Re: Балната зала

by **Жулиет Грейнджър** Нед Яну 29, 2012 1:44 pm

Аз чаках близо няколко секунди,надявах се,че тази нагла (госпожица ) ще мис е извини.Но,това хлапенце продължаваше да ме гледа злобно.Аз пиех чаша шампанско,която пресуших за секудни.Знаех каква бях,но не исках разправии с онази жена,която срещнах на входа,която помисли,че сбърках вратата.Как смее?Знае ли с кого разговаря?Някъде видях някакъв мъж,който ми се стори познат до болка.Не исках да си спомням,че нямах хора,които да тормозя.Имах само новата си позната,която беше уплашена,нямах намерение да я тормозя.Стига й онова от онзи ден.Не исках да й казвам,че харесвам облеклото й,че сигурно ще се възгордее.Нямах навика да правя комплименти,защото...не знам.С нея беше различно,защото наистина изглеждаше добре.Реших,че ще бъда любезна.Закрачих към нея,останах с впечатление,че познава онова нагло хлапе.Трябваше да намеря някаква жена,която искаше да я науча на магия,но не знаех коя е.Реших,че ще е най-добре да остана на бара.Имаше толкова мъже ,че не знаех откъде да започна.От кого.Откакто дойдох,не срещнах никого.
Трябваше ми човек,който да тормозя.Служеше ми за живот.Не исках да се карам с новата,но поне си струваше да й покажа коя съм.Няма да оставам назад...закрачих към тях двете и погледнах злобно към новачката.Нямах намерение да се извинявам на някой,но погледа ми се спря на някакъв мъж,който разговаряше с Катрин.Ясно,онзи ...Деймън.Всички си падаха по него.Както винаги,аз не понасях Деймън,защото ми се струваше странно,че почти всички го желаеха.Аз започнах:
-Бъди внимателна и се оглеждай,когато вървиш...ще вземеш да паднеш в мрежите на Деймън...-започнах аз.Пиех шампанско,но бармана ме отбягваше.Мръсника не искаше да ме почерпи...

by **Irenes Devo.** Нед Яну 29, 2012 1:50 pm

Сканирах с поглед въпросната Жул, леко учудена, че двете с Кийра се познават, и веднага разбрах колко уместна всъщност е била забележката ми за безплатните питиета... Това се нарича интуиция, бейби.

- Бонжур, съншайн – казах на момичето (така де, Жул), което се беше блъснало в мен, със сух тон. – Надявам се да ни е приятно да се запознаем и... полека с това нещо – кимнах с брадичка към ръката й.

Нищо чудно, че ме смятат за откачена и ми лепят етикети на избягала от психодиспансера притежателка на жълта книжка, опасна за себе си, себе си номер 2 и околните. Сама си го правех, особено след като умрях първия път и се върнах от отвъдното, готова да наритам задника на Хари Потър. Хората наричаха луди всички онези, които не можеха да ги разберат, всички онези различни от другите. Да имаш собствен стил, накратко, означаваше, да си луд. Бях го разбрала това много отдавна.

Фокусирах вниманието си върху Деймън.

- Да... – потвърдих думите му, усмихвайки се тънко. – Последния път, когато се срещнахме, замалко не ме източи до капка. Иска ми се някой път пак да го повторим. – Мамка му, понякога съм такава самоубийца... – Но... Животът продължава. Ти къде беше толкова време?

by **Damon Salvatore** Нед Яну 29, 2012 2:42 pm

Ирен Адлър Брут написа:Сканирах с поглед въпросната Жул, леко учудена, че двете с Кийра се познават, и веднага разбрах колко уместна всъщност е била забележката ми за безплатните питиета... Това се нарича интуиция, бейби.

- Бонжур, съншайн – казах на момичето (така де, Жул), което се беше блъснало в мен, със сух тон. – Надявам се да ни е приятно да се запознаем и... полека с това нещо – кимнах с брадичка към ръката й.

Нищо чудно, че ме смятат за откачена и ми лепят етикети на избягала от психодиспансера притежателка на жълта книжка, опасна за себе си, себе си номер 2 и околните. Сама си го правех, особено след като умрях първия път и се върнах от отвъдното, готова да наритам задника на Хари Потър. Хората наричаха луди всички онези, които не можеха да ги разберат, всички онези различни от другите. Да имаш собствен стил, накратко, означаваше, да си луд. Бях го разбрала това много отдавна.

Фокусирах вниманието си върху Деймън.

- Да... – потвърдих думите му, усмихвайки се тънко. – Последния път, когато се срещнахме, замалко не ме източи до капка. Иска ми се някой път пак да го повторим. – Мамка му, понякога съм такава самоубийца... – Но... Животът продължава. Ти къде беше толкова време?

Подсмихнах се.Беше такава мазухистка.Но наистина беше забавно преди няколко години,когато се срещнахме.Истински купони си правехме двамата.
- Еми..Може някой път..Само,че преди малко ядох,така че ще похабя хубавата ти кръв..
Подсмихнах се отново.
- Еми какво да ти кажа?!На беше много интересно...Разхождах се и търсех Катрин,а то се оказало,че е при моят скъп брат Стефан..Кой да предположи..И ми обяснява колко ме обичала,но обичала и Стефан..Е..На него ще му го върна.Ами ти?Как преживя липсата ми?
Погледнах я с мояа широка усмивка и кристално сините ми очи.

by **Александра Удинов** Нед Яну 29, 2012 2:56 pm

Деймън вече се бе присъединил към скромната ни групичка и оживено разговаряше с Ирен. Отметнах отегчително коса и сподавих една прозявка. Обърнах се към Жул и с доста, нехарактерен за мен любезен тон я заговорих. Така или иначе не познавах никого, освен тях двете, а едната вече бе попаднала под обаянието на вампира.

-Как си? Последният път, когато те видях, не беше много добре.

Подсмихнах се. Последнияят път, когато я видях бе преди няколко часа и ми спаси животът. Дължеше ми го, но все пак изпитвах някакъв дълг към нея. Това обаче по никакъв начин нямаше да повлия на отншенията ни. Засега.

by **Merry Edward Chase.** Нед Яну 29, 2012 3:07 pm

Natalie Smith написа:- При сестра ми Мери ?-повдигнах едната си вежда ,оо да това щеше да е яко. Бързо се запътих към моята "любима сестра - враг и нейният кавалер столът"
- Ей много изискан кавалер имаш Мери -казах като зе засмях ,а тя ме погледна злобно.
- Е малка сестричке искам да ти представя Аксел , Аксел това Мери , Мери това е Аксел - и при тия думи седнах на стола "кавалера и"
- Опс ,май убих кавалера ти мила-казах с кучешка муцунка ода обожавах да я дразня,

Явно бях прекалено заплесната да си комуникирам със стола, защото не забелях сестра ми, Натали, заедно със някакво момче, които приближаваха. Разбрах, че някой ще ми прави компания чак след като Нат започна отново с нейните подигравки. След като ме запозна с Аксел (така се казваше момчето с нея), нямаше как да пропусне малко заяждане ....
- Да, всеки би умрял при вида на това с което туко що "кавалерът ми" попадна в челен удар - усмихнах `и се в отговор на шегата.
-Между другото, Аксел, съжалявам за загубата ти. Трябва някой много тежко да те е наранил, за да дружиш с ... това.

by **Irenes Devo.** Нед Яну 29, 2012 3:08 pm

Damon Salvatore написа:
Подсмихнах се.Беше такава мазухистка.Но наистина беше забавно преди няколко години,когато се срещнахме.Истински купони си правехме двамата.
- Еми..Може някой път..Само,че преди малко ядох,така че ще похабя хубавата ти кръв..
Подсмихнах се отново.
- Еми какво да ти кажа?!На беше много интересно...Разхождах се и търсех Катрин,а то се оказало,че е при моят скъп брат Стефан..Кой да предположи..И ми обяснява колко ме обичала,но обичала и Стефан..Е..На него ще му го върна.Ами ти?Как преживя липсата ми?
Погледнах я с мояа широка усмивка и кристално сините ми очи.

Беше си все същият Деймън, не се беше променил изобщо. Същата хладна отмъстителност (която незнайно защо ми напомняше на мен), същият чар и обаятелност. Почувствах лека тъга, когато през главата ми мина мисълта, че той ще остане такъв завинаги, а аз ще се стопя и ще изчезна... Или може би не?

- Как я преживях ли? – вдигнах едната си вежда и го погледнах изкусително. – Изобщо не съм я преживявала. Знаех, че отново ще се срещнем все някъде, все някога... докато не ме убиеш някой ден. – усмихнах се чаровно.

Бях свикнала да знам, че той никога нямаше да е мой, винаги щеше да обича Катрин, каквото и да става. Аз бях резерва, план Б за лекуване на рани. Човекът, когото да дойде и да измъчва когато не е в настроение. И което беше по-лошото – аз нямах нищо против. Защото и аз бях с много други, влюбвах се и губих, докато Деймън не бе покрай мен. Пък и когато беше, никога не съм се старала да крия, когато някой друг мъж ми привлече окото.

- Как мислиш да му го върнеш на Стефан? – попитах след малко, поглеждайки за миг към Кийра и нейната позната Жул.

by **Axel Muse.** Нед Яну 29, 2012 3:36 pm

Merry Edward Chase. написа:

Явно бях прекалено заплесната да си комуникирам със стола, защото не забелях сестра ми, Натали, заедно със някакво момче, които приближаваха. Разбрах, че някой ще ми прави компания чак след като Нат започна отново с нейните подигравки. След като ме запозна с Аксел (така се казваше момчето с нея), нямаше как да пропусне малко заяждане ....
- Да, всеки би умрял при вида на това с което туко що "кавалерът ми" попадна в челен удар - усмихнах `и се в отговор на шегата.
-Между другото, Аксел, съжалявам за загубата ти. Трябва някой много тежко да те е наранил, за да дружиш с ... това.

Засмях се и изхвърлих фаса от цигарата си в близкия пепелник, вадейки нова от квадратната кутия в джоба на дънките си. Извадих една запалка и запалих цигарата, всмуквайки. Дима започна да се издига на ефирни сиви дипли нагоре и да се топи в пространството както сянката изчезва в мрака. Явно двете сестри не бяха в особено добри отношения и обичаха да се дразнят една друга... Хм, откъде ли ми звучеше толкова познато?

Отново бръкнах апатично с ръце в джобовете и погледнах за миг към високия таван.

- Нат, защо не ми каза, че имаш толкова забавна сестра? – обърнах се към Натали с усмивка. След това фокусирах вниманието си върху червенокосото момиче, чието име май беше Мери (понякога бях такава шматка, че наподобявах идиот със самоубийствени наклонности и определено не ме биваше в помненето на имена) и вдигнах вежди с театрална усмивка. – Какво да кажа... Просто продължавам напред, независимо какво. Междудругото, сестра ти не е толкова ужасна.

by Натали ♥ Нед Яну 29, 2012 4:16 pm

Оплезих се на Мери ,хихи ,а тя направо зяпна..
- Сестра ми , си ми е враг ,но иначе е забавна ,стига да и го позволя ?!-казах като му се усмихнах чаровно.
- Поне се оживи малко,че с тоя стол горката сигурно е почнала да чува гласове ,но да не съм прекалено груба искам да те питам как си ? Защото одеве не беше никак "жива" - казах като бях мила Аз ? Онази себична кучка ,която трови хората около себе си ...но все пак ми беше малката ми сестричка и аз си обичаш .... О я стига.
- Между другото си търся съквартиранти -казах със задоволство аз .

by **Жулиет Грейнджър** Пон Яну 30, 2012 6:38 pm

Аз отново взех чашата и отпих една глътка алкохол,Обичах тази течност,караше ме да забравя,че не си намерих работа.Опитах се да взема хубавата бутилка,но управителкйата заплаши,че ще прати двама здравеняци (с хубави задници) .Искаха да ме изгонят,но аз им отправих една усмивка,когато започнах,че аз не им отправям неприлични предложения.Само предлагах да пийнем нещо...в квартирата ми.
Аз оставих познатата ми,която смени цвета си,защото заплаших Ирен,че и тя е обсебена от кръвопиеца.Не ми влизаше в работата,но ми стана кофти,че тя е поредната му жертва.Лапето не беше лошо,не исках да я наранява.Какво ми става?Не пих достатъчно алкохол тази вечер.Изчаках ги,после реших,че ще отида при някой ,който има поне няколко чаши.Ключ за барчето...аз видях някаква жена,която разговаряше с някакъв човек,който познавах (вероятно).Сбърках един келнер с един учител от Академията,реших,че ще е разумно,ако си мълча.Нямах намерение да се бъркам в отношенията на Ирен и онзи.Не изпитвах вълнение.Тя си съсипваше живота,не аз.Когато няма мъже,идва ред на чашката!
Аз закрачих към онези.Не знаех какво.Или онзи келнер имаше близнак ,но чувствах,че май наистина прекалих с алкохола тази вечер.Онзи взе чашите и се запъти към вратата.
''Секси,чакай!Няма да те изям,ако ми дадеш чаша!''.
Уморих се от играта с онзи,реших,че е време за.
Закрачих към някаква жена,която чух,че има квартира.Чакай...аз се доближих и дръпнах онзи,който водеше някакъв разговор (или не?) .Аз започнах:
-Чух,че имаш квартира...не,аз съм подходяща и не съм пияна!-започнах аз.
Погледнах към нея,усмихнах се.Защо?Не ми беше приятно...

by Натали ♥ Пон Яну 30, 2012 6:50 pm

- Първо пияна си! Второ идвай-казах с уникална усмивка ,а Мери и Аксел направо зяпнаха.
- Е стига де хора ,момичето си е трезво- казах след като се изправих.
- Искаш ли работа ? Искаш ли дом а ? Тогава ме последвай.- Да явно днеска беше наистина ,шантав или шампанското ми беше в повечко. Преди да излезем аз казах :
- Хора след малко се връщам -казах с усмивка и намигнах на Аксел.

by **Жулиет Грейнджър** Пон Яну 30, 2012 7:05 pm

Аз повдигнах чашата си.
Не исках да си ходя,защото имах уникалната възможност за заяждане с новата ми позната.Веднъж на няколко минути,както някои неща,които изискваха двама души ,ложе и...млъквам.
Аз погледнах отново към хората,които се събраха .Не,аз не исках да си ходя.Ще си ходя,когато си намеря някой.Уникалната усмивка на онзи келнер,който се обаждаше на охраната ме подлудяваше.Подлудяваше ме и чашката с алкохол,която носеше в ръка.Спокойно,аз още съм тук.Какви хора са мъжете?Аз ги каня в квартирата си,която имаше едно ложе,един скрин и един плъх,който ми се правеше на важен,когато бях пияна.Сега имах хазяйка,която ми се отваряше.
Не,плъховете на говореха,но имах чувството,че онзи има отношение ,защото ми се правеше на важен и носеше разни неща.Защо не носеше някой алкохол?Аз отново се върнах при Ирен.Не знам,но изпитвах някакво странно чувство (не исках и тя да хукне след онзи),Или наистина ме дразнеше ?Исках да се дразня с някой,не исках.
Аз не съм пияна.Само съм ...имам (или пък не?) зависимост.
Не,не съм за сбирките на ''Анонимни алкохолици'',нищо,че всички ми подаряваха техни картички.Аз ще се правя на скаут и ще ги раздавам.Имах цяла колекция,но не съм пияна!
Усмихнах се на любезната жена и огледах.Наистина...имах чувството,че познавам един.Не.
Аз започнах:
-Не,аз не съм пияна...не мисли,че съм лош човек и ще оставя онази сама.Винаги съм с нея,трябва някой за агитка.-започнах аз.
Какво?

by Натали ♥ Пон Яну 30, 2012 7:10 pm

- Идвай - казах и въздействах вещицата само кимна с глава,
- Ще дойдеш смен -казах ,а тя повтори.
- Идвам с теб и двете отпатувахме за имението,

п.с. сори че толкоз кратко ,ама имам опашка ;ддд ;*

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31