се разшириха . Сигурно не съм го разбрала правилно или Деймън се шегуваше с мен, това не може да е истина .
- И аз те обичам!
Беше единственият разумен отговор, които можех да измисля, но това бе и самата истина. Целунах го.

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 5:37 pm

- И аз те обичам!
Усмихнах се и двамата станахме.Бутнах я и тя падна на земята.Засмях се.Но след това тя ме хвана ми ме дръпна.Паднах до нея и започнахме да се смеем и да се боричкаме.След малко аз се озовах върху нея и я погледнах.Устните ни бяха много близо едни до други.Усмихнах и' се и тя направи същото.
-Кат..
Доближих се още малко и устните ни отново се сляха.Тази целувка не беше като друга.Беше от сърцето ми.Никога не се бяхме целували като сега.Сякаш не се бяхме виждали от векове.Е..То си беше така...

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 5:49 pm

Отвърнах на целувката му и обвих ръцете си около врата му. Никога преди не ме беше целувал по този начин, сякаш наистина ме обичаше. Е, може и така да е, не бях сигурна, но точно сега това не ме интересуваше. В този момент съвсем бях забравила за камъка и за причината да дойда тук .
- Деймън още колко време ще останеш в града ?
Въпросът ми се изплъзна, след като видях погледа на Деймън извъртях виновно очи. Не трябваше да питам. Звучеше сякаш нямах търпение той да си тръгне, за да мога да продължа живота си както преди, но не беше така.

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 6:01 pm

- Деймън още колко време ще останеш в града ?
Направих се на обиден и се дръпнах от нея.Станах и "реших" да си тръгна.
-Още днес ще си тръгна..Ще оставя този град на мира..Щом искаш да се махна..
И се затичах/но не като вампир/ и продължих.Усетих,че Кат ме хвана за ръката.
-Пусни ме!

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 6:09 pm

Изправих се и тръгвах след него. Подяволите, днес наистина развалях всичко . Настигнах го и го хванах за ръката .
- Разбра ме погрешно, не те попитах, защото искам да си тръгнеш.... - пуснах ръката му . Бях сигурна че няма да си тръгне, или поне се надявах да не го направи. Погледнах виновно към него, надявах се да не ми се разсърди заради това . Беше абсурдно да ми се ядосва заради такава глупост .

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 6:38 pm

- Разбра ме погрешно, не те попитах, защото искам да си тръгнеш....
Тя ме пусна.Реших да изляза от ролята на сърдит и се обърнах.Погледнах я в очите и широката чаровна усмивка се появи на лицето ми.Доближих се и я целунах.
-Кат..Знам,че не ме караш да си тръгна..Ами..Няма да си ходя..Искам да остана с теб за винаги..
Хванах я за ръцете.

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 6:47 pm

Бях решила да му се разсърдя, че си играе така с мен, но усмивката му ме разубеди . Това момче ми влизаше под кожата , когато съм с него се държа странно и налудничаво , но въпреки това исках да прекарам още малко време с него. Отвърнах на целувката му и се усмихнах широко.
- Наистина ли?
Повдигнах въпросително едната си вежда.

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 6:51 pm

- Наистина ли?
Подсмихнах се.Явно още не ми вярваше.Толкова беше секси.Знам,че това нямаше никакъв смисъл с това,което говорим,но все пак..
-Освен ако нямаш близначка..
Усмихнах се и я целунах по бузата.Ръцете ми започнаха да барат задника и'.

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 6:58 pm

Засмях се .
- Надявам се да нямаш...
Това за близнака ми напомни за Стефан, те не си приличаха , но въпреки това бяха толкова еднакви, поне за мен . Обичах и двамата прекалено много . Не, не, не нямаше да мисля за Стефан, не и точно сега . Седнах на пейката и се усмихнах на Деймън .

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 7:04 pm

-Надявам се да нямаш...
Това за близначката ме накара да се сетя за брат си.дали и тя не се беше сетила за него..Дали не искаше да го види и да стане нещо,което аз нямаше да знам..Предполагам щеше да стане..Тя обичаше да се забавлява..Ох..Дали не мислеше постоянно за него?Седнах до нея и я целунах по бузата.
-Ти къде беше през тези векове?

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 7:10 pm

- Пътувах , посетих доста места...
Реших да му спестя частта, през която отидох в Чикаго, за да видя Стефан, щеше да е по-добре ако не знаеше за това . Не исках да ревнува от Стефан, а и нямаше смисъл , ако исках отдавна да съм го намерила и да съм била с него, но не го напраих . Усмихнах се и прегърнах Деймън .
- А ти къде беше?

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 7:17 pm

- А ти къде беше?
-Да кажем,че бях и аз насам-натам..Разбрах,че си била в Чикаго..Как беше там.
Не мога да си спомня кой ми го беше казал..
Погледнах я и я целунах по бузата..
-А?

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 7:43 pm

Намръщих се леко. Ами ако Стефан му беше казал? Не , не е възможно, той така и не ме беше видял.
- Това е спомен, които се опитвам да изтрия от съзнанието си...
Не ми харесваше, че ми задава толкова много въпроси, но не можех да направя нищо. Ако му кажа да не ме разпитва ще се осъмни и може да си помисли нещо. Тръснах леко главата си, за да прогоня неприятните мисли .
- Как да отношенията ви със Стефан? Разбирате ли се?

by **Damon Salvatore** Съб Яну 21, 2012 8:08 pm

- Как да отношенията ви със Стефан? Разбирате ли се?
Това ме разяри.Хванах я за гърлото вдигнах я и я допрях до дървото.
-Бях прав..Постоянно мислиш за него.Не се и сещаш за мен..Мизерница..
Хванах я и я хвърлих на земята..
-Ходи и го виж..Мен не ме потърси,но него да..Постоянно..
Вампирската ми физиономия се завърна на лицето ми.

by **Катрин Евънс** Съб Яну 21, 2012 8:25 pm

Не очаквах това, затова и не можах да го спра. Относяше се с мен сякаш бях кукла, безполезна парцалено кукла, която няма никаква стойност за него. Това ли беше обичта му? Не ми остави време да помисля за това, хвърли ме на земята сякаш бях парцал. Не смеех да се изправя, Деймън беше прекалено ядосан и не се знаеше какво може да направи. Вече започваше да ми писва от неговата безкрайна ревност, беше ужасно дасадно да внимавам с всяка своя дума, защото може да засегна чувствата му или да го ядосам .
- Говориш глупости ...
Погледнах към него. Дори сега, когато не знаеше какво прави не се страхувах от него, Деймън никога не ме е плашил и нямаше да се случи и за напред. Дори не знам защо се ядоса, попитах дали със Стефан са в добри отношения не защото Стефан ме интересуваше, а защото се интересувах от Деймън. А дали наистина Стефан не ме интересуваше вече? Подяволите все още нямах отговор на този въпрос, но в момента чувствата ми бяха прекалено объркани, за да мога да мисля и за това. Изправих се. Искаше ми се да му се разкрещя, да го удрям и може би дори да се разплача, но нямаше да има смисъл. Единственото, което щях да постигна с това е да се ужижа пред Деймън .
- Това ли е любовта ти Деймън?
Свих ръмене. В гласа ми се долавяше разочарование и може би малко тъга, но най-силното чувство, което изпитвах в момента бе гневът . Бях ядосана, разгневена, чувствах се ужасно...
- Деймън не мога така, ревността ти ще ни съсипе...

by **Damon Salvatore** Нед Яну 22, 2012 7:51 am

- Деймън не мога така, ревността ти ще ни съсипе...
Погледнах я още по-разярено и ударих близкото дърво,което леко се наклони на другата страна.
-Токава си тръгвай...Махай се...Отивай при Стефан..
Обърнах и' гръб..
-Щом така мислиш..Махай се...Изчезвай..Този път няма да съм този,който ще си тръгне..

by **Катрин Евънс** Нед Яну 22, 2012 10:43 am

Може би беше прав трябваше да си вървя, но аз не исках. Просто не можех да го оставя в това състояние. Подяволите какво правехме? Щяхме да съсипем всичко преди дори още да е започнало. Въздъхнах и го погледнах .
- Деймън ако исках да отида при Стефан вече да съм го направила...
Така е, въпреки че Стефан нямаше да ми прости лесно можех да си го върна, когато пожелая , но сега бях тук с Деймън и само това беше важно . Беше безмислено да ревнува от Стефан, беше си истинска лудост. Започнах да си играя с един кичур от косата си и се усмихнах самодоволно.
- Наистина ли искаш да си вървя?

by **Damon Salvatore** Вто Яну 24, 2012 6:42 pm

Беше логично..Наистина щеше да го е потърсила до сега..Доближих се до нея и тя ми каза самодоволно:
- Наистина ли искаш да си вървя?
- Ами..Кат...Никога не съм искал да си тръгнеш..
Прегърнах я през кръста и я целунах по бузата.
-Ще ходим ли на партито заеддно?-попитах я и отново я целунах по бузата.

by **Катрин Евънс** Вто Яну 24, 2012 6:54 pm

Нормалниат Деймън се завърна . Добре, това наистина беше странно в един момент беше готов да муe пребие в гнева си , а в следващия ме прегръщаше, това никак не ми харесваше . Ами ако пак се ядоса? Подяволите какво щеше да стане тогава? Прегърнах го и се сгушиш в него, напоследък наистина ми се бяха насъбрали доста неща, последното което исках бе да се карам с него .
- Добре ... - усмихнах се леко. Колкото и да не ми се искаше се одръпнах от прегръдката му и го погледнах . - Ако ще бъдем заедно трябва да ти кажа нещо... - замълчах , колебаех се дали да го кажа , но трябваше да бъда честна с него поне веднъж в живота си. - Деймън аз обичам Стефан, чувствата ми към него никога не са преставали да съществуват, но аз обичам и теб и сега само това е важно ... - очаквах да се ядоса или разкрещи, може би дори да мe удари, но това не ме интересуваше. Беже ужасно трудно да призная, че съм влюбена в Стефан, сега когато след толкова време го признах не се чувствах по-добре. Прегърнах Деймън и поставих главата си на рамото му.
- Обичам те Деймън Салватор!

ПП Ужас пълни глупости

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 12:34 pm

- Деймън аз обичам Стефан, чувствата ми към него никога не са преставали да съществуват, но аз обичам и теб и сега само това е важно ,,,
MОЛЯ?!МОЖЕ ли пак някой да ми обясни какво става?Тя...тя..Всичко в мен започна да бушува.Урагани от чувства.Гневът беше на първо място и болката,която никога нямаше да разбере...
Погледнах разярено пред мене,но тогава Катрин направи следното.За да ме умилостиви ме прегърна,сложи главата си на рамото ми и каза:
- Обичам те Деймън Салватор!
Избутах я.За сега не искам да ме докосва и и' го казах:
-Виж Катрин..-погледнах я с фалшива усмивка,в която имаше една леденост.Всичко беше скрито в тази леденост.-Щом обичаш Стефан ходи при него..Но това,което каза не мога да го повярвам.Мислиш,че ме обичаш,но грешиш..Хм..Знаеш ли какво..Не искам да ме докосваш..Няма да ти досаждам..Няма да те търся..Търсих те,но скъпото ми братче Стефан не го направи..Е..Както искаш..-все още фалшивата вече гримаса..-Чао..Сбогом..
Започнах да си тръгвам..

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 2:13 pm

Исках да го спра, да изтичам при него, да го прегърна и никога повече да не го пускам . Но какъв беше смисалът? Той нямаше да ми прости никога, нямаше да ми вярва напълно както преди. Тръгнах след него и го настигнах . Хванах го за ръката и го обърнах с лице към себе си .
- Деймън... - загледах в тъмнината зад него, едва успявах да спра сълзите си. Имах нужда от него, исках да е до мен. Отново го прегърнах .
- Съжалявам скъпи... - една сълза се стече по бузата ми.

by **Damon Salvatore** Сря Яну 25, 2012 2:19 pm

- Съжалявам скъпи...
Погледнах я.Искаше ми се да я целуна,но нямаше да мога.Ако го направех,значи и прощавам..Нямаше да го направя,защото никога нямаше да и' простя.Поне не докрай.
- Знаеш ли какво..Няма ли да ме оставиш на мира най-сетне..Отивай при Стефан-на името на брат ми наблегнах.-И ме остави..
Отново се обърнах да си тръгна,но,.

by **Катрин Евънс** Сря Яну 25, 2012 2:27 pm

Наистина ли искаше да си тръгне? Нима щеше да се откаже толкова лесно...
- Деймън разкрещи се, кажи ми всичко, което ти хрумне, намрази ме , убие ме ако искаш, но не го задържай в себе си... - изкрeщях зад гърба му . Знаех , че съм го наранила и съжалявах за това , но не можех да го заблуждавам повече . Бих предпочела да прекарам следващите няколко века затворена някъде, пред това той да ме мрази. Защо просто не си го изкара на мен?

by Sponsored content

Полянката

Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Re: Полянката

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31