Офелия д'Астежи

Семеен албум на фамилия Хелдуинигън,
разклонение д'Астежи в Нова Англия, Съединените американски щати
глава 722

Офелия д'Астежи
Фела


hanna murray;;

родена на 07 октомври 1994г, при пълна луна
първична сила: взривяване (това е предупреждение към всички, които смятат да ме наричат Офелия)


Офелия се роди във ветровита нощ, което не беше хубав знак. На всички ни беше ясно, че момичето ще приеме от вятъра неговата непредсказуемост и волност.
(...)
Когато порасна прояви характерните за семейството външни белези - бледа кожа, руси коси и очи с цвят на дървесна кора. Приехме това като добър знак, защото показва пълна принадлежност към фамилията. Притеснява ни някои индивидуални признаци - в ириса на лявото око има три по-тъмни точици, което може да значи, че в бъдеще ще получи важно видение или ще стане свидетелка на нещо нечувано до момента; но може да значи и че е маркирана от тъмните сили. Не е много висока и тялото й не е достатъчно силно, което прави изпълнението на някои ритуали по-трудно. На дланите си рисува традиционни символи, за да обуздае силата си, която е по-опасна, когато е носена от човек, роден с вятъра. (Само някои са традиционни, защото най-древните са ужасно грозни. Сериозно, трябва да се направи осъвременяване на вещерството.)
Обучава се в скъпи, части училища, които да подобрят маниерите и обноските й и да заздравят познанията й по всички предмети, с допълнителни часове по древни езици и култури. Знаете ли колко момичета от класа ги караха да плещят на латински вкъщи!? Николко. Получихме двуцифрен брой оплаквания от нехайството на Офелия, преди да я върнем вкъщи за домашно обучение. Очаквахме и изисквахме отлични резултати, но получавахме по-скоро посредствени такива.
(...)
Не можахме да обуздаем нрава на момичето. Беше изпратена различни индиански резервати в Мейн, като я местехме при всяка пълна луна. Живя при абнаките и микмаките, а вождовете ни довериха, че се е държала изключително добре и е показвала послушание и интерес към местните обичаи, което е напредък в дисциплинирането на Офелия. Актьорско майсторство - отличен. (...)



Затворих албума. Това беше най-голямата семейна ценност в имението и баба ми държеше особено много на него. Не се съмнявах, че ще си изпрося наказанието с действията си, но се чувствам достатъчно отегчена от ежедневието, така че това само ме радва. Албумът съдържа особена магическа мощ, може би защото бива постоянно дописван от опитните вещици в семейството (задължително и само от жени), които мислят за себе си в първо лице, множествено число. Но ето, че магическото мастило беше победено от прогреса на човешкия народ - синя химикалка Schneider свърши чудесна работа и внесе известна веселост в инак скучния лист. Написаното в албума става истинско и интересно едва след смъртта на въпросния човек; преди това е изпълнено главно с оценки и мнения на вещиците в семейството. Историческите работи идват после, а на мен само те са ми интересни, така че за какво да се впрягам сега?

Сега... въобще не съм толкова лоша, колкото ме описват вътре. Помислете само - аз съм потомка на едно от най-най-древните вещерски семейства, с идеално образование, богат жизнен опит и ярка индивидуалност. Не разбирам защо се оплакват? Наистина съм малко непохватна и понякога чупя нещо или казвам неща, които не трябва да казвам, или злепоставям семейството си, или бягам от важни събития, или отказвам да нося скучни черни роби и да мърморя под нос, или... добре де, много неща.
Но не мога да променя характера си, нали? Вярно е това, което казват за мен и вятъра. Аз съм най-разсеяния човек, който можете да си представите. Мислите се щурят из главата ми и аз рядко задържам вниманието си върху някой за дълго време. Говоря много и през другите, не помня изречението, което съм започнала. Само това ви дава ясна представа защо гледат на мен като несериозна ученичка, нали? Имам желание, просто мен-ето е прекалено силно, за да го преборя. Обичам да се срещам с нови хора и култури, да уча езици (което ми се отдава, независимо какво говорят лелите ми). Възхищавам се на майка си, което е толкова сдържана и прибрана, но ми е ясно, че никога няма да стана като нея. Обичам да пея и често си тананикам познати или непознати мелодии. Обичам да танцувам. Обичам да се разхождам боса в току-що окосена трева, която да боде ходилата ми. Обичам да "хващам" в шепи слънцето или да се взирам в него, докато светлинните петна не предизвикат болка в очните ми ябълки. Не изпитвам отвращение от кръв, органи и такива неща; мисля, че имам вроден интерес към анатомиите на различните същества, така че не си мислете, че ще ми развалите обяда с приказки за убийства. Впрочем, обожавам яденето във всичките му форми и да опитвам различните национални кихни. Ако нямах способността да се порязвам, да разливам, да прегарям и особено да чупя яйцата, щях да посветя живота си на готвенето.

Хвърлям поглед в огледалото отсреща. Наистина нося белезите на редица прадеди от фамилията д'Астежи. (Ако се чудите, те са френската страна на древни келтски друиди, впоследствие смесени с английска кръв и оттам се е прокарала линията Хелдуинигън. Сложна работа, ама родата държи да знам всичко това.) Косата ми пада на весели вълнички около лицето, кафявите ми (да бе, вярно, с цвят на дървесна кора) очи са прекалено големи и ококорени, сякаш вечно се учудвам от нещо. Устата ми също е голяма, а аз имам навика да се смея шумно и да разкривам зъбите си. Според възпитателките ми, една дама трябва да се смее дискретно, с ръка пред устата. Не смятам, че трябва да се извинявам за смеха си. Обичам да сплитам малки кичури на плитки или да оставям косата си разрошена, сякаш току-що съм станала от леглото. Често вплитам различни цветя и листа в нея; понякога заменям флоралните аксесоари с пера, защото наистина се наслаждавах на моментите, прекарани в индиански резервати и с радост си спомням за тях. Рисувам ръцете си с магически символи, но понякога и със собствени хрумвания. Кожата ми е млечнобяла и сякаш не я лови слънцето, колкото и да се излежавам под него.

- Офелия д'Астежи, веднага ела тук! - прогърмя гласа на леля ми. Винаги можеш да познаеш, че те вика тя, при звука от счупени прозорци. Майка ми, например, не повишава тон, колкото и да е ядосана на проявите ми.
Изправям се покорно и извиквам, че идвам. Докато крача по посока на звука си мисля какво ли ще каже, когато открие албума.