Ден преди бала ,някъде из гората

Алдур беше излязъл на разходка из гората. Вървеше спокойно сред дърветата, от време на време ги докосваше с ръка. По някое време реши да почине и седна опирайки гръб на дебелия дънер на едно дърво. Както си седеше изневиделица се появи една катеричка. Погледна го и се канеше да избяга, но той я успокои с помощта на дарбата си. Извади няколко орехови ядки от джоба си и й подхвърли една. Животинчето я изяде веднага, както и следващите няколко подхвърлени. Хибридът отново бръкна в джоба си и извади нови ядки, но този път не ги хвърли а ги задържав шепа и протегна ръка. Катеричката първо се поколеба, но после дойде при него и започна да яде от ръката му. Е отначало плахо, но после по-спокойно. След втората шепа Алдур се изправи.
"Бягай сега " - каза й мислено. Катеричката го послуша и заподскача от дърво на дърво, а той се загледа в друга посока. Беше усетил приближаващ се мирис на вампир и затова бе отпратил животинчето. Вампирът се появи. Беше момиче.

Бях решила да избягам от всекидневието и дойдох на любимото си място в гората ,тогава усетих позната миризма , о да хибрид е явно Клаус , е развалил проклятието.
- Здрасти!- усмихна му се чаровно и го огледах , мхм ловец ,това ще е интересно.
- Какво те води тук ? Далеч от хората и цивилизацията ?-попитах с възмножно най- заплашителният ми глас ,но по очите ми си личеше ,че се шегувам.
- Мислих си ,че ловци няма в този град.

/Ловец?/

Вампирката се оказа и древна. С времето се научаваш да ги разпознаваш. Какво ли търсеше в гората?
- Здрасти - усмихна се и Алдур в отговор докато също я оглеждаше. Може да не харесваше особено вампири и ги смяташе за надути и самовлюбени , но ценеше красотата, включително женската. Всъщност си падаше малко женкар. А тази вампирка за разлика от повечето представители на вида си беше хубава.
- Харесвам да съм сред природата - отвърна той - А ловци? - тя очевидно го бе помислила за такъв - може и да има. - Сви рамене.
- Ами ти? - попита на свой ред. Тук няма хора от които да пиеш

- Е аз не съм маниачка за кръв с вековете се научих да ме убивам хората , използвам кръвни банки- казах с вдигнат пръст.
- Аз съм първият вампир в историята на човечеството - усмихнах му се.
- И може да се кажа,че съм "човеко- защитник" от близките 200 години насам-казах и се засмях ,а кученцето ми ,което търсех се бе върноло при мен . Кученце не беше точно определение за едина кавказка овчарка на име Джак .
- Надявам се ,че не те уплаши ?

- Не го знаех - отвърна Алдур и сви рамене. - Извинявай. - Извинението беше за това, че е решил че напада хора.
- Значи и двамата сме оргинални /първородни - рече той. Аз пък съм един от най - първите седем хибрида от връзка между ангели и демони. По - точно шестият - уточни. Брат му пък беше четвърти, но това не го каза. Останалите, а такова потомство се срещаше рядко се появиха доста по - късно. А се срещаха рядко понеже и ангели и демони не гледаха с добро око на това.
В това време се появи и кучето й. Симпатична кавказка овчарка.
- Не - засмя се той. - Здрасти, Джак. Аз съм Алдур - представи се.

- Има и такива ?-повдигнах вежда ,но Джак наистина го хареса.
- Имам много хубави спомени с ангели -ухилих се аз- Но с демоните не се разбираме ,аз съм по - зла от тях на моменти .
- Е разкажи ми за себе си -усмихнах се . Бях доста любопитна аз.
- Джак те харесва .

- Симпатяга е - засмя се Алдур и го погали.
- Да ти разкажа за мен? попита той. - Ами добре, баща ангел, майка демон, но не съм ги виждал от доста време. Приличам повече на баща ни , а батко на майка ни. Впрочем - допълни - и аз и той не се понасяме особено с демоните. По това си приличаме с теб - подсмихна се. - С ангелите пък съм неутрален. И имам магазинче за антики.
- Твой ред е

- Ок , майка ми беше добра жена ,а баща ми не той я уби , и превърна мен и сестра ми и брат ми ,преърнани във вампири и се опита да ни убие и от тогава съм беглец . Забогатях ,станах милярдер ,живея в замък , което ме подсеща ,че търся съквартиранти , а относно до Джак ,той е куче ветеран с мен е от 5 века не знам как е възможно това .-казах усмихвайки се на сладура.
- Но в последно време работя като модел ,моята двойничка е Адриана Лима от Виктория Сикретс , и от време на време я замествам когато тя иска да остане с дъщеря си .

- Съжалявам за майка ти - рече Алдур. Как ли се е чувствала? Помълча малко и продължи:
- Значи си приличаме и по още нещо. С брат ми за известно време бяхме крале в днешна България. Всъщност той, аз му помагах. Имаше няколко демонски атаки, последната я водеше Луцифер. Отблъснахме го, обаче с цената на много щети. Чувала си за Потопа.
Замълча за малко. Този му спомен не беше от най - приятните.
- Бях няколко години модел на Версаче, както и актьор. Впрочем свиря на цитра. И ако ти потрябва дърводелец може да ме потърсиш, но да знаеш, че взимам скъпо.

- България ?- повдигнах вежда , Аз съм от България и моето истинско име не Натали Смит ,а Рада Огнянова -казах с лека тъга .
- Аз не съм чист вампир ,първата съм да ,но съм хибрид между вампир и върколак. Моят брат иска да развали проклятието и да сме най-могъщите , но аз няма да му го позволя.
- Мебелите са дървени ,а обичам антиките ,може би защото и ние сме нещо като "антики "

- Рада Огнянова е хубаво име - каза Алдур. Харесва ми повече от Натали Смит или Адриана Лима.
Тя беше споменала брат си.
- Брат ти да не би да се казва Никлаус ? - запита Алдур. - Не съм го срещал - уточни той - обаче съм чувал за него.
Не знаеше как тя ще реагира, когато й кажеше следващото:
- Чувал съм че е убил майка си /ви.

- Рада умря сега остана само Натали -казах с тъга при спомена на отнетото ми дете.
- Да той е ,но не вярвам че е убил мама , баща ми беше чудовище , отне детето ми , Никалъс ми спаси живота , но сега ако ме види няма да ме познае.
- Преди бях с дълга руса коса и сини очи .

- Да този облик ми е защита от вещиците ,а и така повече се харесвам

Алдур мълча асимилирайки чутото. И той не беше особено близък с родителите си, но това да отнемеш детето на собственото си дете беше най - малкото прекалено
- Честно казано и аз харесвам повече сегашния ти вид.
Импулсивно повдигна ръка и леко я погали по бузата. Приближи се малко до нея и я целуна по другата буза.
- Извинявай - извини й се той. Беше импулс

Усмихнах се беше добър импулс.
- Няма нищо , понякога човек се нуждае от малко нежност - седнах до него.
- Ако имах втори шанс бих предпочела да съм човек , да мога да имам семейство ,деца ,мъж и куче.
- Е поне куче имам нали Джак ,как е възможно едно куче да е живо 5 века ?

- Интересен въпрос - замисли се Алдур и погледна към Джак. Двамата "разговаряха" няколко минути. Всъщност повече говореше кучето.
- Омагьосан е - каза накрая Алдур. - Мога да общувам с животните - обясни той. - Всъщност прокълнат. Защото се е влюбил. Не знае, кой го е направил или какво е станало с нея.
- Вампирите също могат да се влюбват и да се женят - Тази му мисъл се отнасяше за нейните думи. Макар, че той не беше срещал досега вампир, който да обича някого. Но пък за всичко има пръв път.

/Сори за марионетството/

- Знам го това -усмихнах се.
-Но за съжаление ,не намерих никой който да ме обича или аз да го обичам ... Чайка тукощо не казали ,че говориш с животните ,това е страхотно!
- Горкичкият ми! -погалих го.
- Аз обичам животните ,но молете не кайзвай на никой ,че съм вампир ,който е човеко - любец и природозащитник ,ще ми излезе име!.

- Да - поклати отляво надясно и от дясно наляво или по друг начин казано утвърдително глава Алдур на въпроса й дали може да общува с животните.
- Няма да кажа - засмя се.
Погали кучето
- А за обичта не губи надежда. Кой знае и това може да се случи някой ден.

- Ами ти влюбвал ли си се някога ?-усмихнах му се.
- Имах дъщеря на име Марина , нея обичаш пред мен мина целият и живот , от люлка до смъртта , но никога не и казах ,че съм и майка ...така беше по-добре за нея.
- После се влюбих в един хибрид ,но и него убиха...

Алдур си пое въздух
- Веднъж - отвърна той, но не веднага, а след кратко мълчание. - Беше вещица. Убиха я
Пред вътрешния му взор премина лика на млада жена с черни коси и очи и леко мургав цвят на кожата (индийка).
- Бяха ловци. - Двама ловци, които той после издири и уби.

- И двамата имаме тъжни истории -казах с наведена глава.
- Но важно е да сме силни ,аз поне в това съм добра.
- Ти къде живееш ?-попитах тихичко а Джак седеше до нас.
- Извинявай ,че много те разпитвам

Алдур се засмя
- Вярно е - кимна той
Усмихна се още веднъж
- Няма проблем - отвърна той. - И аз понякога съм доста любопитен. Живея в квартала / района на хибридите, но наскоро се нанесох и в момента си обзавеждам къщата.
- Имаш ли гадже? - попита на свой ред

-Не - погледнах надолу
- В повечето случаи е било само секс ,без любов.
- Ами ти имаш ли си някоя?-усмихнах му се на свой ред. Не знам защо, но той ми изглеждаше наистина добър и мил ,всяка жена би си мечтала за такъв мъж.
- Дам... аз такова -започнах да пелтеча - хубаво ,че живееш при всебеподобните ,аз живея при хората.

- Не - поклати глава нагоре и надолу в знак на отрицание Алдур. - Повечето ми връзки са били за по една или две нощи, а най - дългата е била около три месеца.
Тя може би се беше притеснила, но пък от какво ли? защото изпелтечи, че живее при хората.
Алдур пък приближи съвсем близо до нея и отново я целуна. Но не по бузата. Този път устните му нежно и продължително докоснаха нейните..

Отвърнах на целувката му и го погалих по бузата.
- Защо го направи?- попитах тихичко аз. Не знам какво ми стана ,но ми хареса. Но Джак обикаляше нервно около нас,все едно се дразнеше.
- Той винаги , прави така ,когато се целувам с някой...