Балната зала

by **Катрин Евънс** Нед Яну 22, 2012 4:48 pm

Тук ще се проведе балът, на които ще бъде обявена победителката от конкурса Мис "The city of the immortals" 2012... Балът ще се проведе на 28 януари от 19:00

Балната зала Ballroom3_thumb

Балната зала A08defa834467bbd2064e7873d0b03be

Балната зала Normal_european_weddings_standart_282229

Тиарите за победителките:

Победителката:
Балната зала Tr004

Първата подгласничка:
Балната зала Tiara20

by **Катрин Евънс** Съб Яну 28, 2012 5:33 pm

Балът, голямата вечер, онзи идеален момент в живота на всеки тийнейджър. Пхах...поредната глупост, с която съвета на основателите включително и аз се опитвахме да прикрием случващото се в града. Едва ли някой от нас щеше да се отпусне тази вечер и да спре да мисли за проблемите си, поне за малко . Спомените нямаше просто да се заличат, нали!? Докато размишлявах в стаята пред огледалото усетих някаква горещина на ръката си, Господи направо прогаряше. Погледа ми за част от секундата се извърна към ръката ми установявайки, че бе върху пресата. Автоматично я отдръпнах.
- По дяволите. - казах, а гласа ми леко трепереше от болката и въпреки това нямаше да позволя едно изгаряне да постави началото на може би поредната вечер, която щеше да е развалина. Час по - късно вече бях готова. Бях облякла къса черна рокля и черни обувки на високи токчета. Бях сигурна, че отново ще съм една от първите пристигнали..както всеки път, бях толкова нетърпелива да видя как се е получила украсата, все пак имахме няколко инцидента с нея.. но не се притеснявах от това, никак даже, има хора, които мразят да са първи, заради чакането и другите глупости.. е може би и аз малко се изнервям, но съм в добро настроение и никой не можеше да ми го развали.. Когато пристигнах влязох в залата и за пореден път бях горда със себе си.. все пак и аз бях в комитета по организирането на бала, всичко беше невероятно, но разбира се както винаги бях една от първите, застанах отстрани и започнах да се оглеждам за някой познат... Все още нямаше никого, сигурно този бял ще е по-скучен дори и от предишния. Направо чудесно подготвяхме го толкова време , а сега всичко щеше да се провали .
" Спокойно още е рано..."
Помислих си аз и въздъхнах. Ами ако никой не дойде? Цялото приготовление щеше да е било напразно, трудът ми щеше да отиде на вятъра .

by **Damon Salvatore** Съб Яну 28, 2012 6:02 pm

Пристигнахме на бала.Слязох пръв и и' отворих вратата.Бяхме слезли до дин магазин да си напазаруваме.По път Кат се гримира.Беше прелестна.Тръгнахме към входа и отворих вратата.Нямаше никой,а от балът вече беше минал около един час.Видях притесненото лице на Катрин.Влязохме и пуснахме музиката.Хванах ръката на КАт и я стиснах леко.Тя ме погледна с притеснено изражение и аз я целунах по устните като задълбочих целувката.След това се отдръпнах леко и и' казах:
- Кат..Не се притеснявай..Ще дойдат..И още нещо..
Тя ме погледна очаквателно.
-Ами...Просто днес си прелестна..
Обичах да я чувствам близо до мен и за това я притиснах до тялото си.Огледах се и се чуха гуми на коли.
- Ето..Идват..Спокойно..
Целунах я по бузката и донесох вино..
- На здраве за всички,кито ще дойдат и на здраве,че те срещнах в гората.Липсваше ми..
Усмихнах се с чаровната си усмивка и отпих от виното.След това погледнах вратата.Сигурно някой щеше вече да влиза.

by Натали ♥ Съб Яну 28, 2012 6:10 pm

Бавно престъпих и влезнах в балната зала ,беше наистина хубаво ..Моята дълга ,червена рокля падаше до земята на красиви воали . Косата ми беше в на дълги кадрици ,овити на масури.Там видях , Кат и мъжът от оня ден Деймън ,да не бих го сбъркала.
Отидох и взех една чаша пълна с шампанско и отпих една глъдка ,бях наистина жадна .

by **Катрин Евънс** Съб Яну 28, 2012 6:22 pm

Деймън се опитваше да ме успокой, но думите му не ми помагаха . Щях да се успокоя eдва, когато видя някой от гостите да влиза през вратата. Взех чашата с вино , която той ми донесе и я стиснах силно. Имах чувството, че ще я счупя и червената течност в нея ще се разлее .
- Наздраве за всичките глупости, които направихме през последните дни ...- усмихнах се леко и отпих голяма глътна от виното. На моменти наистина се държахме като влюбени тийнейджъри, които мислят само как да се наранят. Мислите ми бяха прекъснати от момичето, което влезе в залата. Беше красива млада жена с дълга тъмна коса, погледна ми се задържа на лицето 'и. Не може да бъде , не е възможно .
- Нат - промърморих тихо все още гледайки към нея Подяволите какво правеше тук? Това момиче носеше само неприятности и съм сигурна, че присъствието 'и в този град не е случайно, беше намислила нещо и смятах да разбера какво . Погледнах към Деймън и отново отпих от виното.

by **Irenes Devo.** Съб Яну 28, 2012 6:29 pm

Мразех официалните рокли. Особено дългите, надиплени и пищни. Изобщо като цяло мразех роклите, полите и високите токчета, но щеше да е малко глупаво, ако се появя на бала с дънки и кецове. Не можех да изневеря на принципите си, които диктуваха: "Адаптирай се. Слей се с това около теб. Бъди това около теб.". Никога не им бях изменяла и нямаше да го направя.

Дори когато се налагаше да нося рокля, по дяволите.

И от всичкото зло, бях избрала по-малкото зло - един бял костюм с пола над коленете, нищо особено. Прическата ми също не представляваше нещо кой знае колко сложно, а гримът... Той почти отсъстваше. Като цяло не желаех да въздействам върху мнението на хората за мен с грим, дрехи и прочие - исках да оставя хората сами да отсъдят за мен според това, което съм. Защото външният вид губи своето обаяние без вътрешното излъчване.

Дойдох пеша до залата. Не знам защо. Просто не ми се шофираше в момента и предпочитах да се поразтъпча, макар и да ме очакваше тежка нощ (надявах се). Щом влязох в голямото помещение и токчетата ми затракаха по пода, очите ми фокусираха няколко познати лица, индетифицирайки ги като Деймън Салватор и Катрин Пиърс, неговата Жулиета. Ха... Само им се усмихнах, минавайки покрай тях, и се спрях до един от келнерите, държащи в ръцете си подноси с чаши шампанско, взимайки си една и отпивайки си солидна глътка. Обходих с поглед залата, мълчаливо чакайки да се напълни.

by Натали ♥ Съб Яну 28, 2012 6:40 pm

Катрин Пиърс написа: Деймън се опитваше да ме успокой, но думите му не ми помагаха . Щях да се успокоя eдва, когато видя някой от гостите да влиза през вратата. Взех чашата с вино , която той ми донесе и я стиснах силно. Имах чувството, че ще я счупя и червената течност в нея ще се разлее .
- Наздраве за всичките глупости, които направихме през последните дни ...- усмихнах се леко и отпих голяма глътна от виното. На моменти наистина се държахме като влюбени тийнейджъри, които мислят само как да се наранят. Мислите ми бяха прекъснати от момичето, което влезе в залата. Беше красива млада жена с дълга тъмна коса, погледна ми се задържа на лицето 'и. Не може да бъде , не е възможно .
- Нат - промърморих тихо все още гледайки към нея Подяволите какво правеше тук? Това момиче носеше само неприятности и съм сигурна, че присъствието 'и в този град не е случайно, беше намислила нещо и смятах да разбера какво . Погледнах към Деймън и отново отпих от виното.

- Здравей Кат - усмихнах и се ,хич не беше радостна да ме види и това ме накара да любопитствам.
- Деймън ,от онази вечер не съм те виждала , как си ?-попитах след като му намигнах и отпих от чашата.
- Е Кат ,как върви ? Нещо ново при теб.
Видах ,че хората започнаха да влизат все по-бързо и залата започна да се пълни.
- Май Мис ,ще си ти Кат , с такава рокля ,всички мъже ще гласуват за теб- намигнах й.

by **Катрин Евънс** Съб Яну 28, 2012 6:56 pm

Natalie Smith написа:
Катрин Пиърс написа: Деймън се опитваше да ме успокой, но думите му не ми помагаха . Щях да се успокоя eдва, когато видя някой от гостите да влиза през вратата. Взех чашата с вино , която той ми донесе и я стиснах силно. Имах чувството, че ще я счупя и червената течност в нея ще се разлее .
- Наздраве за всичките глупости, които направихме през последните дни ...- усмихнах се леко и отпих голяма глътна от виното. На моменти наистина се държахме като влюбени тийнейджъри, които мислят само как да се наранят. Мислите ми бяха прекъснати от момичето, което влезе в залата. Беше красива млада жена с дълга тъмна коса, погледна ми се задържа на лицето 'и. Не може да бъде , не е възможно .
- Нат - промърморих тихо все още гледайки към нея Подяволите какво правеше тук? Това момиче носеше само неприятности и съм сигурна, че присъствието 'и в този град не е случайно, беше намислила нещо и смятах да разбера какво . Погледнах към Деймън и отново отпих от виното.

- Здравей Кат - усмихнах и се ,хич не беше радостна да ме види и това ме накара да любопитствам.
- Деймън ,от онази вечер не съм те виждала , как си ?-попитах след като му намигнах и отпих от чашата.
- Е Кат ,как върви ? Нещо ново при теб.
Видах ,че хората започнаха да влизат все по-бързо и залата започна да се пълни.
- Май Мис ,ще си ти Кат , с такава рокля ,всички мъже ще гласуват за теб- намигнах й.

Нат дойде при нас и ни заговори. Това, което каза на Деймън не ми хереса, хвърли му един поглед, сякаш казвах "После ще си поговорим за това" и погледнах към Нак като се усмихнах .
- Около мен няма нищо ново, все същият скучен живот... - в гласа ми прилича недоволство. Да си признаем, че животът ми в града не бе толкова вълнуващ колкото очаквах, дори беше скучен . Погледнах към роклята си .
- Надявам се... - отвърнах аз и се засмях. Не се зарадвах на присъствието 'и, но определено ми беше интересно да говоря с Нат, тя бе една от малкото хора с които се разбирах . Е, преди време бяхме доста близки приятелки, но нещата се промениха .
- Какво правиш в града? - директно минах на въпроса. Нямах намерение да говоря със заобикалки и да си пропилявам времето. Освен това с нея нямаше нужда да го правя. - Заради камъка на смъртта ли си тук?

by **Александра Удинов** Съб Яну 28, 2012 7:04 pm

Увлякох се с приготовленията, а времето течеше и не чакаше никого. След срещата с Жул трябваше да се прибера и по най-бързият начин да се приготвя. Взех си душ, сложих тъмен грим, който подчертаваше зелените ми очи, тъмно червило, което си ходеше с тъмночервената ми рокля, направих косата си на сложна прическа и повиках такси.
След две минути бях пред залата и с треперещи ръце влязох вътре. Придържах малката си чантичка с едната ръка и огледах хората. Вече бе пренаселено, бях закъсняла, но тъй като не познавах никого нямаше да е проблем. Срещнах нечии учудени погледи, които разглеждаха любопитно така или иначе оскъдната ми рокля. Задържах погледа си на тях, после си взех чаша с шампанско и се облегнах на една колона. Отпих от питието и зареях поглед из помещението.

by Натали ♥ Съб Яну 28, 2012 7:10 pm

[/quote] Нат дойде при нас и ни заговори. Това, което каза на Деймън не ми хереса, хвърли му един поглед, сякаш казвах "После ще си поговорим за това" и погледнах към Нак като се усмихнах .
- Около мен няма нищо ново, все същият скучен живот... - в гласа ми прилича недоволство. Да си признаем, че животът ми в града не бе толкова вълнуващ колкото очаквах, дори беше скучен . Погледнах към роклята си .
- Надявам се... - отвърнах аз и се засмях. Не се зарадвах на присъствието 'и, но определено ми беше интересно да говоря с Нат, тя бе една от малкото хора с които се разбирах . Е, преди време бяхме доста близки приятелки, но нещата се промениха .
- Какво правиш в града? - директно минах на въпроса. Нямах намерение да говоря със заобикалки и да си пропилявам времето. Освен това с нея нямаше нужда да го правя. - Заради камъка на смъртта ли си тук? [/quote]

- О не миличка зареди Деймън и Стефан , сладките братя Салваторе- казах самодоволство и се засмях. Шегувам се Кат , в града съм и за камъка и да ти кажа ,че Клаус е наблизо , да съм по -точно вчера се видях ме питаше ме за теб ,той те иска мъртва а аз му казах че не съм те виждала трябва да ми благодариш. Каза ми да ти предам ,че " В негова игра няма правила "Никакви правила Катрин, Никакви.-казах с леко притеснение.
- Искам да ти помогна за камъка , Клаус трябва да умре , мразя го зареди това което стори на майка ми и ще ти погна ,но ще искам отплата Кат и знаеш каква е -казах като ги погеднах.

- Скъпа знам как да се пазя от Клаус, а колкото да камъка... - замислих се. - Ти ще ми помогнеш да го намеря. - знаех , че ще трябва да си платя за помощта 'и, но това щеше да бъде лесно . По-трудно щеше да е намирането на проклетия камък. Изпих останалото в чашата си и се усмихнах. Моята скъпа Нат се беше върнала, а с нея бе дошъл и големият лош хибрих , колко интересно .
- Но нека не убиваме Клаус, той може да е много страстен мъж ако поиска... - намигнах 'и.

ПП Сори че е толкова кратко

by **Damon Salvatore** Съб Яну 28, 2012 7:10 pm

Най-накрая хората дойдоха.Момичето,което видях на онова езеро беше тук.Дойде при нас и ни поздрави.
- Ами...Добре съм...Ами ти,секси?-попитах я като и метнах един игрив полед.След това усмивката ми се разля.Някакво момиче ме поздрави.Е..Щях да ги оставя за малко.
-КАт...Все пак и аз гласувах за теб..Не ме проваляй!Ако не ми донесеш тиара ще ти се сърдя!
Като го казах това отидох до онова момиче.Поздравих я и казах:
-Откъде ме познаваш?-попитах и я погледнах като направих хипнозата.

by **Irenes Devo.** Съб Яну 28, 2012 7:20 pm

Кийра Найтли написа:Увлякох се с приготовленията, а времето течеше и не чакаше никого. След срещата с Жул трябваше да се прибера и по най-бързият начин да се приготвя. Взех си душ, сложих тъмен грим, който подчертаваше зелените ми очи, тъмно червило, което си ходеше с тъмночервената ми рокля, направих косата си на сложна прическа и повиках такси.
След две минути бях пред залата и с треперещи ръце влязох вътре. Придържах малката си чантичка с едната ръка и огледах хората. Вече бе пренаселено, бях закъсняла, но тъй като не познавах никого нямаше да е проблем. Срещнах нечии учудени погледи, които разглеждаха любопитно така или иначе оскъдната ми рокля. Задържах погледа си на тях, после си взех чаша с шампанско и се облегнах на една колона. Отпих от питието и зареях поглед из помещението.

Щом погледът ми падна върху Кийра, реших, че бе дошъл краят на самотното ми оглеждане на помещението и затраках с токчета в нейна посока. Понякога изобщо не ме биваше в завързването на разговори, но това не ме спираше да пробвам. Ако нещо не стане като хората, най-много да ме изритат епично от бала, но на мен не ми пукаше особено. Както и не ми пукаше много за конкурса... Записах се от любопитство и главно защото ми беше скучно. Дали щях да нося тярата или не, не бе нещо, за което си заслужаваше да се тормозя.

- Здравей - усмихнах се на Кийра и отпих от шампанското си. - Как върви, купонясваш ли?

О, Господи... Държах се като някой пиян пубер на луд купон у приятели. Предполагам, че трябваше да проявя обноски поне сега, но уви - не ми беше в стила. Хвърлих един поглед към Деймън Салватор, колкото да се осведомя какво прави, и отново фокусирах вниманието си върху нашият малък кръг на внимание.

by **Merry Edward Chase.** Съб Яну 28, 2012 7:29 pm

Денят ми беше достатъчно напрегнат, за да чувствам как сърцето ми се качва в главата, а след това слиза в краката. То биеше лудо и сякаш обикаляше цялото ми тяло, но за жалост единственото място, където не се спираше беше в лявата част на гърдите ми - точно там където му бе мястото. Така и влязох в балната зала. Със сърце разхождащо се безспирно из цялото ми тяло. Като заговорихме за него, то сега нямаше почти никаква работа, понеже кръвта в тялото ми малко по малко намаляваше-не бях се хранила с дни. Както и да е. Сега не му беше времето да мисля за това.

Влязох през големите врати и видях нещо, което съвсем не ми бе по вкуса. Някаква кремава украса и .. всичко бе кремаво. Бе някак прекалено лигаво за мен и за черната ми рокличка (клик). А и истината бе, че едвам ходех на тези токчета след дозата желирани бонбони харибо, която изгълтах от притеснение.

Първите хора, които видях, когато влязох бяха малка групичка, предвождана от Катрин, момичето с която се бях запознала преди седмици. Честно казано имахме интересна случка с една змия, а след това се засякохме в бара. Както и да е. Сега нямах особено желание да говоря с надути фръцли (с искрено извинение хД) като нея, затова просто се отдалечих и седнах на един стол оставен почти в ъгъла. Красота. Както винаги всички си имаха с кой да говорят, танцуват т.н, но не и аз.

by **Damon Salvatore** Съб Яну 28, 2012 7:41 pm

Ирен Адлър Брут написа:
Кийра Найтли написа:Увлякох се с приготовленията, а времето течеше и не чакаше никого. След срещата с Жул трябваше да се прибера и по най-бързият начин да се приготвя. Взех си душ, сложих тъмен грим, който подчертаваше зелените ми очи, тъмно червило, което си ходеше с тъмночервената ми рокля, направих косата си на сложна прическа и повиках такси.
След две минути бях пред залата и с треперещи ръце влязох вътре. Придържах малката си чантичка с едната ръка и огледах хората. Вече бе пренаселено, бях закъсняла, но тъй като не познавах никого нямаше да е проблем. Срещнах нечии учудени погледи, които разглеждаха любопитно така или иначе оскъдната ми рокля. Задържах погледа си на тях, после си взех чаша с шампанско и се облегнах на една колона. Отпих от питието и зареях поглед из помещението.

Щом погледът ми падна върху Кийра, реших, че бе дошъл краят на самотното ми оглеждане на помещението и затраках с токчета в нейна посока. Понякога изобщо не ме биваше в завързването на разговори, но това не ме спираше да пробвам. Ако нещо не стане като хората, най-много да ме изритат епично от бала, но на мен не ми пукаше особено. Както и не ми пукаше много за конкурса... Записах се от любопитство и главно защото ми беше скучно. Дали щях да нося тярата или не, не бе нещо, за което си заслужаваше да се тормозя.

- Здравей - усмихнах се на Кийра и отпих от шампанското си. - Как върви, купонясваш ли?

О, Господи... Държах се като някой пиян пубер на луд купон у приятели. Предполагам, че трябваше да проявя обноски поне сега, но уви - не ми беше в стила. Хвърлих един поглед към Деймън Салватор, колкото да се осведомя какво прави, и отново фокусирах вниманието си върху нашият малък кръг на внимание.

След малко излязох навън с момичето и я погледнах.
- Е..Всички ме познават от доста отдавна...
Допрях я до стената и я ухапах.Тя изписка,но аз и' запуших устата.Най-накрая я убих.Добре,че Катрин не ме видя.Хвълих трупа в близките храсти.Избърсах кръвта по брадичката си и влязох в залата.Доближих се до едно момиче,което се казваше Ирен.
-Доста си красива тази вечер..-каазах потайно и бързо.Тя леко подскочи от тона ми.Погледнах я.

by **Жулиет Грейнджър** Съб Яну 28, 2012 7:45 pm

Аз мразех живота тук.Не можех един ден да се наспя.Новата ми позната ми звънна,че се записва в нещо,което аз трябваше да посетя непременно.Знаеш ли кога ще дойда?Когато се наспя.Не!После ми звънна някакво неиндефицирано същество,което имаше странни къдрици,което каза,че непременно трябва да отида.От какъв зор?Разбрах,че ще се подигравам на участничките.Пиех алкохол,това не успях да скрия от новите ми познати.
Започвам от сутринта.Часовникът отново реши,че ще изпитва онова,което аз наричах ''търпение'',когато звънна .Аз отново копнеех за онези часове,когато моята възлгалвница беше от кожа,когато мускулите на някой кръвопиец служеха за масажист.Не,сега
копнеех за една глътка,но не възнамерявах да започвам с алкохола сега.Трябваше да отида и да покажа своята подкрепа (заядливост) на новата ми позната.Нямах новини от семейството си,нникой не се вълнуваше жива ли съм още,но аз имах неприятности,както винаги.Нямах работа,нямах квартира (няма да разказвам за квартирата ,където живеех,защото ще ме сметнете за мазохист) ,нямах и гадже.
Едно такси и една бутилка алкохол ме разделяха от щастливата развръзка,която беше едно хубаво заяждане с новаците.Бръкнах в куфара и извадих някакви дрехи,които не бяха чували за Ютия (аз също) .Обичах тъмните цветове,сложих някаква черна рокля,която подчертваше невинните извивки.Къса,трябваше да си намеря някой,който да използвам за ...ще си замълча,защото има малки деца.
Отпих още една глътка от бутилката,която оставих на земята.Звъннах на някакво такси,защото не съм от най-скромните хора.Сложих черните си обувки (приличаха на обувки за космонавти) .Чудех се коя е онази,която обсъждаше мен и жената.Не знаех,не ме вълнуваше.Някъде видях познатата си.Имах важна работа.Насочих се към келнера,който усети моята зависимост (любов към бутилки).Хвана здраво бутилката с бира,която носеше.Аз я поех и му благодарих.Сега се насочих към познатата си,която се уплаши,защото беше участничка.Аз започнах:
-Къде раздават червила,че си дошла?-започнах аз.
Тя не беше в настроение,защото ми отговори,че срещата на ''Анонимни алкохолици'' е на съседната улица.Аз се усмихнах и показах,че наистина я подкрепям.Някой се блъсна в мен.Беше дете,което беше на 19 години (сигурно).Нервеше ме.Ирен Брут,ако не бърках.''Хлапе,внимавай!''Какви са тези деца?

by **Александра Удинов** Съб Яну 28, 2012 7:48 pm

-Ъм..здравей-усмихнах се плахо на момичето. държеше се леко странно и видимо се притесняваше, затова се насилих и една полуусмивка озари лицето ми.
Не бе биваше в запознанствата, или поне последното, в което участвах завърши по брутален начин. Още не знаех в какви точно отношения сме с Жулиет. Щеше да е истински късмет да я видя тук, затова неспокояно се огледах и когато установих, че я няма все още между присъстващите вълна на успокоение се разля в гърдите ми.
Фокусирах се отново към непознатата. Беше хубава и притежаваше някаква загадъчност. Харесваше ми. Проследих погледа й, насочен към Деймън и вътрешно отегчено въздъхнах. Всеки ли в този град си падаше по него.
-Записа ли се за тиарата?-заговорих и отпих от питието. Срещнах учуденият й поглед и продължих-за да знам за кого да гласувам-усмхнах се.

Не се записах по простата причина, че такива състезания хич не ми се нравеха, а и идеята да държа прочуствени речи пред публика от префърцунени госпожички, които умираха да бъдат на мое място, не ми допадаше. А и обикновено стоях настрана от такива състезания и конкурси. Можех да се пробвам, току-виж успея, но се съмнямвах-макар да не бях нова в града гледах да не бия на очи, още повече с външният си вид. Нямаше да ми повлияе добре.

by **Axel Muse.** Съб Яну 28, 2012 7:52 pm

Денят нямаше как да стане по-лош.

Чудех се защо, по дяволите, се довлякох тук. Облечен в почти незакопчана черна риза и тъмни дънки, изобщо не ме интересуваше дали на това място има някакъв дрес код или не. От немалко ресторанти ме бяха изхвърляли заради неподходящо облекло (риза и дънки далеч не беше един от най-фрапиращите ми случаи), особено във Франция и Италия. Затова се домъкнах в тази страна, където като че ли свободата бе по-голяма. Не, че ако някъде нямах право на свобода, нямаше сам да си открадна правото, но... Напоследък не ми беше до лигави историики и човешки проблеми.

Влязох в залата с походка, сякаш целия град бе мой, и се огледах надменно. Хм, нищо чудно да си получа заслуженото само заради високомерието, което демонстрирах (пък било то и фалшиво //както повечето емоции, които показвах//). Понякога поведението ми можеше да бъде страшно изнервящо и в такива случаи обикновено нещата не свършваха добре... за тоя, който го дразня. Една-две-три-четири седмици в болница... Никак не бе малко.

Дори не огледах като хората за познати лица. С крайчеца на окото си само забелязах гърба на женски силует, който ми се стори познат отнякъде, но не обърнах внимание. Прекосих помещението и се настаних на един стол, палейки си най-спокойно цигара и чакайки да видя дали ще започне забавата. Ако скоро не започнеше някаква музика или изобщо не се случеше нещо интересно, аз се омитах... или може би не.

by **Irenes Devo.** Съб Яну 28, 2012 8:08 pm

Усмихнах се.

- Записах се от любопитство - отвърнах с лека усмивка. - Иначе съм малко далеч от тези неща. Както виждаш, не съм се старала да пратя Спящата Красавица по дяволите. Впрочем, аз съм Ирен. - усмихнах й се отново.

Сигурно се чудеше откъде знам името й, но то просто бе изписано в аурата й, която аз сканирах на момента, в който я забелязах. Тъкмо се канех да лажа още нещо, когато с периферното си зрение видях как Деймън се насочваше към мен. Ммм... Беше много секси. Мразех, че толкова ми харесваше, но не можех (а и не исках) да направя нищо по въпроса. Ако някога станех нещо повече от обикновен човек (а това едва ли щеше да се случи), щях да му откъсна главата. В преносния смисъл, разбира се.

- Доста си красива тази вечер... - каза той и аз насочих вниманието си към него.

Съблазнителна усмивка се разля на лицето ми.

- Не можеш да живееш без мен, а? - саркастично вметнах, гледайки го с предизвикателни пламъчета в очите.

Тогава изведнъж нещо ми налетя и аз на косъм успях да спася чашата с уискито си. На път да се ядосам, се извърнах и впих поглед във виновника.

- Успокой малко топката, не раздавам безплатни питиета - казах на момичето, което замалко да ми покаже колко е твърд пода и колко жестоко може да е шампанското, когато бъде разлято върху дрехите.

by Натали ♥ Съб Яну 28, 2012 8:17 pm

Осетих погледа на момчето от Хавай , наистина беше голям сладур ,ухилих се на Кат и казах :
- След малко се връщам и се запътих към Аксел.
- Какво те води тук Аксел ? -попитах като чукнах чашата си с неговата .
Роклята ми леко се закачи за стало и едва не паднах.
- Опс -казах тихо като се бях хванала за масата.
- Радвам се да те видя.

by **Axel Muse.** Съб Яну 28, 2012 8:29 pm

Natalie Smith написа: Осетих погледа на момчето от Хавай , наистина беше голям сладур ,ухилих се на Кат и казах :
- След малко се връщам и се запътих към Аксел.
- Какво те води тук Аксел ? -попитах като чукнах чашата си с неговата .
Роклята ми леко се закачи за стало и едва не паднах.
- Опс -казах тихо като се бях хванала за масата.
- Радвам се да те видя.

Тъкмо се чудех дали изобщо мястото ми бе тук и дали нямаше да е по-добре да се забия в някой бар, в който да се наливам с уиски и да обирам заблудени човеци на покер, когато явно някой забеляза иначе незабележимото ми присъствие. Фиксирах с поглед обекта, който се приближи към мен, чудейки се откъде ми бе толкова познат... Чак когато каза името ми, се сетих и извадих цигарата от устата си, издишвайки дима нагоре.

- Натали!... - искрено се учудих аз. Мистериозно познатият силует на онова момиче е бил Натали, приятелчето ми от Хаваите. Боже, бях забравил за нея. - И аз се радвам да те видя... Всъшност, изобщо не знаех, че си в града. От кога си тук? - погледнах я заинтересован и станах от стола, тръсвайки цигарата си. - Аз пристигнах преди около... седмица и нещо.

Отново хвърлих един бегъл поглед на хората в залата, но едно лице прикова вниманието ми. Въпросното лице, ако не се лъжех, май беше момичето, с което бе говорила Натали допреди малко.

- Коя е приятелката ти? - кимнах с глава към привлекателната брюнетка.

by Натали ♥ Съб Яну 28, 2012 8:35 pm

- Най-добрата -казах с усмивка - Но не по-добра от мен !- тук вече егото ми се бе качило до небето.
- Казва се Катрин , но е с млад секси вампир , който винаги си е играла с него-казах с лека злостнос.
- Но виж може да го обича ?-казах с умисленос и продължих : От града съм от скоро , седмица няма може би 4-5 дена ,за да дразня Кат и Мери ,но най вече брат ми -казах с лисича усмивка.
- Цигарите не ти ли пречат при летенето ?- казах като се засмях.

by **Axel Muse.** Съб Яну 28, 2012 8:55 pm

Изгълтах цялата информация, която ми беше дадена, игнорирайки частта със "млад, секси вампир" и хвърлях погледи към тази Катрин. Струваше ми се интересна личност, може би заради самото й излъчване. Не можех да преценя.

- Цигарите не ти ли пречат при летенето?

Погледнах цигарата в ръката ми и се засмях.

- Едва ли ще хвана рак на крилете - отвърнах аз на шегата й. - Впрочем, после ще ида да кажа едно "здасти" на приятелката ти, надявам се нямаш нищо против - погледнах Натали с поглед, който да я накара да разбере, че бях уловил степента, до която се беше качило егото й.

Иначе беше приятна компания. Отново си дръпнах от цигарата и издишах дима нагоре. Дори не знаех дали тук можеше да се пуши, но дори и да бе забранено, щях да кажа, че съм син на Чък Норис. Очите ми се плъзнаха през помещението до едно момиче, което самотно седеше на стола си и ми напомняше на мен самия преди минутка.

- Хей - казах на Натали, посочвайки й с поглед червенокосото момиче -, хайде да идем да я поразведрим малко.

И тръгнах натам, като хвърлих един поглед към Катрин и й намигнах многозначително, преди отново да насоча вниманието си към непознатата вервеноскоска, която изглежда бе на път да пусне корени на този стол.

by Натали ♥ Нед Яну 29, 2012 9:29 am

- При сестра ми Мери ?-повдигнах едната си вежда ,оо да това щеше да е яко. Бързо се запътих към моята "любима сестра - враг и нейният кавалер столът"
- Ей много изискан кавалер имаш Мери -казах като зе засмях ,а тя ме погледна злобно.
- Е малка сестричке искам да ти представя Аксел , Аксел това Мери , Мери това е Аксел - и при тия думи седнах на стола "кавалера и"
- Опс ,май убих кавалера ти мила-казах с кучешка муцунка ода обожавах да я дразня,

by **Damon Salvatore** Нед Яну 29, 2012 1:17 pm

Ирен Адлър Брут написа:Усмихнах се.

- Записах се от любопитство - отвърнах с лека усмивка. - Иначе съм малко далеч от тези неща. Както виждаш, не съм се старала да пратя Спящата Красавица по дяволите. Впрочем, аз съм Ирен. - усмихнах й се отново.

Сигурно се чудеше откъде знам името й, но то просто бе изписано в аурата й, която аз сканирах на момента, в който я забелязах. Тъкмо се канех да лажа още нещо, когато с периферното си зрение видях как Деймън се насочваше към мен. Ммм... Беше много секси. Мразех, че толкова ми харесваше, но не можех (а и не исках) да направя нищо по въпроса. Ако някога станех нещо повече от обикновен човек (а това едва ли щеше да се случи), щях да му откъсна главата. В преносния смисъл, разбира се.

- Доста си красива тази вечер... - каза той и аз насочих вниманието си към него.

Съблазнителна усмивка се разля на лицето ми.

- Не можеш да живееш без мен, а? - саркастично вметнах, гледайки го с предизвикателни пламъчета в очите.

Тогава изведнъж нещо ми налетя и аз на косъм успях да спася чашата с уискито си. На път да се ядосам, се извърнах и впих поглед във виновника.

- Успокой малко топката, не раздавам безплатни питиета - казах на момичето, което замалко да ми покаже колко е твърд пода и колко жестоко може да е шампанското, когато бъде разлято върху дрехите.

Подсмихнах се.
- Е..Естествено..Без теб съм нищо...
Отпих от чашата си и една сервитьорка бутна и за малко не заля Ирен с питиетата,които носеше.Ирен я нахока и онази взе,че се сдуха.Погледнах към нея и и' казах:
- По-добре внимавай..Може отново да се срещнем...Забрави за този разговор..
И се обърнах към готината.
- Е...Искаш ли да танцуваме?
Започна бавна песен.Мразех,когато ставаше така.Но нищо.Хванах я и започнахме в такта на музиката.
- Хъм..Кажи нещо...Още ли учиш?Не сме се виждали от доста отдавна..

by **Александра Удинов** Нед Яну 29, 2012 1:21 pm

Ирен Адлър Брут написа:Усмихнах се.

- Записах се от любопитство - отвърнах с лека усмивка. - Иначе съм малко далеч от тези неща. Както виждаш, не съм се старала да пратя Спящата Красавица по дяволите. Впрочем, аз съм Ирен. - усмихнах й се отново.

Сигурно се чудеше откъде знам името й, но то просто бе изписано в аурата й, която аз сканирах на момента, в който я забелязах. Тъкмо се канех да лажа още нещо, когато с периферното си зрение видях как Деймън се насочваше към мен. Ммм... Беше много секси. Мразех, че толкова ми харесваше, но не можех (а и не исках) да направя нищо по въпроса. Ако някога станех нещо повече от обикновен човек (а това едва ли щеше да се случи), щях да му откъсна главата. В преносния смисъл, разбира се.

- Доста си красива тази вечер... - каза той и аз насочих вниманието си към него.

Съблазнителна усмивка се разля на лицето ми.

- Не можеш да живееш без мен, а? - саркастично вметнах, гледайки го с предизвикателни пламъчета в очите.

Тогава изведнъж нещо ми налетя и аз на косъм успях да спася чашата с уискито си. На път да се ядосам, се извърнах и впих поглед във виновника.

- Успокой малко топката, не раздавам безплатни питиета - казах на момичето, което замалко да ми покаже колко е твърд пода и колко жестоко може да е шампанското, когато бъде разлято върху дрехите.

Деймън и Ирен. Странно. Не бе от типа момичета, които се сваляха на вампира и попадаха в леглото му за има-няма една нощ. Усмихнах му се злобно, но той бе толкова запленен от плячката си, че не забеляза.

След миг нещо блъсна Ирен и питието й заплашително отскочи. Обърнах глава към виновникът, и...за мой късмет или не чак толкова това бе Жулиет. Най-накрай един познат. Усмихнах се плахо, защото не знаех как да се държа с нея. Бе трудна за разгадаване. А не исках драми посредата на бална зала, пълно с непознати.

-Здравей Жулиет. Не знаех, че ще идваш.

Заговорих, за да разсея двете дами. Както изглеждаше Ирен бе на път да й се нахвърли и ми стана малко жал. Малко.

-Това ми напомня, че трябва да си взема ново питие-отклоних ги от опасната тема и грабнах нова чаша с шампанско от минаващият келнер.
-Ирен, това е Жул. Една моя...-изкашлях се многозначително-позната.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Балната зала

Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала

Re: Балната зала