Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)

-Да вярно..Но трябва да запазиш спокойствие и да дишаш!Това е най-важното!
Подпрях я на стената на къщата и донесох кръв..Това щеше да облекчи болката.Скъсах банката и я подадох на Татя.Тя бързо я изпи и ме накара да донеса още..
- Сега по-добре ли си?
Погледнах я.Сигурно много я болеше.
Пп липса на муза

-Деймън боли.
Сълзите една след друга започнаха да се ронят от очите ми .. никога не бях изпитвала подобна болка..бях изплашена до смърт, точно в този момент желаех смъртта си повече от всичко!
Какво щяхме да го правим това дете ? Ще го гледаме ? Нее, не .. но той го искаше. Всеки момент щях да го родя..дете, моето дете. Болката започна да се усилва, но секунди по-късно почувствах облекчение. Болката започна да изчезва а тялото ми да регенерира. Секунди по-късно се чу и бебешкият плач! Погледнах Деймън а след това се отдръпнах с нечовешка бързина назад.
Не можех да скрия че чувствах страх, не исках да се приближавам до детето .. въпреки че то имаше нужда от мен.
-Деймън?!

ПП; беше ми скучно и не се сдържах хД

Погледнах пред себе си и видях детето,което се дереше от плач.Това май беше хубаво или пък лошо?Предположих,че това беше първото бебе на вампири.Изведнъж то спря и се вгледа в мен.Погледът му сякаш ме пронизваше.Знаех,че съвсем скоро щеше да умре,защото прекалено бързо растеше и нямаше лимит,т.е. щеше да расте,докато умре.След около няколко секунди щеше да издъхне завинаги.Животът му , вместо да живееше цяла вечност, щеше да трае около 5-6 минути. Погледът ми се спусна към Татя, която се беше приковала у стената. Върху лицето ми се четеше болка. Всичко беше ясно като бял ден.Поставих го на близката маса и се доближавах към жената.Тя ме гледаше уплашено и същевременно недоумяващо. Цялата беше обляна в кръв, а къдриците и' се стелеха върху нежните и' рамена, сякаш току що си беше взела душ,кървав душ. Сините ми проницателни очи се вгледаха в нея. Ръката ми погали нейната и доближих глава до ухото и', прошепвайки:
- Татя..Трябва да вървим..- хванах ръката и' и я стиснах,дърпайки я леко,но тя се възпротиви.- То ще умре.. Времето го притиска, трябва да вървим!
Сърцето ми биеше лудешки, а погледът ми беше някак обезумял. Тялото ми вибрираше под натиска на случващото се.Искаше ми се да я грабна и да се махнем колкото се може по-далеч от това място. Не исках да знам какво чувстваше Татя.
- Трябва да вървим!- промълвих тихо,но не помръдвахме. Бях вперил поглед в нея, а тя гледаше втренчено в детето, което се давеше в кръвта, която беше погълнало.Жалка гледка!

То, съвсем мъничко и с вид като на ангелче .. мило и невинно! Не беше виновно за нищо, единствените виновни бяхме ние, а заради нас то щеше да умре. Бях втренчила погледа си върху детето и не го отмествах дори за секунда. Не можех да се позная.Преди няколко минути исках да го убия преди да се е родило а сега .. сега исках да се приближа и да го гушна, но не можех. Деймън хвана ръката ми и ме дръпна, но аз се отдръпнах бързо ..
-Не! .. Остави ме , не искам да тръгваме.
Очите ми се напълниха със сълзи които бързо започнаха да се ронят една след друга.
Деймън беше прав, трябваше да се махнем не исках да гледам как то умира, нямаше да понеса това!
Бавно започнах да се приближавам към детето, точно преди да го вдигна Деймън се появи пред мен и ме спря.
-Не, Деймън .. позволи ми .. само веднъж искам да го прегърна само веднъж. Болката която изпитвах в момента беше по силна дори и от тази която изпитвах преди десет минути. Сърцето ми се късаше отново и отново.
-Позволи ми.
Спрях да се съпротивлявам защото нямах повече сили и се отпуснах в ръцете му.

Тя се доближаваше все повече и повече до детето ни,което беше обречено да умре всеки момент. Не може! Не трябваше да го докосва,защото след това щеше да изпадне в нещо като транс. Много добре я познавах. Беше вече на около метър от мястото на детето и щеше да го пипне.Невинната му физиономия ми късаше сърцето на парчета, но не исках да го гледам. Всичко трябваше да свърши. С голямата си бързина се появих пред нея. Думите и' зазвучака тъжно и мрачно.Кънтяха из цялата стая и се удряха в сърцето ми. Сега може би щеше да ме намрази, но трябваше да го направя. Не трябваше да се мъчи повече!Откъснах крака на масата и се обърнах с гръб към Татя. Фактически с лице към детето. Затворих очи и след миг колът прободе сърцето му. Чу се един лек писък и то се отпусна. Чух че сърцето му спира. След това се обърнах към Татя и с огромна скорост я хванах на ръце.Съвсем скоро се върнахме в хотела. Положих я на леглото. Не смеех да я погледна. Влязох в тоалетната и пуснах водата. Мокротата,която чувствах изми всичко. Чувствата ми бяха толкова отрицателни,че исках да се обърна и да ги изключа,правейки някоя глупост както винаги.Ударих с всичка сила стената и я откъртих."Защо трябваше да се случва?!Защо?!"

-Деймън .. не, не .. не го прави, умолявам те Деймън, не. Последните си сили използвах за да викам по Деймън, но беше напразно.
Нямах сили дори да помръдна, не можех да го спра беше прекалено силен, нямаше какво да направя освен да се моля нещо да го спре! Но уви. Стиснах очите си силно и паднах на колене след като чух краткият писък на детето ни.
След като Деймън ме вдигна изгубих съзнание. Когато се събудих бавно се изправих и огледах наоколо, бях в хотелската стая а Деймън го нямаше в стаята. Погледнах дланите си по които имаше следи от засъхнала кръв .. какво направихме?!
Приближих се до банята след което отворих вратата и бавно пристъпих напред. Появих се пред него като го погледнах в очите, ах тези красиви и пленителни сини очи .. не смеех да кажа и думичка, не исках да го наранявам той е всичко за мен! Стиснах очите си след което силно го прегърнах и тихо прошепнах в ухото му ..
-Обичам те Деймън, обичам те толкова много, трябва да го преживеем .. ще отнеме време ще боли но трябва.

Думите и' ме накараха да се замисля.Не искаше даже и да ми вика защо го бях направил. Не можех да повярвам. Как? Може би ме беше разбрала. Сега трябваше да направим нещо, което щеше да ни измъкне от тези мисли. Едва сега се сетих,че можем да отидем до близкия луна парк и да се забавляваме. След това щяхме да отидем до някой ресторант и после може би да се прибираме. Вече наистина това място доста ми ставаше противно с всяка изминала минута. Просто не знаех какво да сторя.
Леко я отблъснах и хванах ръцете и'. Вгледах се в кафявите и' подобни на големи бадеми очи и ми се прииска да я стисна и да я прегръщам докато умра,което нямаше да бъде скоро.
- Нека да отидем до близкия лунапарк и да се позабавляваме. Може преди това да влезем да се изкъпем,че тази кръв,която е навсякъде ме влудява.
Пуснах я и отидох до другата стая и премахнах дрехите си.Взех две кърпи и се върнах чисто гол в банята при Татя.
- Сега очакваш да премахна дрехите ти или?

Звучеше чудесно, това щеше да ни разсее за известно време, или аз така си мислех.
-Страхотно, може по-късно след лунапарка да се разходим по някой парк..знам знам звучи скучно.-Засмях се.
-Но моля те, до утре да се махнем от това място. Погледнах го мило и невинно след което се облегнах на гърдите му.
Въздъхнах тежко, бавно се отдръпнах и се усмихнах..-Сега нека се отървем от кръвта и да се забавляваме.-Засмях се.
Деймън излезе от банята а аз се обърнах с лице към огледалото поглеждайки към него измъчено.
Не знам защо но един въпрос не ми даваше покой. Въпросът..дали е възможно отново да забременея? Да изпитам същата болка, след прекрасните минути удоволствие ..
Минутка по-късно Деймън се върна в банята, устните ми се извиха в тънка и предизвикателна усмивка .. приближих се бавно до него след което целунах нежно врата му.
-Разкарай ги от мен, бъди всевъзможно груб.

Уау.Сега щеше да бъде забавно. Не исках да зная какво щеше да стане след това. Просто хотела щеше да бъде леко унищожен. С голямата си бързина се озовах пред нея и я хванах за гърлото.Допрях я до стената с доста голяма сила,но не достатъчна,за да почувства болка.Забелязах,че Татя леко намръщи лице,но това не ми направи огромно впечатление. Устните ми се впиха нейните леко грубо. Езикът ми за кратко се заигра с нейния. Ръцете ми премахнаха горните и долните и' дрехи за отрицателно време. Вече беше останала само по бельо. Не исках да го правя прекалено лесно, за това все още не премахвах дрехите.Езикът ми се спусна и облиза гърлото и'. Как ми липсваше това изживяване. Тихо изпъшках от мигновено увеличената ми възбуда.
Допрях я още по-силно и тогава отново впих устни в нейните,но този път малко по-леко. Ръцете ми удариха стената и стаята леко се разтресе.
- Нека те видя на какво си способна!- казах предизвикателно.

-Но знаеш .. недей с всички .. всички сили, не искаме да съборим хотела или да изплашим хората нали ? Но като се замисля искаме-Засмях се.
Ръцете ми бързо започнаха да обхождат стегнатото му тяло, харесваше ми това което правеше с мен .. винаги ми е харесвало .. грубите му движения, нежните ласки милите му думи.
Подсмихнах се предизвикателно след думите му .. ръката ми се спря върху врата му, стиснах го силно след което разменихме местата си и той се оказа притиснатият до стената. Погледите ни се срещнаха за секунда, впих жадно устни в неговите и със свободната си ръка стиснах силно стегнатото му дупе .
Опитваше се да ме дразни, но не знаеше на каква съм способна .. можех цяла вечер да го разигравам.
Съборих го на земята като притиснах тялото си силно към неговото .. целувах коремът, гърдите, раменете, вратът му като оставях парещи следи по тялото му.

Завъртяхме се и тя се намираше под рязко разгорещеното ми тяло.Вените под очите ми изпъкнаха,а самите ми очи станаха червеникави на цвят. Синьото изведнъж изпъкна, заради тъмния кървав фон. Зъбите ми се уголемиха и изръмжах леко. Тя сякаш замръзна за части от секундата. Една усмивка се разтегли на лицето ми.
- Спокойно.. Няма да те изям! - прошепнах тихо и палаво.
Устните ми се впиха в нейните. Усещах възбудения ми член как растеше постепенно. Ръката ми вече не издържа или може би аз се предавах, защото разкъса сутиена и'. В този момент ръцете ми започнаха да стискат гърдите и' и усещах бързото биене на сърцето и'. Сякаш го държах в ръцете си.
Хванах я на ръце и скъсах гащичките и'. Допрях я до стената и бързо пуснах водата. Все още не я пусках и проникнах в нея бавно,но рязко забързах. Това ми доставяше неописуемо удоволствие. Искаше ми се да я разкъсам. Бутнах я във водата и пръски се разхвърчаха навсякъде. Една игрива физиономия се появи на лицето ми.
" Сега щеше да стане опасно"-помислих си уж уплашен.

След като лицето му се промени, тялото ми изтръпна за секунда .. изглеждаше толкова секси ..исках го, исках го на секундата!
-Спокойна съм. -Прошепнах тихо в ухото му като леко го захапах палаво.
Всъщност излъгах .. всичко в мен гореше .. цялото ми тяло изгаряше, сърцето ми биеше лудо .. но той вече разбра.
След като проникна в мен сякаш хиляди волтове ток преминаха по тялото ми отново и отново .. липсваше ми лудият секс с Деймън. Винаги ми е доставял максимално удоволствие!
-Деймън ..
Изстенах тихо името му между целувките след което захапах леко долната му устна от която бликна кръв.
Щом ме блъсна във водата се усмихнах предизвикателно и го придърпах към себе си. Със свободната си ръка хванах пенисът му и се заиграх с него. Облизах кръвта от устната му като се усмихнах самодоволно.
-Влудяваш ме ..