Амстердам,2009 година

by **Елена Гилбърт** Съб Фев 18, 2012 2:02 pm

Рим,Лондон,Монте Карло,Мадрид,Прага,а сега и Амстердам...някога изобщо щях ли да се изморя и да се установя на едно място?Всички тези градове посетени за отрицателно време.Започвах наистина да се опасявам за себе си.Напоследък нищо не ми беше интересно и нищо не успяваше да ме задържи на едно място повече от три дена.Винаги си намирах извинение и изчезвах от града - или беше прекалено шумен,или прекалено пуст,или нямаше забележителности.В крайна сметка винаги след себе си оставях по дузина разбити сърца и малко повече трупове.В този град не мислех да се държа по-различно.Просто карах по вече утвърдения маршрут.
Още със слизането от самолета почувствах някаква странна енергия.Напоследък усещах и виждах някой доста интересни неща,които до сега не бях забелязвала и заради това бях нащрек.
***
Ритмичният звук,който издаваха обувките ми отекна в коридора,докато извървявах дългия път към стаята ми.Винаги обичах да се намирам на по-високите етажи,защото така виждах почти целия град,а днес не ми се занимаваше с глупави преговори с рецепционистката,така че направо й въздействах и тя беше така добра да ми даде ключа от стая №799.Щом отворих вратата и приплъзнах куфара си през отворената врата за момент останах загледана в интериора,но моментното ми разконцентриране бързо премина и затворих с едно плавно движение вратата.Наближаваше вечер,така че първата ми работа,преди дори да разопаковам багажа си беше да си взема душ и да сляза до бара,който се намираше в хотела.Нещо силно винаги щеше да ме разтовари и да премахне всякакви черни мисли от главата ми.А и да свали и малкото останали задръжки в мен...
След като излязох от банята,започнах да се чудя какво да облека.Исках да е нещо секси,но в същото време да не приличам на курва.И мисля,че открих правилното решение спирайки се на това.Не ми отне много време,за да се приготвя,така че след около двадесет минути бях готова.Щом одобрих вида си в огледалото се усмихнах заговорнически сякаш на себе си,дооправих косата си и набързо излязох от стаята.
Щом влязох в бара,примижах леко с очи оглеждайки всички посетители.За мой късмет не беше претъпкано и на пръв поглед не се виждаха досадници и пияници,така че щях да изкарам спокойно една вечер,отдавайки се на пиене и сваляне с всичко,което ми хване окото.

by **Стефан Салваторе** Съб Фев 18, 2012 2:22 pm

Само на едно място не бях стъпвал никога и това бе Амстердам, за това реших че една почивка там няма да ми се стори лошо прекарване. Събрах си багажда и точно след няколко часа бях там, в един от най-хубавите хотели в града. Минах през рецепцията, като се записах и взех ключа за стаята си, на бързо се качих в ансансьора и се озовах на шестия етаж стая 689 да хубаво число, пъхнах ключа в ключалката и на бързо отворих вратат влизайки хвърлих куфара си на леглото и си взех един бърз душ, трябваше да пийна нещо, а ми се стори, че долу имаше бар. За това извадих една тениска и едни дънки от сака облякох се и не след дълго се озовах долу..
Влизайки в бара се огледах да беше горе –долу изискано месенце, но не се знаеше до кога щеше да остане такова, засмях се на себе си и седнах на бара поръчвайки си бърбън. Когато барамана постави питието пред мен отпих една глътка, а алкохола се разля по гърлото ми напомняйки ми колко много го обичах..Започнах да шаря с очи наоколо, докато не видях едно момиче, което определено приличаше на Катрин, но можех да се закълна, че не беше тя...Станах от бара и взех чашата си с мен приближавайки се до момичето
-Добър вечер – казах и аз и се усмихнах , а след това я огледах да сигорно беше поредната двойничка на Катрин или може би на Шарлот , и двете бях срещал, но от далеч можех да кажа, че тя не е нито една от двете..
-Харесва ли ви тук? – бях възпитан, не обичх да говоря на ти ако хората сами не го искаха , а и не я познавах..

by **Елена Гилбърт** Съб Фев 18, 2012 2:32 pm

Обърнах главата си по посока на мъжкият глас,който ме заговори и честно казано се изненадах.И това,ако не е известният Стефан Салваторе,който тичкаше след Катрин като малко момченце.
-Ако не ми харесва,мислиш ли,че щях да съм тук...Стефан?
Повдигнах леко вежди,като направо преминах на ти.Нямаше какво да се залъгваме,аз го познавах,той не знаеше защо изглеждам като Катрин и Шарлот.
-Как е Катрин,все още ли си...мм безнадеждно влюбен в нея и щом ти се обади тичкаш натам,за да си припомните доброто старо време?
Подсмихнах се самодоволно и се обърнах към бармана.
-Уиски.
Усмихнах му се ангелски,но щом погледнах отново Стефан,усмивката ми беше далеч от тази на ангел.
-Седни,мисля че трябва да се запознаем.Аз съм Елена.
Бармана постави чашата пред мен и аз я приближих към устните си,отпивайки няколко солидни глътки от течността,която се разля по тялото ми,прилагайки своя затоплящ ефект.
-И преди да си помислиш за мен,че съм някоя откачена,която ще те убие,спокойно,ще живееш още дълго,но за щастливо зависи от теб.

by **Стефан Салваторе** Съб Фев 18, 2012 2:43 pm

Погледнах я повдигайки едната си вежда. Хъм тя знаеше за мен , а аз нищо не знаех за нея.
-Да кажем , че не знам къде е Катрин. А това с безнадежното влюбване мога да заявя ,че отдавна преминах това ниво. Така де оставих тази част на брат ми – казах й намигвайки, а след това отпих от чашата си.
- Приятно ми е Елена,няма смисъл да ти казвам моето име , след като ти вече го знаеш, както и знаеш кой съм. Но ти коя си? – беше ми интересно, не я бях срещал , дори не бях чувал за нея, а тя за мен знаеше доста ако съдех по – това което казваше..
- Надявам се да живея дълго, но щастливо хъм надали не ми се случва да съм щастлив напоследък последните може би 20 години – засмях се и отпих отново от бърбана, и погледнах към нея..

by **Елена Гилбърт** Съб Фев 18, 2012 2:59 pm

-Съмнявам се да си я преодолял така лесно,но...твой живот,твоя заблуда.
Повдигнах леко рамене,сякаш се примирявах с казаното от него.
-Аз съм...най-лошият ти кошмар,скъпи.Не ме искаш за свой враг.Не съм нито като Катрин,нито като онази глупачка Шарлот,която се мисли за единствената и първата.Греши.Аз съм първата.
Последното изречение го заявих със самодоволна усмивка,отпивайки отново от питието ми.
-Всички те,се появиха на бял свят,благодарение на мен и са все още живи,само заради моето милосърдие.Поискам ли,ще ги убия за по-малко от пет часа и тогава ще видим,коя се прави на велика.
Гласът ми беше спокоен и мил,сякаш водех приятелски разговор със стар познат.
-Но спокойно,не се плаши,ти не си ми направил нищо и нищо няма да ти се случи,защото нямам изгода от това.Но знай,че нямам чувства и скрупули,които да ми пречат.
Усмихнах му се аз и върнах чашата си на мястото й.

by **Стефан Салваторе** Съб Фев 18, 2012 3:17 pm

-Значи ти си оргиналната Петрова ? – попитах я аз и се усмихнах на среща й , а след това започнах да въртя чашата в ръката си, докато не отпих глътка, която беше по голята част от питието ми...
- Моя живот е, и според мен съм я преодолял достатъчно. Не съм и помислил да се плаша Елена, просто хъм, от какво жеш да имаш изгода тогава. Няма ли да ти е лесно да отнемеш нещо, което примерно Катрин може да иска? – попитах я аз просто информативно, не че не ми се живееше и исках да ме убива, но просто ми беше интересно, примерно каква игода можеше да извлече от мен.. Оставих , чашата си на бара и я погледнах ,очаквайки отговора й. Можеше и да беше орава, тя някак си се отличаваше малко или много от двете си двойнички, но пак беше същата като тях...

by **Елена Гилбърт** Съб Фев 18, 2012 3:23 pm

-Не,по-лесно ми е да я наранявам докато си жив.Каква е ползата ми,ако убия и двама ви?Тя ще си намери нови играчки...но ще е по-забавно да съм около нея и около вас,за да знае,че винаги ще съм там,за да й съсипя удоволствието и да я унижа.
Усмихнах се леко,почти незабележимо.
-Никога няма да разбереш плановете ми,скъпи.Не ги казвам на абсолютно никой и никой не може да ме накара да ги кажа.Можеш да се възгордееш,защото пред теб стои най-силния вампир след Клаус и семейството му.
За момент замълчах,след като споменах Клаус.В първия момент в който изговорих името му,дори не се усетих,но сега...Не,нямаше да си позволя да се размекна.Не ми пукаше за него и ще си го повтарям,колкото време е нужно,за да си повярвам сама на това.
-Катрин е жалка,мога да я нараня по всяко време и то дори без да помръдвам и малкия си пръст.Прекалено е лесно да нараниш някой,който веднъж е обичал и продължава да пуска чувствата си да го завладеят.А тя прави точно това.

by **Стефан Салваторе** Съб Фев 18, 2012 3:51 pm

-Ти найстина си по – голяма кучка и двете им заедно . По – скоро би я наранила, чрез Деймън, но не и чрез мен.. Виждаш ли , защо имам чувството, че всяка една от използва нас за играчки.. Това става, вече леко банално.. въореки че нямам против да съм ваша играчка. Все пак единствената към която съм имал чувства беше Катрин. Може би защото тя е по малко кучка от трите ви, и по някога се държи като човек.. – наистина в последните години тя се бе променила бе започнала отново да се държи малко или много човешки..
- Не се и старая да ги рабирам, това са си твойте планове , стига да не касаят мен или близките ми ги изпълнявай както желаеш.. – казах и аз без да я поглеждам и отпих от чашата си подпирайки се на бара ..

by **Елена Гилбърт** Съб Фев 18, 2012 4:01 pm

-Ауч,не бъди груб.
Нацупих се леко,сякаш ме заболя от думите му.
-Виж,скъпи,ако съм искала,до сега наистина да съм те превърнала в играчка.На вампирите се въздейства още по-лесно,отколкото на хората.Днес не съм в настроение за игрички.
Заявих съвсем просто аз,поглеждайки го право в очите.
-О,ако плановете ми касаят теб или близките ти,ти ще си първият човек,който ще го разбере,повярвай ми.
Намигнах му аз,отново отпивайки от чашата.Когато установих,че питието ми е на привършване си поръчах още едно.
-Всички казват,че Деймън бил по-забавен от двама ви,виждам,че е точно така.
Извъртях леко очи аз.
-Само ще си седим и ще си говорим,като стари приятели ли?
Повдигнах леко веждите си и станах от мястото ми.
-Хайде да танцуваме...освен,ако не можеш разбира се.
Побързах да заявя аз със самодоволна усмивка.

by **Стефан Салваторе** Съб Фев 18, 2012 4:10 pm

Погледнах я повдигайки едната си вежда, нямаше да казвам нищо, просто дигах чашата с питието си и я изпих на екс, а след това направих знак на бармана да ми донесе още едно, и тръгнах след Елена, която се провираше бързо и гъвкаво между тълпата, стигайки до центъра. Забелязах как повечето мъже бяха вперили поглед в нея, но когато застанах за нея, просто по голяма чат от тях като , чели се сепнаха и отвърнаха погледите си. Добре не можех да не призная, че определено имаше за какво да я зяпат. Както винаги жените от рода Петрови бяха изящни и доста често можеха да се сравнят с богини...Бавно започнах да се движа зад нея в ритъма на музиката..И леко прошепнах в ухото й.
-Мога да танцувам, не се притеснявай. И защо мамка му всеки път някоя от вас, споменава че Деймън е по забавния... – не исках да продължавам тази тема за това млъкнах и продължих да се поклащам зад нея ...

by **Елена Гилбърт** Съб Фев 18, 2012 4:46 pm

Съвсем скоро се оказах в центъра на дансинга и множество мъжки погледи се впериха в мен.Започнах да танцувам бавно,поклащайки тялото си в ритъм с музиката.Не след дълго се появи и Стефан,заставайки зад мен.Не успях да сдържа усмивката си при това,което каза.
-Защото е забавно да те ядосвам...
Заявих тихо аз,но знаех,че ме е чул.
Прилепих тялото си плътно към неговото,така че да може да усети всяко едно мое движение.
-Докажи ми,че не си скучен,Стефан...
Прошепнах съвсем тихо,докато дяволита усмивка танцуваше на устните ми.

by **Стефан Салваторе** Съб Фев 18, 2012 5:08 pm

Тялото и прилепна плътно до моето , а аз се усмихнах доволно осещайки всяко едно движение на тялото и, мойто гледаше да не остава по назад и да следва нейните движенията, гледайки да не изпусна нещо..
-Да доказвам, хъм щом искаш ще ти докажа- прошепнах на ухото й, въпреки че не това ми е основната цел, да доказвам колко не съм като брат ми... Въпреки ,че в някой отношения си приличахме, но това бяха доста малко от тях,,Върнах се малко назад в миналото, да той беше винаги забавния и остроумния, а аз скучния и търпеливия..Но от тогава насам доста неща се бяха променили

п.п тоя път бяха пълни глупости.. Сори..

by **Елена Гилбърт** Нед Фев 19, 2012 12:46 pm

-Искам.
Потвърдих аз,докато продължавах да се усмихвам с онази моя обезоръжаваща и ужасно секси усмивка.
-Но въпроса е ти дали ще си съгласен да пристъпиш...принципите си...
Изрекох леко заядливо аз.
Обърнах се към него и плъзнах ръцете си по гърдите му,нагоре към врата,където ги сключих зад тила му.Естествено,тялото ми отново беше прилепено до неговото.Усмихнах му се съвсем леко,като усмивката ми сякаш казваше "Хайде,Стефан.Направи го."

П.П.Спокойно и аз нямам никаква муза напоследък ;х

by **Стефан Салваторе** Нед Фев 19, 2012 5:10 pm

Усмихнах и се дяволито. Имах чувството, че това момиче определено изваждашв наяве ,черти които просто исках да си останат скрити .. Е какво толкова щеше да стане да прекрача принципите си само за една вечер.. нищо нали? Най – вероятно просто щях да се отдам на удоволствието ,и на забавлението .. Когато му се усмихнах така предизвикателно погледнах надолу и се загледах в очите й ,да бяха същите като на Катрин ,от което просто не можах да се стърпя и се наведох целувайки устните й , а езика ми се пъхна между тях , заигравайки се с нейния...

п.п. сори ,че е толкова кратко и тъпо :Х

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Амстердам,2009 година

Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година

Re: Амстердам,2009 година