27.06.2011 , Някъде из Хавай

Изплувах от водата ,след като чух ,че някой ме бе повикал. Какво ли иска той ? Бързо взех една от хавлиите и се загърнах.
- Аз съм Натали ,ти кой си ?-попитах на свой ред аз ,като се доближих до него. Миризмата на ангелска кръв беше доста по-силна от обикновено ,явно беше паднал ангел .Вековете , през които бях преминала добре знаех какво е и явно той разбра какво съм аз.
- Не те ли е страх от мен ?- попитах с усмивка ,нямах намерение да го нападам.

- По ниско стоящите ли ?-казах с заканителен поглед ,който гласеше "ясен си ми сладур".
- Изгонен от рая ,не е ли по ниско от древен вампир ?-повдигнах едната си вежда и се засмях след което махнах кърпата и я сложих на пясъка и седнах върху нея ,нямах намерение да споря ,беше си истински сладур и затова нямаше да споря и ако си мислеше ,че може да ме подразни едва ли щеше да му се получи, усмихнах му се.
- Времето е наистина хубаво ,а аз съм дошла на почивка и нямам намерение да споря , не и това лято . Така ,че ако искаш да ми правиш копания - показах му другата хавлия - заповядай ,ако ли не си намери някоя друга с която да спориш -казах с задоволна усмивка и сложих слънчевите си очила.

- Майка ми беше вещица , а моят кръвен баща беше върколак ,но татко , съпругът на майка ми, накара старата вещица да ни превърне във вампири . Същата вечер татко ни даде кръв ,а после ни уби ,мен и братята ми.,а после уби и нея ,но тя не стана вампир просто умря.. - казах с тъга ,която се опитах да прикрия.
- А ти как падна от рая ?- казах като исках да разбира ,беше ми интерсно.

-От България -казах с усмивка .
- Явно ,нашите съдби са били ужасни ,но сега са сме свободни - казах като станах и го погледнах предизвикателно.
- Ангелите могат ли да плуват ?
- Който стигни последен ,ще разведе другия с яхта ! Хайде Идвай- казах с усмивка .

- Страхотни криле имаш - казах с неприкрита изненада .
Гмурнах се под водата и стигнах до дъното като извадих една красива мида и му я показах .
- Хубавото на древните вампири е че не се давят - показвайки мидата си .
- Е май ти дължа една разходка с лодка -казах през смях и му се усмихнах.
- За щастие имам яхта и му посочих пет мачтовата яхта спряна в края на залива .

- Може ,но едва ли някога ще имам -казах и се усмихнах.
-Е ,ще плуваме или до там?-казах с усмивка аз. Ние се запътихме към яхтата ми . Когато се качихме на нея аз казах .
- Капитане , отправете курс към някой по- красив залив.
- Да госпожице -отвърна той.
- Е искаш ли Мохито ?-попитах като посичих чашите с Мохитото.

- Към един много красив залив "Залива на делфините" ,той всъщност е мой ,целият остров на който се намира е мой -казах като се загледах в чудното кристалната вода ,а два делфина плуваха край нас.
- Хубавото е да си древен вампир е че можеш да въздействаш на всичко и всички и не можеш да умреш от кол в сърцето ,а върбинката не ми влиае .С течение на годините натрупах много толкова много ,че... както хората казват "един живот няма да ти стигне" ,но аз съм безсмъртна и нямам този проблем. Отпих от Мохито и продължих :
- Винаги съм обичала динамиката и свободата .

- И ти не ме познаваш и от къде знаеш ,че в Мохито ти няма преспивателно и аз няма да ти изпия кръвта ? - Вдигнах едната си вежда и му се усмихнах ,знаех че съм по силна ,а инстинките ми бяха много отлични.
- Аз съм достаточно голяма и силна ,а в мен тече кръв на върколак ,вампир и вещица -казах самодоволно ,да аз бях хибрид и първият в света за едно с Никалас ,но той не го знаеше.
- Аз не се съобразяван с никой , хората се съобразяват ,а и мога да ти въздействам.

- Подценявам всички освен Бог ,а ти не си Бог нали?-подсмихнах се аз. Много добре знаех ,че е по-силен и по- могъщ ,но все пак си беше мъж ,който си пазеше честа и както всички други си знаеше своето и да спориш бе напълно безсмислено.
- И как беше там горе как стана ангел ? - винаги ми е било интересно ,да знам как е горе.
- Всички ангели ли са руси и синеоки хубавци или си само изключение ?-намигнах му и отпих от чашата си.

Засмях се. Определено знаеше как да си играе с думите.

- Има много малко начини да станеш ангел - казах й, отпивайки от питието си. Почти свършваше, беше останал около един пръст на дъното, колкото за още една глътка. - Почти вевъзможно е. Просто... такъв се раждаш. Или поне те създават.

Погледнах към синевата на океана и обходих с поглед безкрайния хоризонт. Беше толкова красиво... Беше невероятно. Определено в равни други обстоятелства би ми взело дъха, но сега обстоятелствата не бяха нито равни, нито други. Бях идвал тук и преди, и пак не можех да се насладя докрай на това райско кътче.

- Има всякакви ангели - проговорих след малко. - Слаби, дебели, с червени, черни, кафяви коси и всевъзможни по цвят очи. Но изглежда аз съм клише - засмях се и пресуших чашата си, оставяйки я на най-близката плоскост, която видях. Обърнах се към Натали и се усмихнах. - Всички ли древни вампири са толкова секси или ти си изключение?...

- Има всякакви -усмихнах му се .
- Значи има бебета ангели ? Ако намериш бебе ангел на земята как се нарича ?-попита учудено аз.
- За вампирите е лесно ,може всеки да стане ,дори и ти ,но душата ти ще гори в ада.