Re: Клуб "Dirty Dreams"

by **Катрин Евънс** Вто Мар 27, 2012 8:05 am

Отново се усмихнах.
- Ти си все така безчувствен, но знаеш ли на мен не ми пречи да срина този град със земята, дори и да пострадат невинни. Може би си прав, аз наистина съм жалка, защото искам да те унищожа, но опитай ти да прекараш векове затворен и то от този за които преди си рискувал живота си... - гневът се долавяше в гласа ми, бях му бясня и вече нямаше да се преструвам, той сам си беше виновен за това, което някой ден щях да сторя с него.
- Може и да не мога да те убия, но аз и Бог можем да те зотворим в Рая, а от тям няма да избягаш освен ако някой не счупи 66-те печата, а не вярвам някой да е толкова глупав, че да се опита да го направи. - свих ръмене и скръстих ръце пред гърдите си. Колкото и да се опитваше не можеше да ме вбеси достатъчно, за да направя някоя глупост , като да му дам камъка например, вече не бях толкова глупава.

by **Irenes Devo.** Вто Мар 27, 2012 8:16 am

За кратко момичето, в чието тяло бях, се събуди и щом видя Лилит и Луцифер, измънка една цветуща псувня. Горката Ирен... Какво ли не преживя тази вечер, но за жалост щеше да се наложи да преживее още. Луцифер можеше да ме затвори в това тяло, но не и да ме удържи вътре. Бях достатъчно силна, че да не му го позволя. Но аз, разбира се, имах план, затова си останах в тялото на момичето, позволявайки му да вземе контрола и да се свести...

- Какво, по дяво... - огледах се. Мамка му, пак си бях аз, онова нещо го нямаше! Пак си бях аз, Ирен, но... Къде по дяволите бях? И какво се беше случило, мамка му? Погледнах първо към... да, Лилит, а мъжът беше... Дявола. Луцифер. Последното нещо, което си спомнях, това беше главоболието, което получих в тоалетните и от тогава не си спомням абсолютно нищо. - Какво става? - погледнах объркана към Лилит. - Къде са Деймън и Татя?... Защо съм тук? Не трябва да съм тук. Как...

by **Aaron O'Conner** Вто Мар 27, 2012 8:20 am

Получи се...
- Ирен...Отиваш при Деймън и Татя..
Хванах я за ръката и я телепортирах при Деймън и Татя.
- Та Лилит..
Доближих се до нея и я целунах.Дам...С цялата си страст.Допрях я до един комин и продължих да я целувам.
- Не искаш Ада нали?!
Целунах я и започнах по врата..

by **Катрин Евънс** Вто Мар 27, 2012 8:33 am

Действията му бяха доста глупави, живяла съм прекалено дълго, за да се вържа на нещо толкова изтъркано и все пак беше забавно да го гледам как се опитва да ме заблуди. Одръпнах се леко и го погледнах.
- А какво искам според теб? - попитах аз усмихвайки се самодоволно. Както Дерек винаги бе казвал аз не съм този тип жена, просто съм прекалено недоверчива, но това е добре за мен.
- Съжалявам скъпи, но не съм толкова глупава...

by **Aaron O'Conner** Вто Мар 27, 2012 8:43 am

-Мислиш ли?!
Подсмихнах се.
- Винаги си била толкова глупава..Още откакто те затворих..Не исках да те убива,защото ми харесваше,но все пак е трябвало..Но дори и с този камък ще си позволя да го направя..
Допрях ръцете си като за молитва и изведнъж около нея се появиха 11 каменни плочи.
- С това ще ти е трудно да се справиш..
Пред плочите излязоха 11 огнени ангела.
- Запознай се Лилит..С моите най-силни воини..Те притежават способностите да се регенерират..Да изсмукват живота от другите и дори да убият мен..А щом могат да го направят..Могат да убият и теб..Сега Бог го няма да ти помогне...Останахме само ти,аз и воините..
Замахнах с ръка и те се свързаха с демона.
- Нека ти пожелая успех...

by **Катрин Евънс** Вто Мар 27, 2012 8:51 am

Засмях се.
- Наистина ли искаш да го направиш, мога да бъда и ценен съюзник Луцифер, но ти вече го знаеш... - огледах с безразличие съществета. Луцифер иска да ме убие!? Колко сладко само... Минах измежду тях без никакъв проблем и се усмихнах самодоволно. Моят малък, наивен и глупав Луцифер никога нямаше да се промени. Целунах го.
- Разкарай ги... - думите ми прозвучаха повече като заповед отколкото като молба, но не ми пукаше, сега просто аз бях тази, която определя правилата. - Нека да говорим на друго място, например в Ада...

by **Aaron O'Conner** Вто Мар 27, 2012 9:48 am

Но тя видя,че те са си там.
- Скъпа..Това е много силна дарба..Не можеш просто да минеш покрай тях..А опиташ ли се ще се озовеш на мястото,от където си тръгнала..А..Да не долавям страх...Нали искаше да ме убиеш?!
Подсмихнах се.
- Сега ще ме примамиш в Ада..Аз ще ти се доверя,ти ще вземеш контрола и аз ще умра..Нали..Да...Ама не..Дори и да успееш да уцелиш със силата на камъка някой от моите воини,той ще се регенерира и ще те напада ,докато не те убие или не те погълне..

by **Катрин Евънс** Вто Мар 27, 2012 4:53 pm

Засмях се. Той искаше да ме убие, трябваше да го направи преди, когато имаше възможност и на мен наистина ми пукаше за живота ми.
- Всъщност не съм искала да те убия, а само да стана господарка на Ада и да те накарам да страдаш, докато и последното желание за живот в теб не изчезне... - свих ръмене и се обърнах с лице към огнените ангели. Преди просто бих избягала от тук, дори не бих посмяла да се изправя пред Луцифер, но не и сега, защото сега Дерек го нямаше и ако си тръгна жива от тук щях да съм сама. Можех да обладая хиляди тела, да се преструвам на тези същества, но никога нямаше да е същото, както когато живеех в своето тяло и бях влюбена в Дерек и той в мен. Въздъхнах.
- Добре нека го направя, накарай ги да ме убият, не ми пука, а и на твое място не бих била толкова самонадеяна, все пак аз съм демон, мога да напусна това тяло, когато си пожелая и да обладая някое другo без значение колко далеч от тук ще е тялото... - обърнах се към Луцифер и се усмихнах. - Но ти няма да го направиш, защото малко или много ти пука за мен Луцифер, така че просто ги махни от тук...

by **Aaron O'Conner** Сря Мар 28, 2012 6:31 am

-Знаеш ли..Няма да ги махна,защото не ми пука за никой..Дори и за теб...Чудех се дали да те убия и сега трябва да се направи..
Ударих с ръката си по земята и се появи червена бариера около,под,над,пред и зад нея.Да не може да се вселява.
- Затвори ме в Рая,но аз пак ще избягам..Да ти е ясно..Няма да ти е толкова лесно да ме убиеш или да ме затвориш..Още си малката Лилит,която познавам и няма да успееш да направиш нищо..Дори и да ме победиш...
Подсмихнах се..
- Нападнете!
11 демона тръгнаха и изведнъж изчезнаха.След това 1 я хвана за гърлото и започна да смуче живота.Кожата на лицето и' започна да се напуква и да се състарява..Скоро щяха да разрушат тялото и' и да я убият.
- Няма смисъл да се съпротивляваш..
Още един от 10 демона,които бяха изчезнали се появи от тялото на предишния и той заедно с първия започна да смуче..Така намалиха времето,за което тя ще си съблече" змийската кожа".
- Все още мога да спра...Ще ги накарам,ако ми дадеш камъка...

by **Катрин Евънс** Сря Мар 28, 2012 6:50 am

Добре, да запазим спокойствие, ако ме убие само ще ме върне в Ада и ще прекарам няколко стотин години там отново, а може и Бог да си мръдне пръста и да ме измъкне от там.
- Не мога да ти дам камъка, защото вече не е у мен Луцифер, не бих останала само с теб, докато нося камъка ... - положих огромни усилия да се усмихна и успях, въпреки че лицето ми вече се напукваше. Това тяло нямаше да издържи още дълго, но на мен не ми пука за него, винаги съм искала отново да виждам русите си коси и сини очи, когато погледна в огледалото.
- И сега какво, наистина ли ще ме убиеш? - попитах аз и се засмях доколкото ми бе възможно спрямо обстоятелствота. Скъпоценния му камък бе у Дерек, а той щеше да ме върне с негова помощ при първия удобен случай, а ако не намери такъв щеше да го създаде. Жалко за малкия ми Луцифер, които все още ме смяташе за онова малко момиченце, което бях преди, но аз вече пораснах и беше крайно време да го разбере.
- Този в когoто е камъка на драго сърце ще ме върне отново и тогава ще те унищожа Луцифер, така че за доброто и на двама ни по-добре им нареди да ме пуснат...

by **Aaron O'Conner** Сря Мар 28, 2012 6:57 am

- Този в когoто е камъка на драго сърце ще ме върне отново и тогава ще те унищожа Луцифер, така че за доброто и на двама ни по-добре им нареди да ме пуснат...
- Добре,сега ще стане по-трудно...
Погледнах я и замахнах с ръката си.Демоните спряха и отново се наредиха пред 11 плочи.
- Лилит...Мога да направя това..
Замахнах с ръката си и изведнъж косите и' се промениха и станаха руси и блестящи като самото слънце.Очите и' от кафяви станаха на светло-сини като извор.Създадох едно гледало и тя се видя..
- Но искам камъка..Мога да го направя..Бог и да иска не може,защото това е проклятие,което само аз мога да разваля...
Погледнах я.

by **Катрин Евънс** Сря Мар 28, 2012 7:06 am

Засмях се, това беше просто жалка илюзия с която се опитваше да ме изкуши.
- Луцифер, Луцифер, Луцифер стар глупако не това искам, а моето истинско тяло, което за мое щастие е в града и не е остаряло и с ден откакто ме затвори... - усмихнах се доволно и го погледнах. - Трябва само да използвам камъка и отново ще съм в него, но засега е по-добре да остана в тялото на приятелката на Деймън... - усмивката на лицето ми стана по-широка. Време е да спре с глупавите си опити да вземе камъка, защото каквото и да направи аз никога нямаше да му го дам. След като си тръгна от тук трябваше да говоря с Челси и веднъж завинаги да реша какво ще правя с Луцифер.
- Защо толкова искаш камъка? - попитах аз и извъртях очи. Едва ли имаше друга причина освен силата, която той притежаваше, а и на него не му трябваше друга причина, за да го иска.

by **Aaron O'Conner** Сря Мар 28, 2012 8:40 am

- Знаеш ли какво?!Зарежи...Всички тези планове за Ада...
Замахнах с ръката си и ангелите изчезнаха.И плочите,и бариерата..
- Ти ще ми дадеш камъка рано или късно..
Изчезнах с подла усмивка.
- Няма да ме убиеш...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31