Полята,някъде,2009г.

Лъки бе тръгнала на стоп да обикаля света, бяха изминали 4 години от както напусна обитилта на Тамплиерите и бе тръгнала по широкия свят да дири всякакви свръхестествени същества и да ги избива в редки случаи, когато бе близко до манастира, просто ги залавяше и ги водеше на монасите, за да могат да ги изучат и да правят експерименти с тях, за да открият по ефикасни начини за борба с вампирите, върколаците и другите идиотски неща, които съществуваха в този свят и за които обикновените хора просто не предполагаха.
Вървейки по пътя си, започна да чувства разочарованието, че е избрала това забутано междуселско шосе, от 2 часа не бе преминала нито една кола, което я накара да започне да пресмята на ум колко време трябва да върви пеша до следващото малко селце. Не обръщаше кой знае какво внимание на гледката около себе си, като всеки добър ловец повече се притесняваш до къде ще й стигнат запасите от храна и вода, ако не си намери транспорт. Беше смешно, че можеше да убие всякакво свръхестествено същество, но така и не превъзмогна себе си, за да убие някое животно и да го използва за храна. Самите животинки бяха така мънички и сладички и сякаш предизвикваха някакво съчувствие към себе си, което тя не можеше да превъзмогне. Предпочиташе да си набавя храната, като всеки съвременен човек от магазина, без да се замисля точно как месото бе попаднало в хладилната витрина. Зареяна в тези си мисли г-ца Страйк изведнъж усети онази сладникава миризма на много скъп парфюм ... едва ли някой в околността се къпеше в парфюм за две три хиляди евро, така че варианта оставаше само едно, наоколо се навърташе вампир. Ръката й инстинктивно обхвана дръжката на късия платинен меч скрит под дрехите й. Леките й стъпки преминаха от асфалта по меката трева и с всяка стъпка се приближаваха към групата дървета, от където идваше аромата. Там имаше облегнат мъж, вампир поправи се на ум Лъки, изключително красивото му лице не оставяше никакво съмнение що за същество стой пред нея.
- Добра среща, страннико! - пророни тихо доближавайки се само на няколко крачки, е може и да идваше, за да го убие, но поне можеше да се държи любезно, пък кой знае, беше йс е случвало някой от тези същества доброволно да отиваха в манастира, за да помагат на монасите в борбата срещу самоподобните им.

Усмивка, вампира й се усмихваше ... бе свикнала с нечовешката им красота, но рядко виждаше човешки израз в тази красота, а този вампир пред нея имаше може би по-човешко лице от някои хора. Бог й беше свидетел, че имаше хора, които заслужаваха смърт много повече от който и да е вампир или върколак, но това не й влизаше в задълженията. Тръсна леко глава да избие тези мисли от главата си, все пак вампира, Данте, напомни си тя ... винаги бе по-възпитано да използваш имената на хората или съществата, както дойде, та Данте можеше да има някакви способности ... примерно да изглежда човешки ... Не бе виждала такава способност до сега, но кой знае винаги за всичко има първи път. Най-накрая седна до него, съвсем близко, не бе пропуснала да забележи, че той си пое дъх миг преди да я заговори, явно не искаше да я наранява, а и всеки себеуважаващ се вампир сто на сто би подушил платината на меча й поне от сто-двеста метра.
- Лъки, Лъки Страйк - тя извади ръката си от под якето и я подаде към Данте, ако щеше да я напада сега щеше да е, докато тя не държеше меча си, ако не я нападнеше, тя щеше да знае, че е напълно безопасен, загледа се в лицето му - не се смей, ако искаш да знаеш съм подхвърлена през манастир, а както знаеш монасите не са много изобретателни с имената, та така съм получила своето.

(Извинявай за краткостта, но отивам да вечерям, после ще пиша по-дълго)

- Очарователна дарба! - Лъки констатира всяко негово движение, всеки негов поглед и нямаше как да не забележи, че щом се намръщи на облаците те просто изчезнаха, сякаш ги достраша да не би Данте да им се ядоса. Усмихна се на мисълта как красивия вампир гони облаците в опит да ги захапе и да изпие кръвта им, е разбира се, че облаците нямаха кръв, но Лъки имаше развинтена фантазия и тя й помагаше да си представя каквото си поиска. Разтърси черната си като нощ коса, за да избие глупавата и леко смешна представа от мозъка си и се обърна с лице към Данте.
- За мен питаш? - гласа ромолеше съвсем тихичко - Не знам какво би искал да знаеш, но знам точно какво аз искам да знам - тя затаи дъх преди да попита - как стана такъв? - знаеше че той ще я разбере.
Винаги се стремеше да научи всичко възможно от потенциалните си жертви и доколкото с върколаците се получаваше почти винаги, така де те си бяха обикновени хора на дневна светлина и нямаха нищо против да говорят с нея, то при вампирите не се получаваше особено често, а те бяха толкова интересни, като всяко едно нещо в живота. Споменах ли, че Лъки бе изключително любопитно девойче, тя искаше да знае не само как, а и защо и въобще можеше да задава въпроси до припадат. Така и не се разбра как някой монах от Тамплиерския орден не умря от нейните безконечни въпроси, но пък монасите обикновено отговаряха с "това не ви влиза в работата г-це Страйк", така че нямаше и как да им досади ... Сега чакаше с интерес да чуе историята на Данте, загледана в тъй човешкото му лице.