Порутената къща с масите

by **Sam Winchester.** Сря Фев 01, 2012 6:49 pm

Отново бях в търсене на свръхестествени създания. Напоследък нищо не намирах. Вървях и вървях, а единственото място до където стигнах бе някаква къщичка с маси отпред. Огледах се. Наоколо нямаше никой за жалост. Не знаех дали къщата бе точно изоставена, защото както се уверих сам, вратата бе здраво залостена.
Трябваше ми почивка. Пълноценна почивка. Затова седнах на едни от столовете до масите. Не, че това би се нарекло много пълноценна почивка, но все пак е нещо. Може би съм седял 3-4 минути, когато изведнъж чух някакъв звук от далечината. Дали това не бяха обитателите на къщата? Всеки момент щях да разбера ...

by **Катрин Евънс** Сря Фев 01, 2012 7:29 pm

Балове, отегчителни конкурси и поредната драма с Деймън, наистина ми беше писнало от всичко това. Имах нужда от спокоен живот, след толкова време вече нямах сили да продължа така , единственото което исках бе някой да ме обича, но Деймън никога нямаше да може да е този човек, неговите чувства към мен бяха само измислица. Скоро самият той щеше да разбере това и всичко щеше да свърши . Целта ми беше да избягам от всичко и от всички, да се махна и да не ги видя никога повече, но събраният багаж в сивия куфар, които стоеше до вратата на стаята ми бе просто един предмет, това което исках да взема със себе си не беше там и никога нямаше да бъде . Облегнах се на стената и се свлякох на пода, обгърнах краката си с ръце и се загледах в една снимка. Защо ми беше да идвам тук? Единственото, което постигнах с това бе моето нещастие, позволих на Деймън да си играе с мен и сега аз бях тази, която е сама и страда. Подяволите повярвах на всичките му лъжи.
Взех една от възглавниците на лeглото си и я хвърлих към стената, тя просто падна на земята. Не, трябваше да изляза или щях да се побъркам. Взех еднo от палтата си и тръгнах към гората. Навън беше доста студено, но точно в този момент не бях в състояние да усетя студа. Ходех колкото можех по-бързо, когато стигнах до гората мислех да тръгна към най-тъмните 'и части, но вместо това тръгнах в обратната посока. Стигнах да някакво къщичка , по вида и съдех, че е изоставена или собственикът не беше заинтересуван от този имoт . Е, няма значение... Огледах се и видях някакъв мъж да стой на една от масите, изглеждаше доста уморен. Хмм това беше идеалната жертва, беззащитен и уморен човек, които бе сам насред гората, щеше да е жалко да пропусна такава възможност . Приближих се към него и седнах от другата страха на пейката .
- Здравей... - усмихнах се леко, всъщност това дори не можеше да се нарече усмивка, но това нямаше значение . В момента просто нямах желание да се усмихвам и да се правя на мила.
- Не е безопастно да се разхождаш сам по-това време... - лицето ми придоби свойте вампирски черти, но аз дори не помръдна. Исках само да му покажа каква съм и може би да си поиграя с него, но нямаше да го убивам.... поне засега .

by **Стефан Салваторе** Чет Фев 09, 2012 10:20 am

Беше ми толкова тъпо в къщи ,нямаше какво да се прави вече,а и кръвта в банките беше свършила,май трябваше да излезна малко на разходка.въпреки че там на където се бях запътил ,май нямаше да открия нищо от което да пия,но какво път .Първо щях да се разходя , а след това да ида и да си намеря някое сладко човешко момиченце,което да вкуся..Не след дълго вървене бях стигнал до Потурената къща в гората ,беше леко мрачно все пак се стъмваше,но на мен това не ми правише впечатление. Пред къщата имаше няколко пейки ,така или иначе ме мързеше в момента ,за това седнах на есна от масите и сложих краката си на пейката ...
"Напослеък не се случваше нищо интересно"
"Много ясно ти избягвап всички,такива неща"
Да вече и сам започвах да си говоря ,това не беше никак добре

by **Катрин Евънс** Чет Фев 09, 2012 10:41 am

Денят бе скучен, всъщност напоследък не ми се случваше нищо интересно, е, това може би се дължеше на остъствието на Деймън, но трябваше да свикна да живея без него и непрестанните ни драма. Как подяволите щях да скъсам с него? Разхождах се в продължение на няколко часа е единственото, за което можех да мисля бе Деймън. Найстина ли това щеше да е краят? Щяхме ли да се разделим просто така? Тръгнах към гората в момента имах нужда да се отделеча от всичко и от всички в града, исках просто да остана самa, но в този град това рядко се случваше. Стигнах до порутената къща с масите , бях идвала тук само веднъж и честно казано мястото ми допадаше. Погледна ми се спря на някакъв мъж, които беше седнал на една от пейките. Не, не можеше да бъде, не и той .
- Стефан... - бе единственото, което успях да кажа. Исках да отида при него да го целуна, но краката ми не помръдваха, сякаш бяха приковани за земята. Не мога да повярвам, че го виждам след толкова години, мислех че няма да се срещнем повече, но той беше тук, стоеше пред мен.

by **Стефан Салваторе** Чет Фев 09, 2012 10:49 am

Бях се заблял на някаде както винаги ,не можех да повярвам че отново се бях върнал тук.Бях си обещал ,че никога няма да го направя,но ето ме отново в този град,със същите познати хора, и със същото скучно ежедневие както някога.. Да бях останал в Лондон,добре се забавлявах там, и с хора,и с вамири и с красиви жени,но така и една единсвена жена не можеше да ми излезне от ъкъла Катрин,въпреки че се бяхме разбрали всичко ,да е само секс, то май беше започнало да прераства в нещо повече,и май това си беше и основната причина да се върна ,но все още не бях сигорен..и тогава нещо ме извади от мислите ми ,познат женски глас, и то до болка познат,обърнах се и я видях тя седеше там,замързнала на едно място,беше по красива от всякога
- Катрин - казах аз и лека усмивка се повяи на лицето ми...не бях очаквал да я срещна тук на това мястно ,даже може би и не исаках да я срещам за сега,но ето както винаги съдбата си изигра картите както иска
- Здравей - казах и леко приближавайки се към нея

by **Катрин Евънс** Чет Фев 09, 2012 11:06 am

Гледах към него сякаш съм видяла призрак. Стефан бе последният човек, когото исках да виждам сега, но и единственият, с когото исках да бъда. Обичах ли го ? Не, не е възможно да изпитвам някакви чувства към него, аз обичах Деймън ...и само Деймън. Усмихнах се самодоволно. Е, може би отново щях да си играя с братята Салваторе , точно както преди . Бутнах го назах и той се озова на земята, а аз бях върху него.
- Здравей скъпи... - докоснах устните му със свойте без реално да има истинска целувка.

ПП Сори че е толкова кратичко

by **Стефан Салваторе** Чет Фев 09, 2012 11:17 am

- Браво бе Кат , от вратат и за краката - казах и аз и я хванах с едната ръка за вратът придърпавайки я така ,че да мога да я целуна
- Да личи си ,че съм ти липсвал скъпа. И ти ми липсваше - казах и аз отлепяйки устни от нейните , преминавайки с другата си ръка по тялото й ,описвайки всяка една извивка.. Дане би брат ми да не я задоволяваше толкова добре, че още не ме бе видяла и вече ми беше налетяла. Дали я обичах найстина или тя ме обичаше или това просто беше една от поредние игрички на Катрин ,за която както винаги аз се хващах ,защо ли ми може би не можех без нея, или просто тя беше като наркотик за мен...Незнаех ,но всеки път когато я видех и я исках и я исках , а си нямах и на идея ,защо и какви чувства точно изпитвах към нея...

П.П. и мойто не е кой знае колко ;( и е пълна глупост хД

by **Катрин Евънс** Чет Фев 09, 2012 12:31 pm

Изправих се . Не трябваше да позволявам това да се случи, тази целувка бе една огромна грешка и нямах намерение да я повторя, дори да исках. Погледнах сериозно към Стефан.
- Без целувки, без натискане и без секс... - това щеше да бъде много трудно за мен, но трябваше поне да опитам да стоя далеч от нег. о Дължах го на Деймън, след всичко, което му причиних той успя да ми прости и да бъде с мен отново, не можех да му го причиня , той не заслужаваше това. След като Стефан е тук щеше да ми бъде ужасно трудно да спечеля доверието на Деймън отново, дори когато Стеф го нямаше той ревнуваше от него. Отидох до една от пейките и седнах на нея .
- Защо си тук? Защо подяволите ти трябваше да идваш точно в този? - едва се сдържах да не извикам. Бях ядосана повече на себе си отколкото на Стефан, но все пак и той имаше вина.
- Стефан аз съм с Деймън, обичам го и не искам да го загубя... - замълчах, не бях сигурна дали думите ми бяха истина . - Не искам след идването ти тук всичко между мен и Деймън да приключи... Моля те стой далеч от мен !

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Порутената къща с масите

Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите

Re: Порутената къща с масите