Клуб "Dirty Dreams"

Катрин Евънс написа:

Дерек Смит. написа:

Катрин Евънс написа:

След повече от триста години прекарани в Ада най-накрая успях да се измъкна от там, нямах търпение да видя реакцията на скъпия ми Луцифер, когато разбере, че един от любимите му затворници е избягал. Е, не бях могла да си избера най-хубавото тяло, което може да се обладае, но ставаше, а с високи токове и къса рокля беше почти идеално. Погледнах сe в огледалото в хотелскaтa стая и се усмихнах, беше хубаво отново да съм свободна. Взех си чантата и се отправих към най-близкия клуб, след толкова векове на скука и отчаяние имах нужда да се забавлявам. Забелязах светещия надпис и започнах да ходя по-бързо. Влязох в клуба и огледах тълпата от хора. "Играчки" - бе първото, което си помислих и те наистина бяха такива, всеки в това помощение можеше да стане точно това в ръцете ми. Седнах на бара и си поръчах уиски, за негово щастие бармана не ме остави да го чакам дълго и донесе питието ми. Отпих глътка от съдържанието и се усмихнах одобрително, поне жалките същества в този град разбираха от алкохол и все пак бяха просто ненужни същества, които щях да убие при първата удобна възможност.

Беше поредният скучен ден, докато тя не ми се обади, никога не съм мислел, че ще я видя отново след това, което направи, но тя бе успяла. Хмм това беше моята Лилит... Събрах си багажа и тръгнах към града, които бе избрала за срещата ни, знаех че няма да е просто приятелски разговор, но не ми пукаше, бях готов на всичко за нея.
Влязох в бара и се огледах, от обаждането 'и знаех, че е избрала тялото на Катрин Пиърс за свой приемник затова започнах да я търся с погледа си. Забелязах две момичетa изглеждащи еднакво, но бе очевидно, че тази, която се лигавеше пред Деймън Салваторе не е Лилит, тогава я видях на бара. Спуснах погледа си по тялото 'и... Черна рокля, жартиери и алкохол - това определено щеше да бъде интересна нощ и за двама ни. Настаних се слещу нея и си поръчах уиски.
- Добър вечер Лилит или предпочиташ да те наричам Катрин Евънс? - наглата усмивка веднага се настани на лицето ми и вероятно щеше да остане там цяла нощ. Хванах я за ръката и дръпнах кръхкото 'и тяло към себе си .
- Знаеш ли, че женатa, чието тяло си взела носеше детето ми?

И ето, че моя скъп хибрид се появи. Колкото и да не исках да му го призная беше привлекателен, както винаги. Взела съм тялото на жена му!? Колко жалко за него и за детето, което е носела, но не ми пука особено много за това, всъщност дори се радвам, че е мъртва, все пак това е една душа в Ада повече.
- Когато избрах тялото знаех всичко за нея Дерек... - самодоволна усмивка се разля на лицето ми, докато го гледах, беше толкова близо до мен, че усещах как дъха му гали кожата ми. Отскубнах се от хватката му и отново седнах на стола си, кръстосвайки дългите си крака.
- Мога да те убие само с едно щракване на пръстите си, по-добре си не прави глупави изпълнения като това... - надигнах чашата си и отпих от течноста. Усмихнах се и погледнах към Дерек.
- Не те извиках за да говорим за глупости! - казах отегчено аз. - Знам как да взема властта на Луцифер, а вече притежавам и камъка... - очите ми пробляснаха предизвикателно, а усмивката на лицето ми стана още по-ширикa. - Трябва само да намеря копелето и ще го затворя завинаги!