Лъки Страйк

Възраст: 22
Раса: Ловец
Характер /поне 5 реда/: Тя бе възпитана в духа да ненавижда всичко свръхестествено, да го смята за зло и да защитава човечеството от тези същества. Често бе случвало да открива, че ако си поговориш с някои от тези същества научаваш много нови и любопитни неща. Всъщност здравия разум винаги се береше с любопитната страна на характера й. Винаги се бе чудила дали ако се опита да ги превъзпита те няма да станат по-добри, но винаги до сега тя бе действала праволинейно и срещата й с някое от тези същества свършваше с тяхната смърт. Въпреки това тя бе добро момиче или поне така си мислеше. Така де като всеки тя търсеше себе си в големия свят и се стараеше да се движи според собствените си правила.
Външен вид /поне 5 реда/: Лъки изглеждаше сякаш някой изключително способен художник бе изрисувал лицето й с най-наситените си бой, които можеше да открие на този свят - косите й бяха по-черни от най-черното, което можете да си представите, очите й - нереално сини, всъщност точно тези очи и даваха предимство в борбата със свръхестественото, но за това малко по-късно, устните - трябва ли да ви обяснявам, колко червени са, да, да имате право, алени като кръвта на еднорог, а кожата й, е кожата й беше онова млечно бяло платно върху, което незнайния художник бе изрисувал всичко това, тази кожа той не бе оцветил, бе я оставил бяла, като сняг, сякаш за да подчертае всеки отделен цвят на детайлите по лицето й.
Дарба /само по една/: Тук идва мястото, където да обясня за погледа на Лъки. Онези наситено сини очи, когато се впериха в някой и даваха миг предимство, защото всеки сякаш се омагьосваше от тях. Тя не обичаше да използва тази дума (омагьосвам) предпочиташе да вярва, че просто силата на волята й прозира през очите й и така кара другите да застинат за момент.
История /поне 7 реда: Историята на Лъки ли, ами тя как да кажа няма кой знае каква история. Някой от родите й я бе изоставил пред вратата на последната обител на Тамплиерите, поради някаква причина самите монаси, които криеха съществуването си от света бяха решили да я задържат въпреки, че беше момиче и я бяха обучили да бъде Ловец, Ловец на свръхестествени същества. Бяха и дали всички знания натрупани от този тайнствен орден, защото там никой не бе достатъчно тъп, че да вярва, че малко светена вода би му помогнала при среща с върколак или пък вампир. Годините през които бе живяла в манастира я бяха научили и на нещо друго, тя е сама, няма си никого. Често бе плакала в малката си стаичка след физическите упражнения, които всички обучаващи се преминаваха и макар че всички останали бяха момчета и по-едри от нея, на нея й се налагаше да прави същите неща като тях. Често тялото й казваше, че няма да успее и само със силата на волята си продължаваше напред. И ваканциите, когато момчетата се прибираха при любещите си семейства и поне тогава усещаха нежната прегръдка на майка си, то тя оставаше в мрачния манастир и пак бе сама. Но точно тази самота я направи най-добрия обучаван Ловец някога. Мисълта че няма какво да губи освен живота си, я караше да цени всеки свой дъх, всяка секунда, в която е жива и така Лъки просто нямаше начин да позволи на някое създание да отнеме единственото й притежание или иначе казано, не би се лишила от живота си за нищо на света.
Допълнително /не е задължително: bluebarry pancake