Старите градски гробища

by **Merry Edward Chase.** Сря Дек 28, 2011 6:44 pm

Беше надвечер, но достатъчно късно, за да се стъмни. Особенно през зимата. Да, слънцето вече залязваше, а Мери беше навън. Е, странно, но това не пораждаше никаква уплаха у нея. Девойката знаеше накъде върви и към какво се стреми още щом излезе от къщата си. Вървеше бавно и уравновесено, така че животните в гората да усещат нейната добронамереност и покорност към тях. Да, тя изпитваше силни чувства към животните и за нея в това нямаше ни капка странен привкус. Още, когато беше човек, тя обичаше животните. Какво остава, когато е вампир? Тя смята себе си за една от тях и никога не би посегнала на животно. Въпреки че повече приличаше на човек по външен вид, същността `и можеше да оприличим на уплашена сърна или хитра лисица - два толкова противоположни образа, които когато смесиш ще получиш цялата същност на момичето. Тя далеч не би се описала така. Самия `и характер не би позволил да падне на такова ниво.
Ето, че стигна до мястото към което се стремеше-гробищата. Само тя самата знаеше какво се върти в главата `и. Изведнъж тя спря. Ослуша се малко, наведе се, и взе с лекота един камък. Обърна се рязко и го хвърли бързо и достатъчно силно, за да убие което и да е смъртно същество. Както винаги невероятната способност на Мери да усеща опасността не я излъга. Под камъка лежеше мъртва кралска кобра. Момичето леко се приближи към опасното чудовище лежащо, скрито в малко тяло. Отмести камъка и грабна мъртвата змия. Поогледа се, наоколо все още нямаше никой. Внимателно тръгна да разглежда гробовете. Да, тя търсеше гроба на някой определен човек. Изведнъж чу шум от едни храсти, които странно как, но досега не бе забелязала. Въпреки всичко Мери не се притесняваше. Всеки смъртен щеше да се уплаши от змията, а тя с лекота постигаше разбиране със другите видове "хора".

by **Катрин Евънс** Сря Дек 28, 2011 7:35 pm

Вече се беше стъмнило, Катрин се разхождаше из старите градски гробища, обикновено по това време тя се приготвяше да излезе и да отиде в някой клуб, но не и този вечер. Момичето не обичаше да се разхожда по подобни места, подтискаха я и 'и навяваха много спомени. Катрин крачеше бавно из гробището , когато видя някакво момиче, което държеше змия . Доста странна гледка, но нищо не можеше да изненада вампирката, все пак беше живяла повече от потстотин години и бе видяла доста странни неща .
- Да помогна с нещо? - въпросът на Кат прогони тишината, която бе настъпила наоколо. Тя се усмихна дружелюбно на момичето и се приближи до нея, като внимаваше да не се спъне. Обувките на високи токове, които бе облякла наистина не бяха подходящи за разходка на подобно място.
Катрин застана пред момичето, змията която тя държеше не притесняваше Кат, тя не се плашеше лесно, а това беше просто едно умряло животно, не би изплашило вампирката дори да бе живо.
Но тази гледка пробуди интереса на Катрин, не всеки ден срещаше толкова странно момиче , да се разхожда само по това времи и то с змия , това не се виждаше всеки ден .
- Аз съм Катрин! - момичето подаде едната си ръка и се усмихна леко.

by **Merry Edward Chase.** Сря Дек 28, 2011 8:28 pm

Мери с недоумение гледаше момичето. Направи една-две крачки към него, предценявайки го с очи. Това, че е тук по тъмно явно беше удивило Мери. Така де, по нейните изчисления момичето беше със средна височина и доста добро телосложение. Имаше кафеви очи и кестенява къдрева коса, но уви, Мери не можеше да разбере дали кърдриците са естествени, или не. Явно беше доста силна. Силна не по телосложение, а по нрав, а това беше много по-важно. И още едно нещо - тя не се изплаши от мъртвата змия, и не само това, а и разбра, че е мъртва. Смъртните дори не биха обърнали внимание. Те биха се изплашили и побягнали на мига. Как? Защо? Очите казват на мозъка какво са видяли. Нервите работят като малки каналчета, които пренасят информация. Така де, мозъка изпраща факс по тях до другите части от тялото, и смъртния побягва, заради вероятната опасност, застрашаваща живота му. Да, Мери си мислеше всичко това. Тя беше изключително умен човек, но това не беше странно, като се имаше предвид хилядите години, през които тя е била на този свят. Да, тя се беше замислила дълбоко и всичко, което правеше беше да гледа в една надгробна плоча. Всъщност беше потънала в мисли, че сега тя можеше да е там, в гроба. Е, ако не беше станала вампир, естествено. Изведнъж нещо и просветна. "Господи!! Ама аз забравих за момичето" помисли тя. Беше права, вече бяха минали около пет минути, а тя мълчеше.
- Аз съм Мери - каза тя любезно.
- И не мисля, че ми трябва помощ - тя хвърли змията, така че да падне близо до непознатата
- Май се справям, а? - усмихна се Мери
- И между другото съжалявам за закъснението на отговора. Сигурно часът е или и 20 или без 20 - Мери се оправдаваше винаги с това. Имаше една стара легенда, в която се казваше, че в 80 или 90% от случаите, когато настъпи мълчание, е или и 20 или без 20 независимо в кой час. И при Мери, това се доказа.

by **Катрин Евънс** Чет Дек 29, 2011 11:06 am

Катрин остана с впечатлението, че Мери е доста разсеяно момиче, а може би беше такава само в моминта. Момичето отстъпи няколко крачки назад , когато Мери хвълри тялото на змията близо до краката 'и, Кат не си падаше много по змиите, всъщност тя не обичаше никакво животни .
- Да, справяш се... - каза със сарказъм Кат и чак тогава погледна към момчето .Не задържах дълго вниманието си върху нея , побърза да погледне към змията, след това отново погледна към момичетo.
- Какво се е случило ? - попита тя с престорена загриженост в гласа си и погледна към Мери, като се усмихна възможно най-мило.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Старите градски гробища

Старите градски гробища

Re: Старите градски гробища

Re: Старите градски гробища

Re: Старите градски гробища

Re: Старите градски гробища

Re: Старите градски гробища