Рекичката в края на града

Алдур, както може би съм ви разказвал обичаше да прекарва повече време сред природата. И понеже беше чул за рекичката намираща се в края на града реши да да я потърси. Облече си дънковото яке, обу си маратонките и излезе. Тръгна към края на града и скоро намери търсената рекичка. Впрочем "попита" една лисица за нея. Мястото наистина беше много красиво. Хибридът стоеше и се наслаждаваше на гледката. След известно време се завъртя и тръгна нагоре срещу течението. Вървейки случайно се срещна с едно момиче. Всъщност тя лежеше и се изправи. Беше вещица.
- Здравейте - поздрави я Алдур.

Здравейте? Сериозно ли? Наистина бях учудена, защото рядко срещах мъже, които говореха на вие или не отбелязваха колко добре ми стои дадена дреха. Пфф...усмихнах се вяло и забърборих, може би прекалено много, но вече бях решила, че именно хибрида ще е моето спасение от скуката.
-Здравейте. Но може ли да си говорим на ти. Аз съм Лина междудругото-подадох великодушно ръка и трапчинките отново се изписаха на лицето ми. Ако не престанех най-вероятно щях да го уплаша и отново да се наслаждавам на собствената си компания.

Момичето отвърна на алдуровия поздрав, но го по попита дали не може да си говорят на ти. Подаде му ръка и се представи. Името й беше Лина.
Хибридът се усмихна
- Приятно ми е - здрависаха се. - Аз пък съм Алдур. - Може - с това отговаряше на въпроса й дали да си говорят на ти.
- А аз може ли да ти правя компания?

-Разбира се.
Може би гласът ми прозвуча прекалено въодушевено, но как можех да изпусна подобно предложение за избавяне от всепогръщата ме скука. Не успях да сдържа усмивката си, но предполагам Алдур бе свикнал да вижда умопобъркани вещици.
Приканих го с жест до мен на камъка, огрян от слънцето. Денят бе мързелив. Много мързелив.
Само за да наруша внезапното настъпило мълчание попитах:
-Хибрид, а?-подкачих го весело и се заиграх с крайчеца на косата си.

Алдур седна на камъка.
- Да - отвърна той обаче не веднага. Да знаете, че да си играете с косата си може да бъде и еротичен жест привличащ вниманието. - Майка демон и баща ангел. Хм - потърка замислено брадичката си - не мога да реша анмон или демал.
- Вещица, а

-Мхмм-кимнах утвърдително на последните му думи. Наистина обаче жестът с косата можеше да се възприеме като доста подсказки и намеци, затова искрено се засмях, когато ми каза това.
-Не, не-жестикулирах си с ръката-все още не е това-измърках накрая. Просто не можех да се сдържа да не го подкача или да му намекна нещо. В началото на деня си мислех, че ще умра от скука, а сега се очертаваше нещо съвсем различно. Явно хибрида бе по-палав отколкото очаквах.

В очите на Алдур се появиха игриви пламъчета
- Все още не е - подсмихна се закачливо хибридът. - Е имаме време.
Стана от камъка и направи крачка към водата. Клекна и потопи ръка в нея. Отначало просто пошляпваще малко, леко движейки длан наляво и надясно. После изведнъж гребна малко вода и я пръсна към вещицата..