Другото езеро хДД

- Хола- казах и се доближих светкавично бързо. И с изненада видях ,че това е моят скъп враг Мери ,която отново беше изпаднала в депресия .
- Мери , Мери , мила Мери , какво ти е ,защо си унила така ?-казах с задоволствие и се усмихнах предизвикателно.
- Колко века минаха 5-6 и не си се променила -казах с престорено очудване .
- Нещо ново при теб ? - Като се настаних до нея.

- Същото както преди столетия-казах спокойно ,познавах се с нея от векове и знаех ,че освен че я мразя ,тя можеше да ми бъде полезна в забавленията.
- Хубавото при омразата ми с теб е че винаги съм била много спонтанна и без презтрувки и винаги аз съм правата.
- Сега кажи ми сестро ,защо си в депресия ,знаеш ,че няма да те съдя ,защото не ми пука ,но се правя на мила -казах с нежност не присъща от мен.

- е сега трябва да тръгвам за бала-усмихнах се и тръгнах бързо.

Извъртях очи, Нат си беше такава, каквото и да кажех щеше да е безсмислено.
- Това не ме интересува... - усмихнах се леко и го погледнах. - Разбира се!-отвърнах с усмивка аз. Ръцете ми бавно разкопчаха ципа на роклята ми, която се свлече в краката ми приличайки на безформена купчина плат. Приближих се до Деймън и го докоснах устните му със свойте, без реално да има истинска целувка.
- Какво още чакаме? -попитах предизвикателно и го погледнах недоволно.[/center]

Излязохме извън езерото, погледнах озадъчено към него, не го разбирах, първо иска да поплуваме и след по-малко от пет минути излезаме от езерото. Е, той си беше такъв, дори не знам защо все още се учудвах на постъпките му. Целунах го нежно и се усмихнах.
- Сега какво ще правим? - докоснах лицето му с ръката си. - Моя наивен Деймън... - прошепнах тихичко и се загледах в очите му, бяха толкова сини. Сега ми липсваше само Стефан, за да бъдем тримата отново, този наш любовен трийгълник ми липсваше... Стефан ми липсваше!

Взех роклята си от ръцете му и я облякох, седнах до него и се загледах в езерото. Странно е, някой който си използвал като играчка отново се връща в живота ти, влюбваш се в него, а той те наранява. Никога нямаше да се чувствам по същия начин, както когато се видяхме отново, никога нямаше да го обичам както преди, но ако продължавам така ще го загубя.
- Ще го преодолеем, обещавам ти... Аз ще го забравя, няма повече да мисля за Татя и това, което се е случило между вас... - погледнах го и го целунах нежно .

Отвърнах на целувката и се загледах отново напред.Беше се променила,но понякога се връщаше другата Катрин.Това е забавното в нея.
- Ами Стефан..
Странно защо го споменавам.Предполагам,че обича и него и ще и' е трудно да го избягва без да се целуват.Както и на мен ще ми бъде трудно с Татя.
- Него обичаш ли го?

Беше ми скучно сама в огромната къща затова грабнах ключовете на колата и излязох . Карах без посока , без да гледам . Просто направлявах кормилото . Изведнъж ми се стори , че някой изскочи пред колата и рязко набих спирачки . Излязох да видя , но нямаше никой . Когато се върнах към колата видях , че сум спукал една от гумите.
"Страхотно" - помислих си .
Тръгнах навътре в гората . Колко умно . Сюжета на някой хорр филм. Нл не се страхувах от нищо .
Изведнъж някой връхлетя вурху мен и ме прикова към едно дърво . Погледнах го в кристално сините очи и той ми каза :
-Няма да бягаш!Няма да те е страх .
Първо усетих болка. ,а после разтапяща сладост . След секйнди всичко започна да потъва в мрак .
п.п.Сориза закъснението и краткия пост, но ме изрутаха от копа .