Фонтанът

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 9:15 am

Спрях се тук.След отвличането на Катрин с никой не бях говорил.освен с брат си.Още повече го ненавиждах от преди.Исках да му счупя врата или да му забия кол в сърцето.Но не можех..Все пак Катрин го обича..Каквото и да е останало в мен,все още изпитвам нещо към нея.Исках да бъде щастлива..Да е с него..МОЛЯ?!Май нещо се променям..Земя до Деймън...100% вече не иска да ме вижда..Никога...Седнах на една пейка и се загледах във фонтана.Как водата свободно падаше и се образуваше дъга от водните капчици.
-Какво правиш тук?-попитах момичето зад мен.

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 9:24 am

Скука, скука и пак скука, този град скоро щеше да ме побърка. Не знам къде се беше изгубил Стефан, но и не ми пукаше, ако искаше да си изясним нещата веднъж завинаги вече щеше да ме е потърсил. Охх трябва да спра да мисля за него поне за миг. Разхождах се безцулно из градa и се спрях пред фонтана. Огледах мястото набързо, но единственото, което привлече вниманието ми беше той. Подяволите, беше последният с когото исках да се срещам!
- Просто се разхождам... - отвърнах аз и се загледах във водата, просто не знаех какво да му кажа. А имаше ли какво изобщо да му казвам? Беше ми странно да съм около него след всичко, което се беше случило, имах чувството, че стоя до най-големият си враг, а не беше така.

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 9:30 am

- Просто се разхождам...
- Просто се разхождаш...Странна работа..Ей така,разхождайки се се срещаме..Защо ли ми е подозрително...
Станах и се обърнах.Навън беше странно слънчево.
- О не..Къде ли е Стефан..Да не би да не е с теб..Обикновено винаги е с теб..Да не би да те е разочаровал..Е..На мен не ми пука..
Обърнах и' гръб и седнах на пейката отново.

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 9:40 am

Нямаше да обръщам внимание на това, просто не си заслужаваше отново да се карам се него. Всичко беше свършило и нямаше никакъв смисъл да му давам обяснение .
- Не знам къде е ... - свих ръмене и извадих телефона си. Проверих последните си повиквания, не ми беше звънял и вероятно нямаше да го направи, беше глупаво от моя страна да очаквам, че ще иска да е с мен.
- Какво ново Дей? - попитах аз и се усмихнах, това че между нас не се беше получило не означаваше, че не можем да се разбираме.

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 9:44 am

- Не ми се прави на светица..
Какво ми ставаше..Та аз и' бях изневерил,не тя..Но и тя беше целунала Стефан,което е същото,само че аз прекрачих границата..Защо е толкова трудно.Тя винаги искаше нещо,когато го правеше..И сега щях да разбера..
- Какво искаш от мен?!Получи каквото искаш..
Погледнах я за малко и разбрах,че не е щастлива.
- Но не си щастлива..Тази усмивка според мен е изкуствена..

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 9:56 am

Подяволите, познаваше ме прекалено добре, но това не означава, че просто ще спра да се преструвам. Погледнах го и започнах да си играя с един кичур от косата си, като го навивах около пръста си.
- Не искам нищо от теб Деймън... - извъртях недоволно очи. Нима мислеше че, след като ми изневери отново ще тичам след него? Засмях се.
- Какво очакваш от мен Деймън?

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 9:59 am

- Какво очакваш от мен Деймън?
- Ами..Катрин..И двамата се познаваме от цяла веченост..Мислиш ли че ще ти повярвам..Не ти вярвам..Съжалявам..Не знам какво ми стана с Татя.Просто...Не знам...Тя...Ти..Защо толкова си преличате...
Погледнах я.
- И какво ли да очаквам от теб..Отново го направи..Избяга със Стефан..За пореден път..И май той те е зарязал...
Станах и я погледнах.

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 10:10 am

Въздъхнах и го погледнах.
- Не е нужно да се опрaвдаваш Деймън, не ми дължих обяснениe... Татя е първата Петрова, а аз и Елена сме нейни двойнички... - седнах на една от пейките. Отново започна да ме обвинава. Подяволите, той беше този, които ми изневери и съсипа всичко между нас, просто не можех да се чувствам виновна за това, което се случи между мен и Стефан, не аз бях тази която го целуна.
- Отново ми прехвърляш вината Салваторе... - отбелязах аз и го погледнах . - Ти беше този които ми изневери... Да видях се със Стефан, но единственото, което се случи между нас бе една целувка ... - кръстосах краката си и отново се загледах във фонтана .
- Не си заслужава да говорим за това, вече всичко е минало...

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 10:17 am

- Не си заслужава да говорим за това, вече всичко е минало...
- Ами...Ще ме ивиняваш,но аз те търсих..Исках да бъда с теб..Но ..Това стана..А Стефан не си и направи труда..Но ти тичаш винаги след него..
Извърнах глава.
- Живея за теб..
Погледнах я.
- Но ти нищо не оценяваш...

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 10:26 am

Това вече беше прекалено, изправих се и го погледнах ядосано.
- Живееш за мен? - попитах ядосано аз. - Тогава защо подяволите спа с Татя? Защо ми го причини? - бях прекалено ядосана, просто всичката болка, която изпитвах се превърна в гняв . Завлядаваше цялото ми тяло и ме караше да се чувствам ужасно, сяках и последната останала човечност в мен вече я нямаше. Отидох до фонтана и докоснах водата с едната си ръка.
- Аз наистина те обичах... - прошепнах тихичко, но знаех , че ме е чул, просто вече не ми пукаше или поне се опитвах да изглежда сякаш не ми пука .

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 10:30 am

- Аз наистина те обичах...
- Съжалявам..
Сега проумях за какво става дума.Да бе да..Друг път..По-добре да ям зайци.
- И аз те обичах..И все още те..
Доближих се до нея и седнах срещу Катрин и докоснах водата също.Не знаех какво още да кажа...Просто седях и я гледах.Настъпи тягосно мълчание.

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 10:58 am

Думите му отекваха в главата ми, исках да му повярвам, но не можех изневери ми веджън и ще го направи отново. Преди време аз бях направила същата грешка, но той ми прости... Защо тогава аз не можех да го направя? Мисълта, че е бил с друга докато ходеше с мен ме побъркваше, беше ужасно болезнено да си ги представям заедно. Това трябваше да е моментът, в които му прощавам, а той ми казва, че всичко ще е както преди, но бях прекалено наранена, не знам дали някога ще му го простя, а дори и да го направя никога нямаше да е същото .
- Аз също те обичам, но какво значение има това? - продължих да се взирам във водата, нямах сили дори да го погледнах. Подяволите, когато съм около него бях толкова слаба. Просто неговата играчка, която можеше да зареже, когато си пожелае, момичето коeто можеше да наранява и когато реши, че иска да е с нея да се извини.

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 11:05 am

- Аз също те обичам, но какво значение има това?
Погледнах я.Не знаех отново какво да кажа.Просто...Без думи..Тя ме обичаше..И преди беше така,но нещо ми става,когато видя някоя от двойничките и'.Просто...Ох..Не исках да я наранявам отново и отново.Иксма тя да бъде щастлива.Не знаех какво решение да взема.Бях щастлив,че тя още ме обича след всичко,което беше станало,но..Последните и' думи."...но какво значение има това?"Погледнах я.Знаехме,че нищо няма да е както преди.Ако Стефан се върнеше,предполагам че тя ще отиде при него.Но какво ще стане,ако Татя също дойде при мен и ме целуне,както стана със Стефан и Катрин.Ами ако пак се скараме.Това с Татя е минало..Аз не я обичам..Тя..Това просто беше грешка,която не трябваше да правя.Грешка,която беше унизиелна..а може би не ..Може би дълбоко в себе си не го смятах за грешка.Защо всичко трябва да е толкова трудно?!Знаех,че ще стане нещо..Знаех,че ако продължим напред отново..Може да стане нещо подобно.Станах и я погледнах.
- Катрин..Аз..
Обърнах се.Така беше по-добре за всички..За мен и за нея.Нямаше да и' го причиня отново.Ставам като Стефан.Ох..По дяволите..Обърнах се и за части от секундата стигнах до Кат и я целунах.Изпепеляващо и страстно.

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 11:19 am

Отвърнах на целувката му, бях безсилна да му се противопостява. Този мъж ме подлодяваше, всяка негова целувка ме оставяше без дъх. Одръпнах се леко и го погледнах. Не знаех какво да му кажа.
- И сега какво? - попитах аз и повдигнах въпросително едната си вежда . Исках да оставя всичко на него, този път той щеше да реши дали между нас ще има нещо или не.

ПП Пълни глупости

by **Damon Salvatore** Пет Фев 24, 2012 11:21 am

- И сега какво?
- Ами...Ако искаш да сме заедно отново..Наистина много съжалявам за Татя..
Погледнах я и отново я целунах.
- Кажи ако не искаш,но да знаеш аз ще те преследвам,докато не стане.
Усмихнах се.
Пп Мн кратко сори

by **Катрин Евънс** Пет Фев 24, 2012 2:07 pm

Вдигнах главата си и го погледнах. Искаше ми се да му кажа, че това не е достатъчно, но не можех, нямах сили да го направя. Прегърнах го и се сгуших в него, имах нужда от това повече от всичко друго. Исках да забравя всичко, което се беше случило, да започнем отначало, този път без лъжи....този път исках да сме само аз и той .
- Искам да съм с теб... - промълвих тихо, надигнах се на пръсти и го целунах нежно. Защо всичко това увеличаваше онези скапани пеперуди, които се бяха настанили в стомаха ми, още щом го видах? И защо ги караше да пърхат толкова силно, че чак бяха болезнено неприятни?
- Нека отидем някъде другаде... - погледнах го умолително и се засмях.

by -A Пет Фев 24, 2012 10:52 pm

СМС до Деймън:

Скъпи, наистина ли мислиш, че няма да я нараниш отново ? Наистина ли смяташ, че няма да си легнеш с първата срещната отново? О, хайде Деймън, признай си го, ти си женкар и дори заради нея не можеш да се промениш!

СМС до Катрин:

Глупачка! Как може отново да му повярваш? Скъпа, знаеш че отново ще го направи, ще те наранява с всяко свое действие, ще си ги представяш с Татя, но няма да можеш да му кажеш нищо, за да не се скарате...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Фонтанът

Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът