Пътят към клана на вещиците

Аз подозирах,че ме разкри.Не можех да скрия,че неистина се уплаших.Аз бях съвсем сама в този студен град,никъде нямаше хора,които да ме приютят.Не бяха много онези,които се справяха с мен или с характера ми.Дори семейството ми реши,че аз съм недостойна за онази къща,с всичките им префърцунени обноски...аз бях сама.Нямах си никого,всичко остана в Лондон.Остана някъде там...и не бях сигурна,че ще успея отново да обичам някой.Сега гледах новата си позната.Сигурна съм.Новата позната разбра,че аз се уплаших,че онова нещо я нарани.Идеше ми да...спомнях си.Аз се замислих за онова,че трябваше да си взема нов апартамент ,защото нямах възможност да се справям сама.Семейството ми щеше да ми спре доходите,трябваше да си намеря и нещо,което ще успея да работя,без да издера някой от работодателите, какъвто навик имах отдавна.Сега исках да се погрижа за нея,дори не знаех защо.Изпитвах странни чувства,смесени.Не исках да й
кажа,че аз ,която досега се заяждах с нея...не,нямаше да й казвам нищо.Защо?
Аз само поех към пътечката.Опитвах се да не мисля за онази квартира,която наричах ''свой дом''.Не беше зле,но всички хора искат постоянен дом,където те чакат.Не исках да отивам още днес да си търся работа,но трябваше, защото скоро нямаше да открия някаквъв начин.Мислех и за срещата на ''Клана''.Мислех за толкова неща,някога имах чувството,че...няма да успея да остана в този град спокойно.
Сега важното е да си намеря хора.Аз започнах:
-Дали ще успеем...успея да намеря онова?Исках да кажа,че...трябва да се опитаме.-започнах аз.Тя отговори: