Вход

Забравих си паролата!

Юли 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Полята,някъде,2009г.

Предишната тема Следващата тема Go down

Полята,някъде,2009г.

Писане by Данте Уайт on Пет Дек 30, 2011 7:20 pm


~
Красота.
Това беше единствената дума изпълваща мозъка ми и кънтяща в тялото ми в момента. Не знаех как бях попаднал тук,и може би нямаше да разбера,но чистият летен въздух който изпълваше дробовете ми,този прекрасен летен залез. Всичко беше толкова красиво. Бях опрял гръб на едно дърво и тихо се наслаждавах на тази земна Нирвана. Нищо не можеше да ме разтревожи.

[Съжалявам че е толкова кратко,но нямах много идей как да почна. Следващите ще са по дълги.]
avatar
Данте Уайт
вампир;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 22
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полята,някъде,2009г.

Писане by Лъки Страйк on Пет Дек 30, 2011 7:39 pm

Лъки бе тръгнала на стоп да обикаля света, бяха изминали 4 години от както напусна обитилта на Тамплиерите и бе тръгнала по широкия свят да дири всякакви свръхестествени същества и да ги избива в редки случаи, когато бе близко до манастира, просто ги залавяше и ги водеше на монасите, за да могат да ги изучат и да правят експерименти с тях, за да открият по ефикасни начини за борба с вампирите, върколаците и другите идиотски неща, които съществуваха в този свят и за които обикновените хора просто не предполагаха.
Вървейки по пътя си, започна да чувства разочарованието, че е избрала това забутано междуселско шосе, от 2 часа не бе преминала нито една кола, което я накара да започне да пресмята на ум колко време трябва да върви пеша до следващото малко селце. Не обръщаше кой знае какво внимание на гледката около себе си, като всеки добър ловец повече се притесняваш до къде ще й стигнат запасите от храна и вода, ако не си намери транспорт. Беше смешно, че можеше да убие всякакво свръхестествено същество, но така и не превъзмогна себе си, за да убие някое животно и да го използва за храна. Самите животинки бяха така мънички и сладички и сякаш предизвикваха някакво съчувствие към себе си, което тя не можеше да превъзмогне. Предпочиташе да си набавя храната, като всеки съвременен човек от магазина, без да се замисля точно как месото бе попаднало в хладилната витрина. Зареяна в тези си мисли г-ца Страйк изведнъж усети онази сладникава миризма на много скъп парфюм ... едва ли някой в околността се къпеше в парфюм за две три хиляди евро, така че варианта оставаше само едно, наоколо се навърташе вампир. Ръката й инстинктивно обхвана дръжката на късия платинен меч скрит под дрехите й. Леките й стъпки преминаха от асфалта по меката трева и с всяка стъпка се приближаваха към групата дървета, от където идваше аромата. Там имаше облегнат мъж, вампир поправи се на ум Лъки, изключително красивото му лице не оставяше никакво съмнение що за същество стой пред нея.
- Добра среща, страннико! - пророни тихо доближавайки се само на няколко крачки, е може и да идваше, за да го убие, но поне можеше да се държи любезно, пък кой знае, беше йс е случвало някой от тези същества доброволно да отиваха в манастира, за да помагат на монасите в борбата срещу самоподобните им.
avatar
Лъки Страйк
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 62
$ $ : 68
Join date Join date : 30.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полята,някъде,2009г.

Писане by Данте Уайт on Пет Дек 30, 2011 7:56 pm

-Добра да е.
Разбира се,тази жена,която до колкото можех да видя с периферното си зрение беше изключително красива,отдавна беше влязла в моя обсег,но за сега реших да се държа прилично и да не я нападам. Пък и аз просто не бях от онзи тип хора,съжалявам,вампири които обичаха конфронтациите. Затворих очи и вдишах дълбоко от чистия въздух,преди да обърна тялото си към младата жена.
Имах навика да забелязвам външния вид на всички същества с които се срещах,защото според мен най-голямото проклятие което носех беше красотата ми. Ако не беше типично човешкия пулс и учестеното дишане бих решил че дамата пред мен е вампир. Имаше най-прекрасните сини очи който бях виждал,а аз бях виждал много сини очи за моите 586 години. Косата и беше удивителен цвят и падаше на нежни,меки вълни обримчвайки лицето и. А устните и бяхя пленителен червен цвят.
Разбира се,усещах аромата на метал под дрехите и,и виждах в очите и че на мига позна какво съм. Да,дамата пред мен беше Ловец,несъмнено. Въздъхнах. Жалко. Ако аз бях друг,а не вампир,можехме да проведем нормален разговор и дори да станем приятели.
...
Какви ги дрънкам,ако бях нормален до сега бях да съм само кости.
Не исках да се карам с това прекрасно създание,и нямах лоши спомени от Ловците. Имал съм няколко срещи с тях и почти винаги ме пускаха когато разбираха че нямам желание да съм вампир,но нямах избор.
Потупах мястото до себе си и и казах.
-Защо не седнеш малко. Името ми е Данте,между другото.
avatar
Данте Уайт
вампир;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 22
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полята,някъде,2009г.

Писане by Лъки Страйк on Пет Дек 30, 2011 8:24 pm

Усмивка, вампира й се усмихваше ... бе свикнала с нечовешката им красота, но рядко виждаше човешки израз в тази красота, а този вампир пред нея имаше може би по-човешко лице от някои хора. Бог й беше свидетел, че имаше хора, които заслужаваха смърт много повече от който и да е вампир или върколак, но това не й влизаше в задълженията. Тръсна леко глава да избие тези мисли от главата си, все пак вампира, Данте, напомни си тя ... винаги бе по-възпитано да използваш имената на хората или съществата, както дойде, та Данте можеше да има някакви способности ... примерно да изглежда човешки ... Не бе виждала такава способност до сега, но кой знае винаги за всичко има първи път. Най-накрая седна до него, съвсем близко, не бе пропуснала да забележи, че той си пое дъх миг преди да я заговори, явно не искаше да я наранява, а и всеки себеуважаващ се вампир сто на сто би подушил платината на меча й поне от сто-двеста метра.
- Лъки, Лъки Страйк - тя извади ръката си от под якето и я подаде към Данте, ако щеше да я напада сега щеше да е, докато тя не държеше меча си, ако не я нападнеше, тя щеше да знае, че е напълно безопасен, загледа се в лицето му - не се смей, ако искаш да знаеш съм подхвърлена през манастир, а както знаеш монасите не са много изобретателни с имената, та така съм получила своето.

(Извинявай за краткостта, но отивам да вечерям, после ще пиша по-дълго)
avatar
Лъки Страйк
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 62
$ $ : 68
Join date Join date : 30.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полята,някъде,2009г.

Писане by Данте Уайт on Съб Дек 31, 2011 1:12 pm

Поех изящната и ръка,и още не можех да се отърся от изненадата че някой толкова красив може да бъде Ловец. Но защо ли пък се учудвах,аз сам по себе си бях невероятно красив,но и невероятно опасен. Пуснах ръката и съвсем нежно и я дарих с още една усмивка:
-Името ми се струва очарователно.
И наистина беше така. Лъки Страйк. Едно прекрасно име за една толкова прекрасна жена!
И естествено,нещо трябваше да ми развали купона. Тъмни облаци почнаха да закриват небосклона и да скриват прекрасния залез на слънцето. Това време беше толкова... Непредсказуемо... Също като мен.
Вдигнах очи към небето и реших да използвам дарбата си за да прочистя небето от тези гадни облаци. Очите ми побеляха и облаците се стопиха като маренски сняг под слънцето.
След цялата тази манипулация се обърнах към Лъки и с усмивка я попиптах.
-Кажи ми нещо за себе си?
avatar
Данте Уайт
вампир;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 22
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полята,някъде,2009г.

Писане by Лъки Страйк on Съб Дек 31, 2011 2:04 pm

- Очарователна дарба! - Лъки констатира всяко негово движение, всеки негов поглед и нямаше как да не забележи, че щом се намръщи на облаците те просто изчезнаха, сякаш ги достраша да не би Данте да им се ядоса. Усмихна се на мисълта как красивия вампир гони облаците в опит да ги захапе и да изпие кръвта им, е разбира се, че облаците нямаха кръв, но Лъки имаше развинтена фантазия и тя й помагаше да си представя каквото си поиска. Разтърси черната си като нощ коса, за да избие глупавата и леко смешна представа от мозъка си и се обърна с лице към Данте.
- За мен питаш? - гласа ромолеше съвсем тихичко - Не знам какво би искал да знаеш, но знам точно какво аз искам да знам - тя затаи дъх преди да попита - как стана такъв? - знаеше че той ще я разбере.
Винаги се стремеше да научи всичко възможно от потенциалните си жертви и доколкото с върколаците се получаваше почти винаги, така де те си бяха обикновени хора на дневна светлина и нямаха нищо против да говорят с нея, то при вампирите не се получаваше особено често, а те бяха толкова интересни, като всяко едно нещо в живота. Споменах ли, че Лъки бе изключително любопитно девойче, тя искаше да знае не само как, а и защо и въобще можеше да задава въпроси до припадат. Така и не се разбра как някой монах от Тамплиерския орден не умря от нейните безконечни въпроси, но пък монасите обикновено отговаряха с "това не ви влиза в работата г-це Страйк", така че нямаше и как да им досади ... Сега чакаше с интерес да чуе историята на Данте, загледана в тъй човешкото му лице.
avatar
Лъки Страйк
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 62
$ $ : 68
Join date Join date : 30.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Полята,някъде,2009г.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите