Пролетен бал

Събудих се в някаква хотелска стая, имах ужасно главоболие, сякаш главата ми всеки момент щеше да се преесне, но сега това не беше най-големият ми проблем. Коя съм аз? Изправих се и отидох до огледалото в първия момент се загледах в познатото лице пред мен, но след това вниманието ми бе превлечето от нещо друго. Взех поканата и името, което бе написано на нея веднага привлече вниманието това , беше моето име. Но какво правех в този град? Огледах стаята, дрехите ми вече бяха приготвени за бала, явно съм искала да бъда там. Реших да отида, поне така може би щях да разбера нещо повече за себе си и защо единственото, което си спомням е името ми. Взех си бърз душ, а след това изсуших косата си. Облякох червената рокля и обух неудобните черни обувки на високи токове. Извадих маша за коса и внимателно навивах всеки един кичур от русите си коси на нея. Седнах пред огледалото и започнах да се гримирам, времето неусетно течеше, докато на вратата не се позвъни. Изтичах да отворя, а пред мен стоеше човек в черен костюм, които ми каза, че колата ме чака отпред. Застанах пред огледалото и се завъртях, една щастлива усмивка се появи на лицето ми. Взех малката черна чантичка и излязох от апартамента, качвайки се в асансьора . Слязох долу и рецепционистката ме поздрави с нормалното "Добър вечер госпожице." усмихнах 'и се и отвърнах на поздрава, а след това излязох от хотела. Щом ме видя шофьорът веднага отвори задната врата на лимузината и ме изчака да се кача, след което я затвори. Облегнах се назах и нервно започнах да си играя с гривната на ръката си. Не помнех нищо освен името си, а тази вечер щях да се срещна с доста хора, които вероятно познавам, това ме плашеше. Бях се унесла в мислите си, когато колата спря, вратата сe отвори и пред мен се разкри гледката на добре украсиното училище. Слязох и се запътих към физкултурния сало,н които бе превърнат в бална зала специално за случея. Взех си шампанско и оптих малка глътка от течността, оглеждайки помещението и всички в него. Очертаваше се доста интересна нощ... Засега лицата на малкото присъстващи не ми бяха познати, но балът едва сега започваше и затова смятах да почакам, докато дойдат и другите гости. Не можех да отрека, че обичав забавленията, но едва ли тази вечер щеше да бъде много забавна за мен.