Някъде преди векове (май 1753)

- Здравей Катрин -казах с нежна усмивка и прегърнах приятелката си..
- Как върви със Салваторе ?-попитах с кокетен смях ,оправих си роклята и се огледах наоколо.
- Знаеш ли нещо за камъка ?-попитах вече със сериозен глас .
Знаех ,че брат ми го искаше ,но не можех да позволя да го вземе.

П.п сори ,че е малко кратичко ;ддд ама толкова измислих.

Това бе една от най-хубавите години, Всичко около мен беше спокойно, нямаше никаква следа от Клаус, това ме успокояваше, най-накрая му се бях изплъзнала, Този малък град бе идеалното прикритие, никой от вампирите му , дори и самият той не би предположил, че ще съм тук, Стоях на верандата на имението и пиех сутрешното си кафе, когато Натили връхлетя и ме прегърна, това момиче наистина имаше много енергия в себе си .
- Добро утро ,.. - усмихнах се и 'и направих знак да седне. Отпратих слугите с едно махане на ръката си и двете останахме сами, с изключение на една млада вещица на име Емили, която бе останала при нас в случай, че Нат поиска нещо . - Искаш ли нещо за пиене? - повдигнах въпросетелно едната си вежда .
- Хмммм братята Салватор... - извъртях очи и се усмихнах самодоволно. - Те са прекрасни играчки със Стефан определено ми е по- трудно, но той е под мой контрол... - изражението на лицето ми придоби сериозен вид . Имахме нужда от лунния камък, колкото по-скоро го вземем толкова по-скоро щяхме да се махнем от този малък и скучен град.
- За нещастие все още не можем да открием камъка...


ПП Няма проблем то и моето е кратко

- О малка Кати ,занеш ,че камъкът ми трябва с едничката цел да дразня брат си Клаус -казах с насмешка като се сетя как той мечтае да създаде " хибриди"
- Камъкът трябва да е наш ,предимството на древните е че не умират ,докато баща ми не е наоколо -казах с намръщено лице.
- Внимавай със Салваторе ,Катрин в града е пълно с върбинка и трябва да се пазиш ,докато при мен няма такава опаснст ,нито от жалкият уред на Гилбърт нито от върбинката ,трябва да се осигориш за всеки случай и дадох една бележка :


" Подкопи пазачът на църквата"

Катрин го прочете и се усмихна..

- Е виж Стефан е много мило момче ,а Деймън е много пламенен , но какво ще правиш с тях ?