Re: Другото езеро хДД

by **Катрин Евънс** Съб Фев 25, 2012 8:36 pm

Гледах ту към Деймън, ту към момичето. Чувствах се базпомощна, той можеше да я убие с действията си, а аз глупачката не можех да направя нищо, за да го спра. Той беше чудовище, което мисли само за кръв, а аз вампирката, която позволя на последната останала човечност в себе се да я контролира.
- Деймън... - гласът ми прозвуча съвсем тихо, може би дори не ме беше чул. Отидох до него и го погледнах . - Пусни я! - казах настоятелно извръщайки поглед към момичето, което всеки момент щеше да изпадне в безсъзнание . Горката! Чувствах се странно, исках да 'и помогна, а това не бе типично за мен...
- Моля те, пусни я!

by **Damon Salvatore** Съб Фев 25, 2012 8:41 pm

Чувах я.Просто исках да изпия последната капка кръв от момичето.Исках да я източа,докато не умре.
- Моля те!Пусни я!
С голяма мъка отлепих зъби от нея и облизах раната.Погледнах Катрин.Доближих се до нея и я целунах с език.Така щеше да усети кръвта на момичето.

by **Taylor McQueen** Съб Фев 25, 2012 9:13 pm

Почти бях в безсъзнание , когато чух момичето да го моли да ме пусне . В гласа и се усещаше неподправено желание да ми помогне . Вампирът я послуша , акар и едва да успя да вложи цялата си воля . Той тръгна към нея и я целуна . След това тя отново ме погледна .
-Благодаря ти ! - казах го толкова тихо , че единствения начин да ме чуе бе да чете по устните . Не , че не исках извратеното и приятелче да ме чуе , просто нямах повече сили .
Ами сега ? Как щях да избягам ? Или можех ли изобщо да помръдна ? Или да оживея ?

by **Катрин Евънс** Нед Фев 26, 2012 11:51 am

Одръпнах се и го погледнах ядосано, последва шамар, в които бях вложила цялата си сила, но едва ли го бе заболяло. Защо правеше всичко това? Толкова ли не можеше да се контролира?
- Исках ми се да си добър като Стефан, тогава наистина бих те обичала... - мислите ми се изплъзнаха, но не ми пукаше, че ще разбере, че само съм си играла с него. Вече не се интересувах от това. Отидох до момичето и я погледнах. Трябваше да 'и помогна да се махне от тук.
- Добре ли си? - попитах аз все още глдайки към нея .

by **Damon Salvatore** Нед Фев 26, 2012 11:56 am

- Исках ми се да си добър като Стефан, тогава наистина бих те обичала...
Сега вече най-накрая каза какво мисли.Знаех си,че не ме обича..Това е ясно..Тя е обичала Стефан и само него..
- Добре ли си?
- Няма да е добре...
Погледнах Катрин.
- Долна кучка!Използвачка..Обичала ме тя моля ти се..Някой ден ще ти пробода сърцето и ще те убия..Това заслужаваш..
Нямаше да се махна..Сега вече нямаше...

by **Катрин Евънс** Нед Фев 26, 2012 12:04 pm

Това вече беше прекалено, отидох до него и го погледнах.
- Хайде, направи го, вече дори не ми пука дали ще умра... - позволявах на чувствата си да ме контролират за пореден път. Подявалите защо номесвах чувствата си във всичко?
- Давай убий ме... - хванах ръката му и я поставих на мястото, където се намираше сърдето ми. - Направи го щам искаш!

by **Damon Salvatore** Нед Фев 26, 2012 12:06 pm

- Направи го щам искаш!
Бях толкова бесен,че така ми се прииска.Но по дяволите..Обичам я!!Не мога да го направя..Тя ме нарани,но не мога да я убия.
- Ще го направя..Но щом искаш човечност от моя страна,трябва първо да го направиш ти..Ти трябва да имаш тази човечност..Аз я нямам...Няма и да я имам..Ходи ако искаш при Стефан..Да те нарани теб..
Блъснах я леко и се подпрях на едно дърво.

by **Катрин Евънс** Нед Фев 26, 2012 12:17 pm

Искаше ми се да го послушам, да отида при Стефан, да се извиня за всичко, което му причиних и да бъда с него, но не можех, не можех да оставя Деймън просто така. Нямаше да оставя всичко между нас да свърши, само защото той мислеше, че няма човечност. Обичах Стефан и ако можех сега щях да съм с него, но просто не мога, защото обичам този твърдоглав вампир повече.
- Ако нямаше човечност вече щеше да си ме убил... - промълвих съвсем тихо и го погледнах. - Ако нямаше човечност нямаше да ти пука за мен и нямаше да оставиш това момиче, когато те помолих...

by **Damon Salvatore** Нед Фев 26, 2012 12:28 pm

- Ако нямаше човечност нямаше да ти пука за мен и нямаше да оставиш това момиче, когато те помолих...
Погледнах я..По дяволите,знаеше как да се измъкне от гнева ми..Беше толкова "невинна",но не знам..Винаги е имала влияние над мен..
- Катрин...Ти не ме обичаш..Дълбоко в себе си го знаеш...Отивай при Стефан..Той е по-човечен...
Ох...

by **Катрин Евънс** Нед Фев 26, 2012 12:54 pm

Ох наистина ли мислеше, че мога без него? Отидох до Деймън и го погледнах , обожавах очите му, бяха толкова сини.
- Ако исках да съм с него сега нямаше за съм се теб.
Обвих ръцете си около врата му и го целунах.
- Сигурен ли си, че искаш да отида при Стефан?

by **Damon Salvatore** Нед Фев 26, 2012 12:56 pm

- Сигурен ли си, че искаш да отида при Стефан?
Господи..Отново го правеше...Въздействаше ми..
- Катрин..
Опитах се да я отблъсна,но отвърнах на целувката.
- Не искам,защото те обичам..
Каква драма..Просто...

by **Катрин Евънс** Нед Фев 26, 2012 1:06 pm

Самодоволна усмивка се изписа на лицето ми, знаех че ме обича и каквото и да направи чувствата му към мен нямаше да изчезнат. Очите ми се взираха изпитателно в него .
- Може би и аз те обичам ...- казах аз и извъртях отегчено очи. Вече ми писна от нашите драми, беше ужасно глупаво да се караме всеки път, а след това да се сдобряваме. Прокарах ръка през косата си и започнах да си играя с един кичур от нея .
- Скучно ми е... - измрънках аз и го погледнах.

by **Damon Salvatore** Вто Фев 28, 2012 6:14 am

Бяхме забравили изцяло за момичето,което бях нахапал.Как ли се чувстваше тя..Кого ли залъгвам?Не ме интересуваше..
- Скучно ми е...
- Ами,ако искаш,може да се видим с някой...Примерно с Натали?
Погледнах я очаквателно..Не знаех какво да правим.Помислих малко и реших:
- ДА отидем в някой бар и да се напием,после може да отидем в хотел и да правим нещо....

by **Катрин Евънс** Вто Фев 28, 2012 4:37 pm

На лицето ми се изписа поредната усмивка, беше като малко дете, когато предлагаше нещо и в същото време беше самият дявол.
- Звучи добре... - отвърнах аз и хвърлих един поглед на момичето. Дали беше добре? Дали можеше да се прибере сама? Точно сега това не ме интересуваше, исках да прекарам поне още малко време с Деймън. Надигнах се на пръсти и го целунах по бузата .
- Трябва ли да си толкова висок? - измрънках аз и се нацупих, но не се сдържах и отново се усмихнах. Мразех да изглеждам ниска, а се чувстваx така всеки път, щом не нося токчета, но точно днес не бях в настроение.
- Тръгваме ли?

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30