Мостът в центъра на града

Тъкмо правех упражнения когато телефона ми звънна.Видях че това е смс от майка ми.Пишеше ми колко й липсвам и подобни работи.Разбирас отговорих и с мили думи и продължих тренировката си.Когато се изморих влязох да се изкъпя.Взех си невероятно ободряваща баня.Когато излязох от банята видях че навън вече се стъмва,а аз кипя от енергия.Затова облякох едни къси панталонки,облякох едно потнече,което е доста изрязано,обух високите си червени обувки.Оправих си косата и излязох.Доста време се разхождах.Незнайно как се озовах при моста.Видях едно момиче да седи само и отидох и я заговорих.
-Здравей.Какво правиш тук самичка?-усмихнах се.

Често се чудех кок ли реагираха хората от онези отварителни сапунени сериалчета,където в 103428 епизод Доня Хуана разбираше,че има син от чичото на лелято на вуйчото на...загубих нишката.На такава сцена аз ставах свидетел в последните дни.След онова,което чух от госпожица ''Вижте ме!'',тоест Лина,нямах намерение да се показвам наоколо.Защо му трябваше на човек да гледа сапунки,когато ставаше свидетел на такива в собствената си къща?Натали,която беше проявила учудващото доверие (или да гхо нарека ''мазохизъм'') ,когато ме прие в къщата си,аз нямах понятие,че ще стана свидетел на подобни сценки.
Не ми стигаше любовната й авантюра с другата,трябваше да търпя и реването на дете.
Нищо ново.Нищо не можеше да наруши съвършеното ми настроение днес.Или не.
Вървях по улиците на градчето,надявах се,че няма да срещна някой познат.Имаше такива дни,когато на човек му трябваше само спокойствие.И бутилка хубав алкохол,разбира се.
Тръгнах и отворих бутилката.Хубавата течност се разля в гърлото и от устните ми се отдели лек пиянски...добре,приятен стон.
Загледах се в тълпата.Скука...онази Клюкарка трябваше да се размърда,започваше да става скучно.Видях някаква свободна пейка...добре,не беше свободна.Някакъв се беше настанил на нея,но скоро щеше да се разкара.Кой ще спори с мен?
Кой ще успее да понесе?
Аз започнах:
-Може ли да седна?-отговорих аз.
Не изчаках да отговори.Наместих се до него и отпих още,избягвайки намусения поглед на непознатия.

Поредния ден на скуката.Нищо ново не се случваше в града тези дни и се чудех дали е добре че дойдох имено тук.Но какво да правя вече съм тук и трябва да свикна някак си.Затова реших да се поразходя.Облякох си спиртния екип за тенис,взех си слушалките и излязох от вкъщи.Първоначално бях тръгнала за парка.доста веме обикалях там но нещо ми бе скучно.Все влюбени двойки.Какво да правя аз сред тях.Реших че при моста в центъра ще е пълно със самотни хора.Бързо затичах натам и след минути пристигнах.Оу не за моя жалост повечето пейки бяха заети.Започнах да се оглеждам и случайно видях момичето което жиеее в същата къща като мен.Забелязах че до нея седи намусен човек.
-Здравей.-поздравих я,а онзи непознатия ме погледна и си трънга.
Помислих си "какво ли му става на тоя" след което седнах до момичето.