Вход

Забравих си паролата!

Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Quinn Benton

Предишната тема Следващата тема Go down

Quinn Benton

Писане by Quinn Benton on Нед Фев 05, 2012 2:02 pm


Alex O'loughlin

Когато някой ме попита за името ми и аз му кажа, че се казвам Куин Бентън, обикноверно чувам в отговор: „Бентън? Като китарата ли?”. На такива въпроси винаги отговарям с „Да, като китарата.”, съзнателно пропускайки факта, че там някъде има едно Брадли. В първата ми лична карта (и единствената законна) беше вписано: Quinn Bradley Benton. Предполагам, че повечето хора биха си помислили, че съм американец или поне имам нещо американско в себе си. Но ще сгрешат. Нямам нищо общо с американците, Макдоналдс и Статуята на свободата. Нищичко.

Всъщност, името за мен не е от никакво значение. Бил съм Руди, Кайл, Виктор, Ю, Алварадо, дори Самюъл, Иван и Евън. Всеки един от тях беше една отделна част от мен, първоизточника, така че е без значение какво име ще напиша на следващата лична карта, шофьорска книжка или паспорт. Капиш?

И, моля ви, не ме разбирайте погрешно. Фалшивите документи за самоличност ми трябват не защото някой зъл и отмъстителен роднина ме преследва, или пък защото съм направил нещо наистина лошо и сега се налага да се крия и бягам. Не. Трябват ми, защото така реших аз. Защото това бе моят живот и аз го избрах такъв. Никой не ме е принуждавал да обиколя света, да унищожавам чудовища, да видя толкова много неща, да стана част от милиони съдби и да променя още толкова. Ако исках, можех да стана някой актьор и да имам мезонет и яхта, или пък да стана писател и да драскам разни драмички и екшънчета, които после да бъдат филмирани. Можех да стана известен, името ми да е известно да целия свят и да съм постоянно на кориците на списанията. Да си правя реклами, скандализирайки средностатистическите граждани с действията и изказванията си... Можех, само ако поисках. А щом не съм станал... Оставям изводите на вас.

Но както и да е. Докато сме още на честота „Куин Бентън”, може би е уместно да спомена и нещичко за миналото си, а, противно на много хора, аз обичам да разказвам за себе си.

Та. Когато преброя до три, ще се върнете назад във времето с двайсет години и ще се озовете в едно сиропиталище в Занзибар, Африка. Да, знам, че това е родината на Фреди Меркюри – нали съм роден в града, в който и той е роден? Стоун Таун, правилно. Макар, че не мога да кажа дали със сигурност съм бил роден точно там, поне там са ме намерили, там съм отраснал. В сиропиталището, на чиито стълби (очевидно родителите ми) са ме зарязали и една служителка ме е открила през една топла августовска сутрин, цареше желязна дисциплина. Не искаш да ядеш – наказание. Не искаш да спиш – наказание. Бунтуваш се – бой (често с първите пипнати пръчки или други продълговати предмети). Недоволстваш – просто забрави за всичко, вписващо се в графа „човешко отношение”. Бях ставал свидетел на немалко прояви на свободен дух и дори последствията от тях не успяха да сломят духа ми на боец.

Така де, не бях съгласен да се отнасят с нас все едно сме натирени в някой кучешки приют и не се свенех да показвам мнението си... Проявяването на индивидуалност и парадирането с нея бяха може би най-ненавистното на работещите в сиропиталището нещо. Което пък още повече ме стимулираше да го правя и наказанията за мен не съдържаха нищо... мъчително. Знам, звучи налудничаво, но дори когато бях на дванайсет и заради една ей такава проява на свободна воля ме заключиха през нощта да спя при кучето (което „случайно” бяха забравили да нахранят, междудругото...), на мен ми беше повече до смях, отколкото до страх. Бяха ме били с тигани и бамбукови пръчки, бяха ме обиждали и унижавали публично, но по време на всичките наказания се бях смял с цяло гърло, сякаш някой ми разказваше вицове; изобщо не се бях обиждал, а просто изпитвах някакъв необясним жал към тези хора, които си мислеха, че с насилие всичко става. В случаите, когато не се смеех, просто се усмихвах презрително и държах главата си високо вдигната.

В крайна сметка видяха, че примитивните им методи не даваха резултат при мен, и направиха най-лесното, което можеха да направят.

Изгониха ме. Бях на четиринайсет, почти петнайсет тогава. Питате се как оцелях ли? Ами, Занзибар някога е била британска колония. Затова не беше трудно за мен, който очевадно е дете на англичани (съдейки по името, с което са ме били „доставили”), да приложа на практика знанията, получени в сиропиталището и всеки ден да си изкарвах пари колкото да се нахраня. Крадях, просех, мамех, но това не ме караше да се изпълвам с вина, защото знаех, че ако не го правех, бях обречен на бавна и мъчителна смърт. Не ме беше страх от нея, а от пътят, който трябва да измина, за да стигна до нея. Но както и да е. След една година започнах да мечтая да ида на друго място, да се махна от Занзибар.

И така започнах работа. Нелегално. Не ме питайте какво съм работил, не ми се обяснява. Накратко може да се каже, че бях момче за всичко. Вършех мръсната работа на по-големите, дори се докоснах до бизнеса с наркотици, но никога не съм навлизал надълбоко в тези води. Не исках, тъй като това щеше да означава ограничение, нямаше да имам никаква свобода. А на мен тя ми трябваше, за да изляза от Занзибар.

И аз го направих. Макар и след една-две години, но го направих. Събрах пари, които ми помогнаха да закъсам някъде между Египет и Алжир. Или по-скоро, тяхната липса ми помогна. Обаче това не ме обезнадежди, не ме изплаши, не ме отказа от самоубийствената цел, която си бях поставил – „Обиколи света”. Сега съм на двадесет и три години и съм обиколил половината свят. Нямам кола, нямам дом, нямам история или име, нямам пари, нямам страх.

Аз съм свободен. Абсолютно свободен.

Да правя каквото пожелая, да ида където си искам, да бъда себе си. А теб... Теб страх ли те е?



Досие

Име: Куин Брадли Бентън (Quinn Bradley Benton).
Възраст: 23.
Раса: Ловец.
Психическо състояние: Стабилно... донякъде.
Родно място: Стоун Таун, Занзибар, Африка.
Роднини: В неизвестност.
avatar
Quinn Benton

Брой мнения Брой мнения : 3
$ $ : 7
Join date Join date : 05.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Quinn Benton

Писане by Катрин Евънс on Нед Фев 05, 2012 3:12 pm

Одобрен си

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите