Тъмната част на гората

Видях ги ,Стефан ми каза да чакам в колата докато претърсваха гората.
- Тук съм -казах с сериозен тон когато се озовах пред него.
- Искаш камъкът ,аз искам Кат - скръстих ръце и го огледах от глава до петите .. показвайки му камъкът.
- Но имам по -добра идея ,аз оставам тя тръгва-казах като се доближих до него ,какво ми ставаше говорех със самият Дявол???
- Е пускаш ли я ?

- Ето тук съм ,а ти си с фалшив камък - казах смейки се.
- Е да тук е красиво райско кътче нали?-усмихнах му се самодоволно и застанах преднего.
- Как се чувстваш изигран от две вампирки ...от две жени..-усмихнах му се а ръката му погали бузата му...
- Най-важното е че Катрин е добре ,а аз не мога да бъда убита.

- Най-важното е че Катрин е добре ,а аз не мога да бъда убита.
- Хохохо..Наистина ли си мислиш,че всичко е заради камъка.Просто видях как ти о предаде на Катрин..Дали не си мислиш,че ако исках истински бих взел веднага без много мъки камъка.Нали не мислиш,че една безобидна вампирка може да ме спре?Ти си древен вампир,което означава,че...
Затънах в обяснения.Погледнах я и се доближих до нея.
- Нат..Просто исках да съм насаме с теб и да те целуна.
Бях близо..Достатъчно близо да о направя...

- От къде ти дойде това-усмихнах му се,но леко се отдръпнах.
- Точно така древна ,първата в света и въобще не ме е страх от теб ,кат е още дете пред мен ,много по-млада е ,а за целувка от мен трябва да се потрудиш малко, а относно камъка и у Кат не е ...никой не може да го открие -усмихнах се деволитo като се обърнах с гръб към него.
- Защо искаш да ме целунеш ?

Усмихнах се... беше наистина хубаво някой да ме харесва , но как така точно Дявола да хареса мен ...МЕН тази ,която го изхитри тази ,която има бебе ,което е ангел...но защо да не се оставя на импулса...нямаше да е грях ...не това е грях ,той е Дявола...не мога ... бавно се обърнах към него...
- Това,което ще правя не е редно и е в грях спрямо вярата ми ,аз вярвам Бог и доброто... но ми харесваш ужасно много.-усмихнах му се...като обвих ръце около врата му а лицата ни се допираха ,той обви ръце около кръста ми и нежно доближи устни до моите.Целунах го ...бавно и страстно ,така както от векове не бях целувала ,а ръцете му не спираха да се движат по кръста ми. Харесваше ми... да харесваше ми и знаех,че е грях но не ми пукаше... целувката беше наистина дълга и страстна...след като свършихме с нея бавно отделих устни от неговите.
- Браво зареди теб съгреших ,ще горя в ада- казах с лек смях,

- Знам ,че започнах с условията ,но все пак трябваше да знам -погледнах го плахо и му се усмихнах ,не исках да го загубя,все пак най-накрая намерих някой ,който да ме уважава,а може би обича...
- Някъде на по-уютни ?-усмихнах му се и се гушнах в него.
- В Ада мога ли да ида ?-попитах въпросително ,исках да го видя това място...