Кибела Джосенд.

by **Кибела.** Пон Дек 26, 2011 6:24 pm

Кибела Джосенд.
Дори и да я познавате от минути можете да зарежете официалностите и да се държите като дългогодишни приятели. Ще ви позволи да я наричате Ки, Белс, Кики. Гальовните прилагателни слънчице, миличко, принцесо и т.н. също са добър вариант.
17 годишна, родена на 23 август. Зодия Дева. Във Вашингтон, Сащ.
Човече.

~Claire Danes~

Вашингтон, Америка, близкият парк; преди четири години:

-Хей, сладур, ти си прекалено чиста и невинна. На четиринадесет си, а винаги си ангел, никого не си наранила или пък обидила, не си грешала. Ти си най-чистото момиче на този свят.
Погледнах към кльощавият русокос мъж с кривнати очила, надвесил се над мен. Това беше баща ми. Имах само него, поне сега. Майка ми бе починала при странни обстоятелства преди три години. Имах и брат, но след тежък скандал с баща ми, се изнесе от къщи-това бе преди шест месеца- и оттогава не съм го виждала.
-Тате... как умря мама?
От години му задавах този въпрос, но той просто не искаше да отговори.
-Не искам да тровя прекрасното ти съзнание с такива ужасяващи факти. Но тя, макар и уплашена,умря щастлива. Бе най-щастливата майка на света. Много те обичаше и още те обича. Винаги ще е с теб.
Усмихнах се.
-А Джо? Той защо избяга?
-Джо иска свой живот. Сега е по-щастлив. И той те обича, все някога ще те потърси. Ела тук, да не мислим за хората,които са изчезнали от живота ни. Нека живеем ден за ден,но все пак да бъдем разумни.
Станах и прегърнах татко. Толкова много го обичах. Не исках да се разделям с него никога!

Лос Анджелис, хотел; преди една година:

-Тате? Тате, викат те на рецепцията, любезната госпожица се чуди дали ще искаме...
Гласът ми заглъхна, спрях като закована. Баща ми бе на терасата,видях го през стъклената врата. Но това, че е на терасата,не ме стресна. Уплаших се, че направо лежи на парапета и не мърда.
-Татко?!
Тичешком преминах стаята и отворих вратата на терасата.
-Тате, добре ли си?
Наведох се малко и погледнах лицето му. Ужасен писък се изтръгна от устата ми. Татко сякаш спеше, но кръвта, стичаща се от голямата рана на врата му, ме шокира.
-Помощ!Помощ!-извиках аз и се надвесих.- Помощ!
Някаква жена ме видя и хукна,очевидно към стаята ми.
-Татко!
Хванах го през кръста и го дръпнах. Беше прекалено тежък,очилата ми бяха с напукани стъкла и се бяха прикрепили едва на носа му. Видях, че раната на врата му е голяма,но имаше и още една- на китката,сякаш сам си беше прерязал вените...

-Кибела, той е...той е мъртъв. Обстоятелствата към смъртта му са необясними. Но ти не се тормози с това. Той си отиде.
-НЕ!Не...
Веднага избухнах в сълзи. Видях за последен път баща си- някакви мъже в униформи го изнасяха навън, прикрили го с чаршаф. Нямах позволението да отида с тях. Имах шанс да го изпратя, но на погребението му. Да му кажа сбогом.

Канада, Отава, най-обикновено кафене; преди два месеца:
Бях преживяла смъртта на баща си и бях решена да си остана в неведение за нейната причина. Страхувах се от неизвестното. Сега аз бях най-обикновена сервитьорка, работеща, за да си изкарва прехраната. Но бях щастлива.Да,нямах никакви роднини,но имах много приятели, братовчеди и лели. В момента живеех под наем, в две единствени стаички-спалня и всекидневна. Бях щастлива, защото... не знам защо. Просто бях такъв човек. Само един месец тъжах за баща си,после се стегнах и станах на крака. От шест месеца живея тук, но смятам съвсем скоро да се изнеса.
-Хей, кифличке, още едно питие. И настоявам ти да ми го донесеш.
-Добре.
Макар да не ми беше приятно да обслужвам този мъж,очевидно пак надрусан, аз отидох до бара и взех поръчката. Отметнах русата си, права коса,лепнах си на лицето една прекрасна усмивка, разкривайки белите си зъби и тръгнах към него.
-Заповядай.
Той хвана тънката ми ръка, докато вземаше питието. Може да бях красива, наистина красива, но това внимание ме притесняваше. Измерих го с тъмно сините си очи и внимателно издърпах ръката си. Завъртях стройното си тяло и се захванах да обслужвам другите клиенти.
-Кики!-след като чух името си се обърнах.
Мери, една от близките ми приятелки тук, бе влязла в кафенето. Усмихнах се искрено. Бях оцеляла и бях щастлива именно заради приятелството. Отидох при чернокоската и двете с нея започнахме да си бъбрим. Мери ме помоли за услуга, да и' помогна с организацията на някакво парти.
-Ти си страхотна. Най-услижливият и благороден човек,когото познавам.
Добре, признавам,бях услижлива, мила и дружелюбна, бях също така и чувствителна, нежна и много емоционална. Можех да се разплача за най-малкото нежно, стараех се да се погрижа за всички и нямах врагове.

Канада, Отава, преди една седмица:

-Защо заминаваш?
Вдигнах рамене и се усмихнах.
-Не знам. Всички от кафенето започнаха да се държат някак подигравателно с мен, а и подочух, че щели да ме уволнят. А и ми доскуча.
-Ще ми липсваш!
Мери ме придърпа в прегръдка. В ръцете си държах два куфара. Бяхме на гарата. Заминавах за Мистик Фолс. Дано там да е хубаво и да си намеря хубаво жилище. Имах доста пари, бях се погрижила за това-бях продала дост а свой дрехи и вещи, а и заплатата от кафенето бе доста добра, но всъщност това не ме интересуваше. Бях с вързана коса на опашка, с дънки и бяла тениска.
След пет минути се чу сигнала, че влакът тръгва след малко.
-Довиждане, не забравяй да ми се обаждаш!
Качих се и си намерих купе, където да се настаня. Показах се през прозореца и помахах на Мери,след което си седнах на мястото. Влакът потегли. Погледнах напред. Отново започвах един нов живот. Усмихнах се.

by **Merry Edward Chase.** Пон Дек 26, 2011 6:27 pm

Oooдобрена сии и добре дошшла! :)

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Кибела Джосенд.

Кибела Джосенд.

Re: Кибела Джосенд.