Вход

Забравих си паролата!

Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Тъмните улички

Предишната тема Следващата тема Go down

Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Чет Дек 29, 2011 7:14 pm


Тъмните улички бяха места които можеха да ти предложат всичко.Тук се извършваха мръсните сделки.От тук можеше да си купиш абсолютно всичко.Алкохол,кръв,наркотици,та дори и компания за вечерта.Но за сам човек си беше много опасно.Всякакви главорези се навъртаха тук.Уличките бяха мрачни,прашни и задимени.Тук там се срещаше някой долнопробен бар.Никой не обръщаше внимание на другите.Защото каквото станеше там,си оставаше там.

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Саша Лесбърн on Чет Дек 29, 2011 8:02 pm

Сливаше се изключително успешно с тъмнената и физически и по всички други начини. Чувстваше настроението си леко умряло и мрачно. Сякаш огромен тир с кока кола бе прегазил голямото му Аз. Всъщност не беше толкова голямо. Чувстваше се прекалено незначителен тези дни, имаше нуждата да бъде на малко място и да се чувства огромен, а не стъпкан и бутан от всички страни от съдбата. Изобщо не беше щастлив. Бе самотен и дразненето на малки момиченца не запълваше времето му достатъчно. Имаше нуждата да си поговори с някой и да сподели липсата на каквито и да е мъки, които да го карат да се чувства сравнително по- значим и по- добре от другите, които се чувстват зле.
Опря гърба си на стената на близката сграда. Ръбеше му, но в това не намираше никаква пречка да продължава да се обляга. Коженото му яке най- вероятно щеше да си тръгне леко опърпано от тази сеща със стената. Поне новата му бяла тениска с надпис "Like a virgin" щеше да остане невредима. Гордееше се изключително много с нея, първо- надписа й беше лъжлив, спрямо него. Отдавна бе загубил най- ценното си. Пък и закупуването й си беше цяло събитие. Саша рядко пазаруваше сам за себе си, предпочиташе да плати на някоя случайна жена да обиколи магазините и да вземе всичко, което смяташе, че би могло да му отива. Но това бе първата дреха, заради която влезе сам самичък в магазин, пробва и после плати. Чувстваше се наистина доволен от себе си и сега щеше да я носи гордо гордо, пъчейки гърди като петел. Нямаше търпение да се похвали на Арая, която мъничко закъсняваше по швейцарския му часовник менте. Е, закъснението й бе едва с половин минута, но се забелязваше.
Хвърли пореден поглед напред по продължението на улицата и нетърпеливо затактува с крак по асфалта, покрит с леки намеци от на скоро валелия сняг, който отдавна се бе почти стопил,, оставяйки само спомена за себе си. В главата на Алекзандър вече се зафомяха леко ядни мисли. Мразеше да остава сам, когато можеше да бъде с някого.
-Приходить, Арая!- измрънка недоволно под носа си Саша и извъртя очи с досада.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Арая Деймос on Чет Дек 29, 2011 8:22 pm

Както си се радваше на компанията на Джони Уокър, изведнъж телефонът ѝ иззвъня. Не онзи телефон, на който отговаряше "Миша Ленкова", поредния псевдоним на Арая, а онзи истинския ѝ, онзи на който отговаряше тя. Истинската тя. Тя изпуфтя с досада, докато се чудеше да вдигне или не. Днес си бе дала почивка от лова, от хората и се бе отдала на нейния приятел Ходещия Джони.
- Кажи? - вдигна тя със студен тон. След това кимна във въздуха, съгласявайки се с това, което мъжът от другата страна ѝ каза. По прекалено издайническия руски акцент и по завалените думи, тя прецени, че той бе не по-малко пиян от нея, да не каже много по-пиян. Но си остави тази преценка за после. Чудеше се какво искаше той този път.
Започна да трака нервно по барплота, чудейки се дали да отиде или да го остави да чака сам на мястото, за което се бяха разбрали. Ако отидеше, рискуваше да загуби ценно време в безсмислени уговорки и разговори, ако ли не... е, той щеше да си хване някоя фльорца и да я прибере там, където бе отседнал. И все пак той ѝ бе приковал вниманието. Първо, защото двамата не бяха говорили от месеци. Месеци. Не бе като да бе някоя забивка, на когото тя бе обещала да звънне, но е забравила. Второ, той знаеше тя къде е, макар че тя не бе казвала на абсолютно никого къде се намира. Не и напоследък. Накрая се реши да отиде. Какво можеше да изгуби. Остави двайсетачка на бара и се изхлузи тромаво от високия бар стол.
Щом излезе, веднага потрепери. Не си спомняше да беше толкова студено, когато бе излязла. Все пак, когато тя тръгна към въпросния бар, навън все още грееше зимно слънце, което малко или много я затопляше. Точно затова тя бе облякла къса черна рокля (не дай си Боже ѝ излязъл късмета) и черен шлифер. Краката ѝ бяха покрити с тънък черен клин, но иначе Арая бе леко облечена. Завървя по тихите тесни улици, от време на време издишваше големи облаци топъл дъх с ухания на уиски. Те бяха единствените признаци, като изключим тракането на токовете ѝ, които подсказваха, че измежду сенките на високите сгради има някой.
- Приходить, Арая! - рече Саша с досада.
Арая определено беше закъсняла.
- Зарежи руските глупости, Алек! - сряза го тя и застана на метър от него. Очите му предизвикателно се плъзнаха по оскъдното облекло на червенокоската, след това го голите ѝ крака и обратно нагоре. Тя въздъхна, когато очакванията ѝ се оправдаха. Алекзандър Лесбърн просто си търсеше къде да пренощува, най-вероятно. От него винаги можеше да се очаква обратното. Докато той все още се наслаждаваше на крехкото ѝ тяло, тя изпуфтя отново и щракна с пръсти, за да привлече вниманието му. - Какво искаш този път?
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Саша Лесбърн on Чет Дек 29, 2011 8:44 pm

-Някой е станал с дупето нагоре.- констатира Алекзандър, след като се завърна на земята.
Ръката му се протегна напред, сякаш искаше да поеме тази на Арая в приятелски жест на приятелство, но нейната ръка изобщо не беше изчакана. Пръстите му се добраха до ръба на шлифера и я дръпнаха към него, докато уви ръка около кръста й и я притисна. Под влиянието на алкохол; а според него изобщо не беше под такова влияние, имаше навика да си позволява повече от позволеното. От километри миришеше на ментова дъвка и бренди, онова хубавото на Шарлота, която си умираше да го среща от време на време и да го напива като "стой та гледай". Шарлота бе от онези жени, които минаваха през живота на един мъж и се завръщаха отново и отново като фантазия, само за да докладват после на шефовете им колко безпризорно се разхождат като бездомни псета. Сигурно за пореден път щеше да получи обаждане от Борис с едно голямо конско, че вместо да щурмува град, пълен с толкова много индивиди, които можеше да убие, Саша се развяваше в цялата си прелест, демонстрирайки завидните умения на всеки себе уважаващ се руснак да пие и да препива без да повръща.
Издиша струйка въздух в лицето й докато тананикаше някаква леко приспивна, но и уж романтична мелодия, която трябваше да върши същата работа като валса. В момента си приватизираше напълно Арая за танца на липсващата музика, всъщност тя не липсваше, просто бе само в неговата глава и си оставаше загадка за дамата в алкохолизираните му обятия. Наведе се надолу, докато устните му не докоснаха ушната й мида и не се задвижиха в синхрон с излизащите думи от устата му, галейки кожата й:
-Може би искам простооо.. малко помощ и някъде, където да остана за няколко нощи, докато не си намеря жилище и пари, с които да го плашштам- провлачи последната си дума Алекзандър, подхлъцвайки. Определено не беше от най- приятните гледки в такива моменти, но имаше изключително сладичко изражение.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Арая Деймос on Чет Дек 29, 2011 9:11 pm

Арая искаше да се прасне по лицето в този момент и ако можеше, щеше да го направи, но ръцете ѝ бяха здраво хваната между тези на подпийналия Алек, който изглежда съвсем прегръщаше руската си натура, защото по това, което Арая чу, той май си тананикаше Чайковски. Тя изпъшка, опитвайки се да се отърси от него и дъха му на ментови бонбони и алкохол, евтин при това.
- Миришеш на българска водка. - упрекна го Деймос. - Как можеш да си го позволиш?
Той обаче продължаваше да се носи по паважа все едно бе танцова зала. Не бе подпийнал, а си бе доста пиян. Умилквайки ѝ се, опитвайки се да се направи на малко момченце, което иска да му купят най-новото модерно камионче с каросерия, той започна да се притиска о Арая, да я моли на ушенце да го приюти за няколко дена, докато той си намерел пари. Не че щеше да се хване на номера, но Жозефин искаше да види точно колко нерви имаше пияния руснак да я моли и да бъде рязан всеки път.
Усещаше мускулестия му корем през шлифера, а яките му ръце бяха обградили тялото ѝ, лишавайки я от пространство и шанс да избяга. Не че им беше за първи път да започнат така една от техните "срещи". Всеки път така ставаше - някой искаше нещо и накрая се събуждаха голи в мотелска стая, а покрай тях винаги имаше униформи на полицаи, полицайки и непослушни медицински сестри. И колкото ѝ да ѝ се искаше да си спомни, кой по дяволите я караше всеки път да пада до нивото на нископлатена порнозвезда, тя си имаше едно наум, че бе Лесбърн. Той и неговия извратен руски мозък.
- А ти къде си мислиш съм отседнала, скъпи? - прошушна му тя, докато двамата се клатушкаха в такта на липсващата музика. Изглежда диджеят бе благоволил да свири само в главата на руснака. Той затегна хватката около малкия ѝ кръст и облегна глава на рамото ѝ. Топлият му дъх погали голата кожа на врата ѝ и накара косъмчетата там да настръхнат. - Саша, аз съм отседнала в глупав мотел. Не става. - оправда се Арая, но това не бе основателен аргумент, защо той да не може да остане там. Причините обяснихме няколко реда по-нагоре.
- Е защо не, де, скъпа? - изхълца той в ухото ѝ, при което тя го удари с юмрук в гърба. Той се олюля върху нея, осемдесетте килограма мъжки органи и мускули запознаха да се плъзгат по тялото на Деймос, при което тя осъзна, че руснакът след малко ще целуне влажните плочки. Нямаше накъде другаде да върви, затова завървя назад, опитвайки се да не сплита крака с неговите. Накрая обаче гърба ѝ опря стена. Алекзандър се облегна на нея, а блаженство се изписа по цялото му лице.
- Боже, толкова си пиян, май имаш нужда от бренди! - засмя се Арая, опитвайки се да се измъкне изпод тежестта му, но той самият не ѝ позволяваше.
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Саша Лесбърн on Чет Дек 29, 2011 9:31 pm

Изпъшка тихичко, докато се закрепяше на краката си. Да не мислите, че беше лесно да стоиш прав след половин шише водка от незнаен произход и куп още неща, с които я разреждаше като например джин. Реши, че един Бифидър би минал за разредител и го използва в солидни количества вместо сокче от портокал. Успешно успя да разреди водката и да я направи съвсем смъртоносна, а от изпиването й... ами, забелязвате страничните ефекти. Определено нямаше голяма представа къде точно се намира, знаеше само, че може да разчита на това да си изпроси една нощ с Арая. Така де, една нощ ПРИ нея, не С нея. О, кого заблуждаваше. Бе пределно ясно, че веднъж намъкне ли се в помещението, в което пребиваваше, преспиването му щеше да завърши по особено приятен начин с оргазъм. Е, нима можеше да се оплаква? Оставаше му само да навие гостоприемната си (и не чак толкова) приятелка да прибере задника му под покрива си.
- Слънчице, бас ловя, че последния път не си доиграхме играта на чичо Доктор. Убеден съм, че съм болен от нещо и... знаеш, трябва да ме излекувашшш- почти изръмжа в ухото й Алек, докато опираше ръцете си от двете й страни, за да запази равновесие.
Възможността да се измъкне от него бе малка, но все пак може би съществуваше. Притискаше я с тялото си, докато коляното му се бе наместило между краката й, така че, ако случайно се подкосяха или залитнеше, сядаше право върху крака му. Ая бе значително по- дребна от него. Стигаше едва до рамото му, ако стигаше и до там и бе толкова малка и нежна, че понякога му се струваше, че ще я счупи. Но в този случай реши, че щом нещо я подпира отзад, вероятността да я прекърши бе много по- малко, затова си позволи да притисне тялото си в нейното. Усещаше как гърдите й, през шлифера, сутиена и роклята, се опират в неговото стегнато тяло и това направо си му харесваше, нямаше какво да се лъжем, умираше си да я съблече, но първо щеше да си извоюва покрив над главата.
- Непременно обещавам да бъда най- послушното дете в класа!- засмя се Саша и прокара пръсти през косата си.- Хайде де, мила, не можеш да ми откажеш.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Арая Деймос on Чет Дек 29, 2011 9:53 pm

- Определено си болен от нещо. - измърка в ухото му Арая, давайки му празни надежди. Колкото и да мразеше да бъде манипулирана, играта на куче и котка с Алек не бе нищо ново, нито за единия нито за другия. Истина беше, че Деймос обичаше да сломява духа му. - Болен си от простащина!
Тя опря ръце на гърдите му, докато той все още асимилираше какво щеше да стане сега. Напъна мускулите си и се опита да го изблъска колкото можеше по-надалеч от нея, но... мисия невъзможна. Започна да обмисля възможността да се обади на Том Круз, нали той така добре се справяше с мисиите навъзможни. Ето... започва се. Ходещия Джони, на когото се бе наслаждавала преди да дойде и да слуша жалките молби на Алекзандър, започна да си прави разходки тук и там из мозъка ѝ. Боже, този човек обичаше да ходи. Ето пак. Арая усещаше как алкохола взима връх над действията ѝ и все пак се опита да контролира тялото си. За Бога, тя бе раздавала напред-назад крошета по вампири, ангели, демони и всякакви такива фантастични създания, защо не можеше да се справи с един осемдесет килограмов мъж, който си бе наумил двамата да се правят на доктори. Е, тя определено не искаше да си легне с него. Двамата бяха нещо като приятели, отзоваваха се, когато другия имаше нужда от помощ. Каква помощ само, а?
- В момента единственото лечение, което мога да ти предложа е студен душ и зелева чорба. - въздъхна Арая и се опита да се промуши изпод ръцете му, но копелето я бе блокирало, поставяйки крака си между нейните два. Това, както и късата пола на роклята ѝ ограничаваха до голяма степен движението ѝ.
- Съгласен съм за студения душ. - измърка Саша в ухото ѝ, след това повдигна с ръка лицето ѝ и я дари с поглед, преливащ отвсякъде с първична страст и похот.
- Боже, скъпи. - засмя се тя. - Да не си мислиш, че ще ти търкам гърба, а после ще ти позволя и ти да ме потъркаш? Сам ще си се къпеш, не искаш да намокря това "Армани", нали?
Той сви устни в перфектно права линия.
- Хайде сега, бъди добро момче и ме пусни. - Деймос можеше да се закълне, че винаги се бе чувствала някак си по-зряла от руснака, макар че видимо той се бе пръкнал тоя свят няколко години по-рано. Хубавото на Арая беше, че за краткия си живот бе научила точно къде да пипне и как да докосне, за да си пробие път към някой мъж. В този случай в обратната посока. Ръката ѝ залази по корема му, опипвайки хубаво плочките му през глупавата тениска, която носеше и дискретно заслиза надолу, докато не стигна до ципа на дънките му. Чак тогава Саша осъзна грешката си - в момента, в който Арая леко го ритна с коляно в слабините. Той се олюля, ръцете му се отдръпнаха от страните на Арая, но пък тя бе забравила, че неговия крак все още стоеше спокойно между нейните два. Глезените ѝ се сплетоха с тези на Лесбърн, а токовете, мамицата им, я накараха да изгуби равновесие. Двамата полетяха право към паважа. Алек падна на гърба си, но очевидно беше повече от добре, защото червенокоската тупна леко върху скута му. Ръцете му пропълзяха до кръста на Деймос и я натиснаха съвсем леко към него.
- Алек, пусни ме, копеле такова!
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Саша Лесбърн on Пет Дек 30, 2011 1:15 pm

Можеше да пренебрегне болката, която му донесе ритника на Арая, все пак, получи я на сребърен поднос в скута си. Какво по- хубаво? Можеше да се закълне, че по коледа стават чудеса и ето го неговото чудо- сексапилна, червенокоска в обятията му и то почти наистина паднала от небето. Така де, падна върху него, имаше ли значение от къде падат мацките? Тях определено не ги носеха щъркелите, а късмета.
Заби леко разфокусирания си поглед в гърдите и и определено тогава го фокусира. Щеше да бъде грях, ако изпуснеше тези прелести от поглед и го отправеше на някъде другаде. Въздъхна блажено и се изправи до седнало положение без да изпуска Ая от ръцете си. Усмивката му заигра със същата онази детинска обаятелност както и в началото, но този път имаше нещо малко по- различно: целенасоченост. желание. непоклатимост. Беше убеден че накрая ще я убеди да го приюти, каквото и да му струваше, е, освен пари, защото такива нямаше след като си взе тениската. Кой да знае, че подобен парцал надхвърля най- малката три цифрена сума. Стигаше до извода, че в днешно време хората пръскаха луди пари по парцали. Та, за Бога, кой би носил дреха за хиляди, когато можеше да си вземе същата за много по- малко. Е, изключението в случая бе Алек, който просто не знаеше, че може да се сдобие не много легално с подобна тениска.
-Хайде де, не можеш да ме оставиш на улицата в този студ. Само няколко вечери, обещавам, че бързо шшште си намериия жилище и ппари, с които да го плащам.- убедително започна Саша, но всичко му се развали, когато отново завали някои букви и ги изговори по доста странно разложен начин на звукове.- Замисли се само, ако сме двамата, ще можем да си допием... да си легнем и да се топлим, без да пушшшкашш парно.
Изправи се целия, а Арая си намери място в ръцете му като бебе. Подхвърли я леко във въздуха, за да я намести по- удобно и застана над една не малка локва на средата на пътя съвсем целенасочено. Макар и тя да не го бе разбрала, може би, Саша вече бе определил правилата на играта. Откажеше ли му, щеше да я пусне много плавно и ефективно да я цопне в локвата, ако пък го приемеше, може би щеше да се смили над красивата й рокля.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Арая Деймос on Пет Дек 30, 2011 1:34 pm

- Тъпак! - извика Арая и почна да се мята в ръцете му като риба на сухо. Той я бе хванал в мечешката си прегръдка, бе я вдигнал и съвсем нарочно се спря над една доста дълбока и голяма локва, пълна с какви ли не гадости. Знаеше какво значеше това и ако не бе с рокля за пет стотин долара, нямаше да бъде толкова ядосана, колкото беше сега. Ако му откажеше за пореден път, щеше да свърши с измокрена и изкаляня рокля. Ако път му разреши да спи в мотелската ѝ стая, щеше да с стигне до едно и само едно. Когато двамата бяха в една стая, винаги ставаше едно и също, сякаш бе един гаден омагьосан кръг.
- Никой ли не те е учил да фалшифицираш кредитни карти, скъпи? - попита го раздразнено тя, опитвайки се все пак да се изкопчи от мускулестите му ръце. Той кимна, макар че Арая не разбра какво точно означава това. Лесбърн приближи дребното ѝ тяло към неговото за една пиянска целувка, но нещо не стана, защото Дей го сръга в слънчевия сплит. И макар че това почти винаги работеше, тя все пак се намираше в ръцете на един опитен ловец, който не веднъж ѝ бе спасявал кожата, както и тя неговата.
Дъхът му, богат на аромат на евтини питиета, топъл и влажен, запълзя по голата кожа на врата ѝ, стигна до ключицата ѝ и там се спусна надолу между гърдите ѝ и по целия ѝ стомах. Беше направо невъзможно. Деймос цялата настръхна, а Алек уверен, че бе направил нещо хубаво, се ухили насреща, разкривайки два реда прави бели зъби.
- Сериозно, пусни ме! - прошепна Арая в ухото му, леко предизвикателно и много съблазнително, но тя просто искаше да усеща земята под краката си отново. Изражението ѝ бе строго, като на учителка, който ти се караше, че нямаш домашно, а повярвайте ми, Жозефин се бе сблъсквала с много такива. Саша въздъхна и се наведе надолу, за да я пусне. В последния момент обаче отново в подхвърли леко в ръцете си, приближавайки слабото ѝ тяло към неговото още повече.
- Не, не, няма да ходиш никъде. - изхълца той притисна настоятелно устните си към нейните, сякаш се бе предал да я моли с думи, та пристъпи към други мерки. Дъхът му нахлу в устата ѝ и надолу по дробовете ѝ, изгаряйки цялото ѝ гърло.
- Боже, какво си пил?! - озъби се Жозефин и се отдръпна колкото можеше. Алекзандър изви очи и започна да си мърмори под носа всички питиета, които бяха минали през ръката му. Накрая ѝ писна. - Зарежи.
Тя въздъхна и направи последен опит да се откопчи от Лесбърн, този път успешен. хвана го за ръката и рече:
- Хайде, ще спиш при мен. - Саша отвори уста, за да каже нещо, но Арая, вече придвидила какво ще е то, го прекъсна грубо. - При мен. Не с мен.
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Damon Salvatore on Вто Яну 17, 2012 3:27 pm

Говорейки,стигнахме до тази уличка.Огледах се.Нямаше никой.Доста се изненадах,че няма поне едно наркоманче,което да се друсаше или да беше умряло от свръх доза.Е..Жалко.Явно нямаше да се нахраня нормално.Не можех да пия от Кат,защото тя беше вампир.А и аз обичах кръвта по-топла и от друг източник.Огледах отново уличката и продължихме да ходим бавно.
-Кат..Познавам града по-добре от теб.Все пак се храня..
Подсмихнах се и седнахме на една порутена пейка.До нея имаше няколко спринцовки.Нормално.Хванах Кат и я сложих да седне върху мен и с лице,обърнато към моето.
-Иначе..Скитах се тук-там..Но без теб всичко беше гадно..Според мен и на Стефан му липсваш..Само аз исках да те открия.
Целунах я.
avatar
Damon Salvatore
древен вампир;

Пол Пол : Male Брой мнения Брой мнения : 346
$ $ : 295
Join date Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Яну 17, 2012 3:53 pm

Тъкмо щях да се започна да се заяждам с него заради последните му думи, когато Деймън ме сложи да седна върху него и ме целуна. Това ме изненада, очаквах че след толкова време е разбрал, че не съм за него, но очевидно не беше така . Почувствах се гадно заради Стефан. Защо не ме е търсил? Надявах се Деймън да е излъгал за това, oтвърнах на целувката му. Одръпнах се и го погледнах в очите .
-Моят наивен Деймън, все още не си се научил да стойш далеч от мен...
Подсмихнах се. Симпатиите ми към него бяха доста по-силни от преди но бях прекалено упорита за да си го призная Доближих устните си до неговите, но само ги докоснах, без реално да има истинска целувка. Харесваше ми да си играя с него .
- Защо дойдохме тук? Да не би да си решил да избиваш хората от града?
Изправих се привидно недоволна Скръстих ръце пред гърдите си и се загледах замислено в тъмнината, която бе обгърнала всичко наоколо .

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Damon Salvatore on Вто Яну 17, 2012 4:16 pm

- Защо дойдохме тук? Да не би да си решил да избиваш хората от града?
Усмихнах се.Отново започваше да си играе с мен.Винаги ми е било интересно и забавно с нея.Толкова я обичах.Сега е различно..Малко я харесвах..
-Ами защото съм гладен..Искам да ям..След малко може и да дойде...Някой...
Целунах я и я погледнах с пламъче в очите.
avatar
Damon Salvatore
древен вампир;

Пол Пол : Male Брой мнения Брой мнения : 346
$ $ : 295
Join date Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Яну 17, 2012 4:27 pm

Той играеше ли си с мен? Би било много по-лесно ако просто ме удари или се разкрещи, но не, той се държеше добре. Отвърнах на целувката му .
- Няма да ти позволя да убиеш никого... - прошепнах в ухото му и взех ръката му. Огледах пръстена му.
- Емили ви ги е дала... - казах замислено аз и продължих да гледам към бижуто. Не го бях виждала от много време, но се радвах, че Емили им ги е дала, така можеха да се разхождат спокойно на слънчева светлина .
- Ако искаш кръв мога да ти oсигyря кръвни банки, но остави хората на мира...
Колко нетипично за ме да ми пука за живота на хората. Преди бих ги убила без да ми мигне окото, всъщност все още бих направила нещо подобно, но не и в този град.
- Липсваше ми!
Целунах го и обвиx ръцете си около врата му. В момента сигурно правех една от многото грешки в живота си, но не ми пукаше. Деймън още ме обичаше, бях сигурна в това и скоро щях да го накарам да ми го каже, но дори и да не ме обичаше чувствата му можеха да се променят , ако поискам можех да ги променя.

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Damon Salvatore on Вто Яну 17, 2012 4:49 pm

- Ако искаш кръв мога да ти осигуря банки,но остави хората на мира!
-Кат..Кат,Кат,Кат,Кат...Явно нищо не си запомнила от живота..Аз обичам топла,прясно изцедена кръв от хора..Хора,които се гърчат..Които изпитват болка от това..Които...-изражението ми се промени.Дойде вампирският поглед.Мястото при очите ми стана още по-тъмно.Погледът ми от кристално син стана черен.-не издържат от захапката ми!
Подуших въздуха.
-Чакай тук.
И изчезнах доста бързо.След около една минута носех някакво момче.На около 17 години.Бях го ударил и приспал на място.Свестих го.
-Какъв си ти?
-Аз съм смъртта...
И го захапах.Той изпищя и се отпусна в ръцете ми.Продължавах да пия и Катрин ме отблъсна от него.
-Защо?!
avatar
Damon Salvatore
древен вампир;

Пол Пол : Male Брой мнения Брой мнения : 346
$ $ : 295
Join date Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Яну 17, 2012 5:45 pm

Деймън ми каза да го изчакам тук, когато се върна с него имаше някакво момче. Не беше на повече от осемнадесет години , страхът бе изписан на лицето му . Вампирът безмилостно заби зъбите си във врата му. Приближих се до тях сякаш щях да помогна на Деймън на да го убие, но вместо това отблъснах вампира . Помогнах на момчето да се изправи. При вида на кръвта , която се стичаше по врата му очите ми се промениха .
- Махай се от тук!
Казах му заповеднически и погледнах към Деймън. Бях ядосана, за по-малко от пет минути успя да ме изкара извън кожата ми. За какъв се мислеше? Не може просто да дойде тук и да убива хора за удоволствие , нямаше да му позволя да го прави.
- Никага повече не наранявай хората от този град ...
Процедих през зъби и извъртях ядосано очи .

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Damon Salvatore on Вто Яну 17, 2012 5:50 pm

-Много си сладка,когато се ядосваш-все още не бях променил вампирската физиономия.
-Само че,Катрин,вече нямаш контрол над мен и съжалявам,че ти го казвам....
Доближих се.Хванах ръцете и' и погледнах момчето,което едва вървеше.С голямата си бързина стигнах до него.Погледнах го в очите.
-Ти нищо няма да помниш!
И го доведох.
-Все пак..Катрин..Доста по-стар съм от теб..Няма да можеш да ми влияеш с твоите УооХооо нещо..
Леко наклоних глава на една страна и наглата ми усмивка се появи на лицето ми.Харесваше ми,когато е ядосана.
-Хайде..да ядем....
avatar
Damon Salvatore
древен вампир;

Пол Пол : Male Брой мнения Брой мнения : 346
$ $ : 295
Join date Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Яну 17, 2012 6:33 pm

Погледнах недоволно към него. Нима мислеше, че ще се откажа толкова лесно .
- Пусни го!
Хванах ръката му и я дръпнах към себе си, така че вече не държеше момчето. Беше прав, че вече нямам контрол над него , но все имах нещо с което мога да го накарам да прави каквото поискам .
- Деймън ти ме обичаш!
Погледнах към него, очите му все още бяха червени , а по устните му имаше кръв. Докоснах лицето му с ръка .
- Не можех да промениш чувствата си към мен...

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Damon Salvatore on Сря Яну 18, 2012 4:59 pm

- Деймън,ти ме обичаш!Не можех да промениш чувствата си към мен..
Все още държах момчето.Погледнах я.След това пуснах наркоманчето и се доближих се към Кат.
-Да..Но това не променя нищо..
Целунах я и тя опита вкуса му.
-Харесва ли ти?Жалко..Помисли си ако искаш да сме пак заедно..Ще те намеря..Чао..
Целунах я по устните отново и този път и дадох пареща целувка.След това изчезнах оттам.
avatar
Damon Salvatore
древен вампир;

Пол Пол : Male Брой мнения Брой мнения : 346
$ $ : 295
Join date Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Мар 13, 2012 6:12 pm

Все същият стар и скучен град със същите глупави и скучни същества. Деймън беше изчезнал някъде и не го бях виждала отдавна, но честно казано не исках да го виждам. Трябва да разкарам този мъж от главата си веднъж завинаги и да приключа цялата тази история, но нямаше да е лесно, всеки път щом го видех се превръщах в негова играчка...Просто поредната му бройка... Беше ми писнало, вече бе време да оставя Деймън Салваторе.
Трябваше да избягам от мислите си поне за малко иначе щях да се побъркам с цялата тази драма. Бях излязла на разходка, просто безцелно обикалях из улиците на града в търсене на нещо интереснo, но единственото, което намерих бяха няколко невинни тийнейджъри. Свих по една от алейте и тръгнах към тъмните улички на града, надявах се там да намеря някой човек, да го убия и просто да захвърля тялото му. Това би било точно в стил на старата Катрин, всъщност аз исках отново да съм онази безчувствена и егоистична кучка, но не знам дали след всичко което се случи това щеше да бъде възможно. Прокаръх ръка през косите си и се огледах отегчено наоколо, видях някакъв мъж и просто реших да се приближа. В момента това сигурно бе най-интересното, което можех да правя.
- Здравей... - поздравих аз усмихвайки се на непознатия.

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Уго Фернандес on Вто Мар 13, 2012 6:33 pm

Тъкмо бях спрял мотора и я погледнах...нямах голямо желание да говоря с нея...
-усмихнах се и аз в отговор и я погледнах. Момиче вампир на не повече от 600 години , иска да избяга от света...доста типично нали ?!Подсмихнах се аз и продължих ...
- Здравей грознице -казах с по -забавен тон и я погледнах...
avatar
Уго Фернандес

Брой мнения Брой мнения : 13
$ $ : 0
Join date Join date : 11.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Мар 13, 2012 7:19 pm

Какво? Той наистина ли ме нарече грозница? Очите ми се разшириха от изумление, не можех да отрека, че това ме подразни, досега никой не ме беше наричал по този начин .
- Глупак... - почти изкрещях аз, никак не ми харесваше да ми се подиграват и всеки, които го бе правил съжаляваше жестоко, но нямаше да се занимавам с него. Без да му казвам нищо повече тръгнах в обратната посокa, ходейки възможно най-бързо.

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Уго Фернандес on Вто Мар 13, 2012 8:00 pm

Отидох до нея.
- Ако си по-малко мила ,ще си по-малко грозна-казах през смях ,а тя продължи да си ходи... запалих мотора и спрях пред нея.
- Как се казваш или да ти викам грозница?-знаех ,че я дразня но всъщност...си беше наистина красива...
- Момичета като теб винаги се връзват на това...макар и да не са грозни.
avatar
Уго Фернандес

Брой мнения Брой мнения : 13
$ $ : 0
Join date Join date : 11.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Катрин Евънс on Вто Мар 13, 2012 8:15 pm

Сериозно ли? Скръстих ръце пред гърдите си и го погледнах.
- Казвам се Катрин, но и да продължиш да ме наричаш грозница не ме интересува... - добре може да се бях подразнила, но това беше просто една дума, не си заслужаваше да се ядосвам заради това. Той беше първият, които ми казва, че съм грозна и вероятно щеше да е последният, освен ако още някой не реши, че иска да ме дразни.
- Нов си в града. - отбелязах аз и погледнах към мотора, до колкото ми бе известно никой друг не караше мотор в този град .

************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмните улички

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите