Клуб "Dirty Dreams"

by **Irenes Devo.** Чет Мар 22, 2012 7:09 pm

Погледнах часовника си, само за да установя, че Деймън закъсняваше. Но не му се сърдех. Аз самата не бях от най-ранопристигащите, но тази вечер просто нямаше какво да правя у нас и затова излязох доста по-рано от уречения за срещата час. По телефона Деймън звучеше зле и докато пиех от уискито си, се чудех какво ли бе станало. Сигурно пак нещо с Катрин.

Нито харесвах Катрин, нито не я харесвах. Беше ми безразлична. Сигурно защото не я познавах толкова добре; но дори да я познавах, което аз не бих искала, пак не би ми била проблем, както може би би била при другите жени. Аз бях любовница на Деймън, все пак, трети човек във връзката им, и беше нормално двете с нея да се мразим взаимно. За нея не знаех, но аз не я мразех, главно защото нямаше за какво. Това жалко подобие на връзка, което имаше между мен и Деймън, не беше нещо чак толкова сериозно, че да си правя труда да я мразя, не.

Взех чашата си и се завъртях на стола така, че да съм с гръб към бара. Оглеждах танцуващата тълпа, минаващите покрай мен хора, отпивайки от уискито си, и след петнайсет минути забелязах Деймън да си проправя път през тълпата. По устните ми се разля усмивка, преди да забележа цвета на аурата му и крайчетата на устните ми да увиснат надолу.

- Какво е станало? – попитах го, щом се доближи до мен, без дори да му оставям възможност да каже „Здравей”.

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 7:16 pm

След като го направих нямаше къде другаде да отида.Шегувах ли се...Имах целия свят,но аз не исках да се махам от това градче главно заради Катрин,но сега нея я няма.Обадих се на Ирен и си оговорихме среща в някакъв клуб.Обикновено ги знаех всичките клубове,но сега ходех като че ли бях машина.Без дори да се опитвам да бързам.Ходех бавно и времето летеше.Най-накрая видях надписа и влязох в бара.Сега ми се искаше да направя нещо..Да убия някой.Да пия кръв..Притеснявах се за Ирен..Защото можех да я нараня...Нахх...От кога започнах да се превръщам в Стефан..Пробих си път през тълпата и стигнах до нея.
- Какво е станало?
Веднага замаскирах физиономията си и отидох при бармана.
- Едно уиски..
След малко то пристигна и аз отпих още една чаша и още една и още и още и още и Ирен ме гледаше странно.Най-накрая реших да и' кажа:
- Убих Катрин..Лазеше ми по нервите и макар да звучи невъзможно го направих...Изтръгнах мръсното и' подобие на сърце и онова в корема и'..Сега само искам да се напия..Да убия някой и да пия кръв от теб...След това да правим секс и ще съм по-добре..-усмихнах се с фалш усмивка към нея.

by **Irenes Devo.** Чет Мар 22, 2012 7:28 pm

Убил я е... Какво, по дяволите? Той... Вгледах се в него с недоверие. Не, не се шегуваше. Беше сериозен. Усмихваше се, но дори не ми бяха нужни свръхсили, за да прозра мъката му. Тя струеше навсякъде от него, заливаше ме и ме поглъщаше по онзи странен начин, когато бях загрижена за някой. Преглътнах веднъж. Знаех, че не съществуваше някаква висша сила, която да го спре да направи това, което си е наумил; пък и аз нямах нищо против да пие от мен, щом беше той, а не някакъв друг проклет вампир.

Без да казвам нищо, докато той пиеше поредната чаша уиски, само леко поставих ръка на рамото му. Не, не беше окуражително или з ада го успокоя. Щях да използвам скромните си способности, за да се опитам да поема част от мъката му и да му повлияя добре... доколкото това беше възможно. Сигурно после щях да съм адски изтощена, но се концентрирах и след секунди сякаш болката му ме смаза. Толкова беше гадно... Но просто запазих каменното си изражение и отпих от уискито си за подкрепа.

- Деймън, съжалявам – казах му, без да съм сигурна за какво точно съжалявах. – Защо я уби? – определено не беше, защото му е лазила по нервите. Имаше нещо по-дълбоко от това. – Всъщност, не си длъжен да ми отговаряш, ако не искаш. Така или иначе и двамата знаем, че не си тук за това – в очите ми горяха дяволски, предизвикателни пламъчета, които съм сигурна, че той забеляза.

by **Татя Петрова** Чет Мар 22, 2012 7:29 pm

Облегнах се удобно на сепарето поглеждайки уморено напред.Това беше грешка, този град беше грешка .. какво ме накара отново да се върна тук, на мястото на което се заклех че повече няма да се върна.Време ли е отново да се изчезна .. да се превърна отново в манипулативната кучка която бях преди векове, отново всички да са в краката ми .. не, не бях такава не ми и отиваше да бъда нещо което никога няма да бъда.Отпих жадно от мартинито си.
Сама, изтощила се от живота .. часовете минаваха а аз все още пиех същото съдържание.Стиловете музика, досанди бавно се влачеха една след друга, поех дълбоко въздух а пушекът вдигащ се от цигарите на останалите нахлу в дробовете ми.
Загледах се в хората а през врата нахлу познато лице ... той ли беше, до колкото знаех нямаше двойници.
Не изглеждаше добре .. втренчих се в него .. разтърсих глава за да се отърва от лошите мисли след което сведох поглед!

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 7:35 pm

- Тя ми беше изневерила и не беше стигнала до тамм...Беше бременна..Нещо ми стана и просто я..
Ии издадох скърцащ звук наподобяващ счупени кокали.Обърнах се изведнъж и я погледнах.Същата като нея.Можех да ги различа или не можех..Невъзможно беше да е Катрин,защото можах да се закълна,че я убих..Значи това е...Появих се изведнъж зад Татя и после пред нея и я целунах като я допрях до стената.
- Здравей Татя...Какво правиш тук..Между другото твоята двойничка Катрин Пиърс...Е мъртва...

by **Irenes Devo.** Чет Мар 22, 2012 7:43 pm

Поклатих разбиращо глава. Е, предполагам, че си го е заслужавала. И аз, ако бях на негово място, щях да я изкормя, да я поизмъчвам малко и чак след това да я убия. Може би бях прекалено жестока, но... Нямаше никакво значение.

По едно време Деймън се обърна назад и се материализира зад някаква жена, преди изобщо да съм усетила какво се случва. Аз се извърнах в тяхна посока и очите ми се уголемиха, когато забелязах Катрин или... Не, не можеше да е Катрин. Деймън я беше убил. Значи беше някоя нейна роднина или... Въздъхнах. Този град беше откачен. Дори и за моите критерии.

Изпих на екс уискито си и тропнах чашата на бара, изправяйки се и запътвайки се към женските тоалетно, където смятах да си изплакна лицето със студена вода, за да се поразсъня малко. Не бях спала изобщо през нощта, а и след като впрегнах силите си в действие, се чувствах сякаш валяк бе минал през самочувствието ми.

by **Катрин Евънс** Чет Мар 22, 2012 7:49 pm

След повече от триста години прекарани в Ада най-накрая успях да се измъкна от там, нямах търпение да видя реакцията на скъпия ми Луцифер, когато разбере, че един от любимите му затворници е избягал. Е, не бях могла да си избера най-хубавото тяло, което може да се обладае, но ставаше, а с високи токове и къса рокля беше почти идеално. Погледнах сe в огледалото в хотелскaтa стая и се усмихнах, беше хубаво отново да съм свободна. Взех си чантата и се отправих към най-близкия клуб, след толкова векове на скука и отчаяние имах нужда да се забавлявам. Забелязах светещия надпис и започнах да ходя по-бързо. Влязох в клуба и огледах тълпата от хора. "Играчки" - бе първото, което си помислих и те наистина бяха такива, всеки в това помощение можеше да стане точно това в ръцете ми. Седнах на бара и си поръчах уиски, за негово щастие бармана не ме остави да го чакам дълго и донесе питието ми. Отпих глътка от съдържанието и се усмихнах одобрително, поне жалките същества в този град разбираха от алкохол и все пак бяха просто ненужни същества, които щях да убие при първата удобна възможност.

by **Татя Петрова** Чет Мар 22, 2012 7:53 pm

Поредната досадна песен която ме изкарваше извън нерви.Заиграх се с чашата, наддигнах я и изпих останалото на екс. Познат парфиум се разнесе наоколо, погледнах напред Деймън го нямаше на мястото на което седеше .. силният парфиум усетих го толкова силно, побиха ме тръпки .. той се появи пред мен, усмихнах се предизвикателно като наклонох глава и жадно впих устни в неговите, отвърнах му по възможно най-страстния начин, вплетох пръсти в косата му като погледнах в изпиващите ме сини очи.
-Деймън .. привет!
Докоснах инстинктивно устни без да отмествам поглед от него.
-Какво правя .. не си ли личи ?-Усмихнах се.
Плюс някой друг план който кроях за "светлото" си бъдеще.
След товакоето чух той прекъсна всякакви мои външни мисли, появиха се много въпроси относно Катрин ..
-Една по-малко!

by **Damon Salvatore** Пет Мар 23, 2012 6:04 am

-Една по-малко!
Харесваше ми как мисли и се подсмихнах.Но защо го направих?!Това е единствения въпрос,на който не можех да си отговоря тази вечер и продължавах да си го задавам.Обърнах глава и видях как Ирен се запътва към тоалетните.
- Ще ти липсвам..
И изчезнах.Появих се пред Иренс,точно преди да влезе в ЖЕНСКАТА тоалетна.Добре....Чудесен съм..
- Ирен...Ела с мен навън..
Хванах я за ръката.Явно жаждата си казваше своята дума.
- Съжалявам,че ще го направя..
Лицето ми се промени.Появиха се до болка познатите черни очи и вените под тях изпъкнаха.Зъбите ми се одължиха.По-точно само кучешките и те бяха брутално забити в къжата и вената на врата и.Започна да тече кръвта,а аз пък на всой ред започнах жадно да изсмуквам топлата течност.От кога не съм го правил?!Катрин ме молеше да не закачам никой от този град ма кой да я слуша и си пийвах веднъж на една седмица,но после преминах на банки.Сега отново съм на кръв.
Допрях я до стената и продължих да смуча жадно от изгарящата течност.След малко я пуснах и устните ми се разтеглиха в широка усмивка,а очите ми се завърнаха от тъмните полета.След това я целунах страстно и продължително и я пуснах.Не изглеждаше много добре.Облизах кръвта си и и' казах да влизаме.Влязохме и аз отидох при Татя.Прегърнах я и тръгнахме към Ирен.
- Ирен..Да ти представя Татя.Татя това е Иренс...

by **Irenes Devo.** Пет Мар 23, 2012 7:01 am

Бях замаяна от липсата на кръв, но се държах на крака и се опитвах да не ми личи. Всъщност, дори ми харесваше, когато Деймън прави така... Когато впиваше зъбите си в кожата ми и ме държеше в ръцете си... Исках още. Което беше още по-добре за него. Щях да го оставя да си мисли, че съм неговата малка играчка, защото в един момент, ако нещо се случеше, изненадата щеше да е по-голяма.

- Недей да съжаляваш - казах му тихичко с усмивка, но знаех, че ме е чул. - Аз не съжалявам.

Когато влязохме вътре, бях леко разочарована, но може би щяхме да продължим по-късно. С изтощена усмивка на уста оправих косата си така, че раненото място на врата ми да не си личи толкова, и заех мястото си на бара, поръчвайки си още едно уиски. Добре, че поне тук беше по-тъмно и никой нямаше да забележи. Пък и да забележеше някой, какво?.... Най-много някой досаден вампир да ми се лепнеше и да се опиташе да ме включи в хранителното си меню.

- Ирен.. Да ти представя Татя. Татя това е Иренс...

С чаша в ръка се обърнах и фиксирах с очи онази жена, която беше привлякла вниманието ми с поразителната си прилика с Катрин. Зачудих се дали не бяха роднини, та толкова си приличаха.

- Здравей – казах на Татя, която, разбира се, изобщо не бе човек. Беше вампир. Всъщност, беше повече от вампир. За първи път може би се гледах очи в очи с толкова стар вампир. Почти незабележимо се усмихнах и присвих очи. Последното ми беше странен навик. – Бих направила реверанс, но обстоятелствата не го налагат.

by **Damon Salvatore** Пет Мар 23, 2012 7:12 am

– Бих направила реверанс, но обстоятелствата не го налагат.
Подсмихнах се.
- Е Татя..Ела да седнеш при нас..
Огледах се наоколо и видях нещо,което ме накара да се ококоря...
- Татя...Имам въпрос...Коя е тази..
Посочих още една двойничка.Мамка му!Защо тези красавици бяха толкова много..?!Не може да е Катрин..
- Е нищо..
Целунах Ирен и после Татя и си поръчах Уиски.Гавътнах го и след това друго...

by **Татя Петрова** Пет Мар 23, 2012 5:37 pm

Да, определено ще ми липсваш.Подсмихнах се като отново седнах на сепарето .. отпих от уискито си докато гледах как се отдълечава.Разтърсих глава .. какво ли ме интересуваше, иронична усмивка сепояви на лицето ми .. да не би да имам чувства, аз и чувства отново? Засмях се тихо, това е просто невъзможно!
Изведнъж сякаш всичко заглъхна, тогава се сетих за онзи ден в който се срещнахме.
Видях го отново да влиза с някакво момиче, той се приближи, изправих се бавно като го прегърнах толкова силно.
Приближихме се до момичето, което кхмм беше човек а сладкият аромат на кръв идващ от врата й ме подлудяваше.
-Здравей, казах някак радостно и усмихнато.
-Бих направила реверанс, но обстоятелствата не го налагат.-Засмях се.
Седнах на един от високите столове ..-Уиски, казах на бармана след което се обърнах към тях.
Деймън ме попита коя е тази, погледнах го въпросително след което погледнах на другата страна а очите ми останаха там! Значи това е една от двойничките ми, очаквах някаква разлика, но хах нямаше!
Деймън целуна Ирен след което се обърна към мен и направи същото.-Усмихнах се.

by **Damon Salvatore** Пет Мар 23, 2012 6:08 pm

Нещо в последно време ми ставаше.Първо убивам Катрин,след което става нещо между мен и Татя.Предполагам и тя го е почувствала..Но ние сме едни от първородните и е нормално...Но за мен не е...Огледах се наоколо и отново погледът ми падна върху момичето,преличащо на Татя..Същата физиономия като Катрин,но беше по-...по-зловеща...Някак си по-отвратителна от нея..В преносния смисъл..Ще питам Арън като се срещнем..Сега само трябва да предупредя Ирен..
- Ирен...Искам да сме заедно с теб почти постоянно-започнах с хипнозата.Обичах да си играя с ума на някой.- Ако нещо се опита да ме убие или ме наръга направи каквото е възможно,за да махнеш камата!Много е важно..Или ако се провалиш кажи на Татя..
Прекъснах с хипнозата,за да отпия от уискито.
- Татя..Ти кога за последно си пила кръв от човек..Изглеждаш странно..Някак си мъртвешко..-засмях се и казах- Наздраве..За кръвните банки..
И всички отпихме.

by **Дерек Смит.** Пет Мар 23, 2012 6:42 pm

Катрин Евънс написа:
След повече от триста години прекарани в Ада най-накрая успях да се измъкна от там, нямах търпение да видя реакцията на скъпия ми Луцифер, когато разбере, че един от любимите му затворници е избягал. Е, не бях могла да си избера най-хубавото тяло, което може да се обладае, но ставаше, а с високи токове и къса рокля беше почти идеално. Погледнах сe в огледалото в хотелскaтa стая и се усмихнах, беше хубаво отново да съм свободна. Взех си чантата и се отправих към най-близкия клуб, след толкова векове на скука и отчаяние имах нужда да се забавлявам. Забелязах светещия надпис и започнах да ходя по-бързо. Влязох в клуба и огледах тълпата от хора. "Играчки" - бе първото, което си помислих и те наистина бяха такива, всеки в това помощение можеше да стане точно това в ръцете ми. Седнах на бара и си поръчах уиски, за негово щастие бармана не ме остави да го чакам дълго и донесе питието ми. Отпих глътка от съдържанието и се усмихнах одобрително, поне жалките същества в този град разбираха от алкохол и все пак бяха просто ненужни същества, които щях да убие при първата удобна възможност.

Беше поредният скучен ден, докато тя не ми се обади, никога не съм мислел, че ще я видя отново след това, което направи, но тя бе успяла. Хмм това беше моята Лилит... Събрах си багажа и тръгнах към града, които бе избрала за срещата ни, знаех че няма да е просто приятелски разговор, но не ми пукаше, бях готов на всичко за нея.
Влязох в бара и се огледах, от обаждането 'и знаех, че е избрала тялото на Катрин Пиърс за свой приемник затова започнах да я търся с погледа си. Забелязах две момичетa изглеждащи еднакво, но бе очевидно, че тази, която се лигавеше пред Деймън Салваторе не е Лилит, тогава я видях на бара. Спуснах погледа си по тялото 'и... Черна рокля, жартиери и алкохол - това определено щеше да бъде интересна нощ и за двама ни. Настаних се слещу нея и си поръчах уиски.
- Добър вечер Лилит или предпочиташ да те наричам Катрин Евънс? - наглата усмивка веднага се настани на лицето ми и вероятно щеше да остане там цяла нощ. Хванах я за ръката и дръпнах кръхкото 'и тяло към себе си .
- Знаеш ли, че женатa, чието тяло си взела носеше детето ми?

by **Катрин Евънс** Пет Мар 23, 2012 7:19 pm

Дерек Смит. написа:
Катрин Евънс написа:
След повече от триста години прекарани в Ада най-накрая успях да се измъкна от там, нямах търпение да видя реакцията на скъпия ми Луцифер, когато разбере, че един от любимите му затворници е избягал. Е, не бях могла да си избера най-хубавото тяло, което може да се обладае, но ставаше, а с високи токове и къса рокля беше почти идеално. Погледнах сe в огледалото в хотелскaтa стая и се усмихнах, беше хубаво отново да съм свободна. Взех си чантата и се отправих към най-близкия клуб, след толкова векове на скука и отчаяние имах нужда да се забавлявам. Забелязах светещия надпис и започнах да ходя по-бързо. Влязох в клуба и огледах тълпата от хора. "Играчки" - бе първото, което си помислих и те наистина бяха такива, всеки в това помощение можеше да стане точно това в ръцете ми. Седнах на бара и си поръчах уиски, за негово щастие бармана не ме остави да го чакам дълго и донесе питието ми. Отпих глътка от съдържанието и се усмихнах одобрително, поне жалките същества в този град разбираха от алкохол и все пак бяха просто ненужни същества, които щях да убие при първата удобна възможност.

Беше поредният скучен ден, докато тя не ми се обади, никога не съм мислел, че ще я видя отново след това, което направи, но тя бе успяла. Хмм това беше моята Лилит... Събрах си багажа и тръгнах към града, които бе избрала за срещата ни, знаех че няма да е просто приятелски разговор, но не ми пукаше, бях готов на всичко за нея.
Влязох в бара и се огледах, от обаждането 'и знаех, че е избрала тялото на Катрин Пиърс за свой приемник затова започнах да я търся с погледа си. Забелязах две момичетa изглеждащи еднакво, но бе очевидно, че тази, която се лигавеше пред Деймън Салваторе не е Лилит, тогава я видях на бара. Спуснах погледа си по тялото 'и... Черна рокля, жартиери и алкохол - това определено щеше да бъде интересна нощ и за двама ни. Настаних се слещу нея и си поръчах уиски.
- Добър вечер Лилит или предпочиташ да те наричам Катрин Евънс? - наглата усмивка веднага се настани на лицето ми и вероятно щеше да остане там цяла нощ. Хванах я за ръката и дръпнах кръхкото 'и тяло към себе си .
- Знаеш ли, че женатa, чието тяло си взела носеше детето ми?

И ето, че моя скъп хибрид се появи. Колкото и да не исках да му го призная беше привлекателен, както винаги. Взела съм тялото на жена му!? Колко жалко за него и за детето, което е носела, но не ми пука особено много за това, всъщност дори се радвам, че е мъртва, все пак това е една душа в Ада повече.
- Когато избрах тялото знаех всичко за нея Дерек... - самодоволна усмивка се разля на лицето ми, докато го гледах, беше толкова близо до мен, че усещах как дъха му гали кожата ми. Отскубнах се от хватката му и отново седнах на стола си, кръстосвайки дългите си крака.
- Мога да те убие само с едно щракване на пръстите си, по-добре си не прави глупави изпълнения като това... - надигнах чашата си и отпих от течноста. Усмихнах се и погледнах към Дерек.
- Не те извиках за да говорим за глупости! - казах отегчено аз. - Знам как да взема властта на Луцифер, а вече притежавам и камъка... - очите ми пробляснаха предизвикателно, а усмивката на лицето ми стана още по-ширикa. - Трябва само да намеря копелето и ще го затворя завинаги!

by **Татя Петрова** Пет Мар 23, 2012 7:38 pm

Damon Salvatore написа:Нещо в последно време ми ставаше.Първо убивам Катрин,след което става нещо между мен и Татя.Предполагам и тя го е почувствала..Но ние сме едни от първородните и е нормално...Но за мен не е...Огледах се наоколо и отново погледът ми падна върху момичето,преличащо на Татя..Същата физиономия като Катрин,но беше по-...по-зловеща...Някак си по-отвратителна от нея..В преносния смисъл..Ще питам Арън като се срещнем..Сега само трябва да предупредя Ирен..
- Ирен...Искам да сме заедно с теб почти постоянно-започнах с хипнозата.Обичах да си играя с ума на някой.- Ако нещо се опита да ме убие или ме наръга направи каквото е възможно,за да махнеш камата!Много е важно..Или ако се провалиш кажи на Татя..
Прекъснах с хипнозата,за да отпия от уискито.
- Татя..Ти кога за последно си пила кръв от човек..Изглеждаш странно..Някак си мъртвешко..-засмях се и казах- Наздраве..За кръвните банки..
И всички отпихме.

В какво се беше забъркал Деймън, кой е вбесил до такава степен че да искат да го убият?! "Хиляди" въпроси се образуваха в главата ми, но аз продължаах да се усмихвам.Бармана остави чашата на плота като я бутна към мен, взех чашата и отпих голяма глъдка.
-От много време, наистина от много време.-Усмихнах се.
Ароматът на кръв ме влудяваше, чувах кръвта препускаща из вените й, ритъмът на сърцето й, не можех да скрия че исках да опитам но не трябваше, все още не.
-О за Бога ти ли го направи? Поне да й беше дал кръв!
Изправих се бавно като захапах китката си и накарах момичето да пие.
-Не хапи, пий!-Засмях се.
-Деймън не биваше да оставяш раната бликаща кръв, знаеш ли колко вампира биха я надушили .. ще я разкъсат на толкова парчета ..
-Ако те е грижа за това момиче де!
Приближих се до него като нежно го целунах.

by **Irenes Devo.** Пет Мар 23, 2012 7:51 pm

- Да... – казах като робот, гледайки Деймън в очите. Знаех, че щях да направя каквото ми казваше, независимо дали го исках или не, но в главата ми се въртяха разни мисли относно това каква опасна игра играех. Че защо му бе притрябвало на Деймън аз да го защитавам, като трябваше да е обратното?... Аз бях беззащитната овчица, заобиколена от глутница вълци в крайна сметка. – Ще направя всичко възможно, за да поема удара вместо теб, ако се стигне до нещо такова.

Тръснах глава, усещайки се.

- Деймън, не знаеш колко те мразя точно сега – казах с нотка сарказъм в гласа. Разбира се, че не го мразех. Просто не ми харесваше, когато си играеше с и без това изтерзаното ми самообладание.

За щастие, Татя беше по-съобразителна от него и ми предложи да пия от кръвта й, защото раната на врата ми наистина не беше нещо особено здравословно (не от тази гледна точка). Взрях се в червеникавата резка на китката на Татя и бях на косъм да откажа, когато всъщност реших да приема. И без това по-добро нещо нямаше да получа. Лошото беше, че само с едно по-рязко движение, причиняващо моментална смърт, и можех да стана една от тях. Което, честно да си кажа, не ми беше переспектива.

Хванах китката на Татя и засмуках кръвта. Само една, две глътки и отделих устни, преглъщайки, но металният вкус на кръв не си отиде. Отпих една солидна глътка от уискито, за да го разкарам.

- Благодаря, Татя – казах накрая и се засмях. – Радвам се, че има кой да мисли за простосмъртните.

by **Damon Salvatore** Съб Мар 24, 2012 7:22 am

- Леле Татя...Колко си великодушна...Наистина много..ВСе пак забравих да я излекувам..
Погледнах към момичето и видях някакъв мъж.Усетих,че не беше човек,но имаше нещо странно..Мисля,че го познавах..Виждал съм го толкова много пъти през вековете..
Прегърнах Татя и и' подшушнах:
- Един стар приятел до едно познато момиче...
Усмихнах и' се и и' кимнах с глава към двамата.
- Сега се сетих..Идвам след малко..
След около 1 секунда се озовах навън и вече говорех с Арън.
- Ако може ела..
- Добре де..Не ме напрягай..И без това един демон е избягал..Сега трябва да я търся..
- Мисля,че човекът,който ти трябва е в клуба..Идвай..
- Ок..
И се върнах.Взех си питие(Уиски).Скоро щях да се напия и щеше да стане кървава баня.
- Ирен..Ще може ли с Татя да дойдем на гости у вас?И с още един приятел?
Погледнах очаквателно.

by **Aaron O'Conner** Съб Мар 24, 2012 7:31 am

Деймън ме извика и веднага дойдох...Все пак тази демонка беше стара на костеница...Тоест тя беше първата,която направих и сега,ако не се лъжа, се опитва да ми избяга..Естествено,че е така..Но все пак...Появих се и влязох в бара.Огледах наоколо..Имаше доста хора и нашите приятели бяха на челно място.За много малко време достигнах до тях и им се усмихнах..
- Това там ли е моята демонка..Яяяя..Имаме си и хибридчо..

by **Irenes Devo.** Съб Мар 24, 2012 7:50 am

Damon Salvatore написа:- Леле Татя...Колко си великодушна...Наистина много..ВСе пак забравих да я излекувам..
Погледнах към момичето и видях някакъв мъж.Усетих,че не беше човек,но имаше нещо странно..Мисля,че го познавах..Виждал съм го толкова много пъти през вековете..
Прегърнах Татя и и' подшушнах:
- Един стар приятел до едно познато момиче...
Усмихнах и' се и и' кимнах с глава към двамата.
- Сега се сетих..Идвам след малко..
След около 1 секунда се озовах навън и вече говорех с Арън.
- Ако може ела..
- Добре де..Не ме напрягай..И без това един демон е избягал..Сега трябва да я търся..
- Мисля,че човекът,който ти трябва е в клуба..Идвай..
- Ок..
И се върнах.Взех си питие(Уиски).Скоро щях да се напия и щеше да стане кървава баня.
- Ирен..Ще може ли с Татя да дойдем на гости у вас?И с още един приятел?
Погледнах очаквателно.

- Не ви трябва специална покана. Идвайте – махнах с ръка безразлично и отпих от питието си.

Така или иначе не бих могла да ги спра, ако решат да се натресат в скромната ми обител. Всичко щеше да мине по-леко, ако просто се съглася. Знаех, че се готвеше нещо голямо, но не знаех какво по-точно. А и може би беше по-добре да не знам, макар че изгарях от любопитство.

Явно ставаше въпрос за онова момиче, което приличаше на тукприсъстващата Татя; момиче, което беше толкова особено, че... Не знам. Досега не бях срещала нищо подобно. Аурата й беше като черна дупка и това същество, каквото и да бе то, беше доста силно. Определено не бих искала да го срещам в тъмна уличка през нощта.

- Деймън, Татя – погледнах ги двамата, един по един. Тонът ми беше нисък, гласът тих. – Има нещо наистина сбъркано в онази твоя двойничка. Ще ви смачка като буболечки, така че бъдете внимателни- отпих от уискито си дори не усетих кога бях изпразнила чашата. Ако продължавах в същия дух, скоро нямаше да ходя, ами щях да лазя.

by **Damon Salvatore** Съб Мар 24, 2012 8:54 am

Погледнах..Леле беше доста бърз..Видя я..Предполагам,че я е разпознал..Но това е тялото на Катрин..Е нищо..
- Точно за това си тук,Ирен..За да ни пазиш..Тоест да извадиш камата от сърцето ми..Те трябва да изберът кой ще убият,но ние си имаме по-силен пазител..
Погледнах Арън..
- Иренс..Да ти представя Арън..Мой дългогодишен приятел..Също така той е и...Дяволът..
Странно беше да го изричам..
- Татя..ти май го познаваш?
Погледнах ги двамата и прегърнах Татя отзад,като я целунах по врата.

by **Татя Петрова** Съб Мар 24, 2012 9:00 am

Irenes Devo. написа:
Damon Salvatore написа:- Леле Татя...Колко си великодушна...Наистина много..ВСе пак забравих да я излекувам..
Погледнах към момичето и видях някакъв мъж.Усетих,че не беше човек,но имаше нещо странно..Мисля,че го познавах..Виждал съм го толкова много пъти през вековете..
Прегърнах Татя и и' подшушнах:
- Един стар приятел до едно познато момиче...
Усмихнах и' се и и' кимнах с глава към двамата.
- Сега се сетих..Идвам след малко..
След около 1 секунда се озовах навън и вече говорех с Арън.
- Ако може ела..
- Добре де..Не ме напрягай..И без това един демон е избягал..Сега трябва да я търся..
- Мисля,че човекът,който ти трябва е в клуба..Идвай..
- Ок..
И се върнах.Взех си питие(Уиски).Скоро щях да се напия и щеше да стане кървава баня.
- Ирен..Ще може ли с Татя да дойдем на гости у вас?И с още един приятел?
Погледнах очаквателно.

- Не ви трябва специална покана. Идвайте – махнах с ръка безразлично и отпих от питието си.

Така или иначе не бих могла да ги спра, ако решат да се натресат в скромната ми обител. Всичко щеше да мине по-леко, ако просто се съглася. Знаех, че се готвеше нещо голямо, но не знаех какво по-точно. А и може би беше по-добре да не знам, макар че изгарях от любопитство.

Явно ставаше въпрос за онова момиче, което приличаше на тукприсъстващата Татя; момиче, което беше толкова особено, че... Не знам. Досега не бях срещала нищо подобно. Аурата й беше като черна дупка и това същество, каквото и да бе то, беше доста силно. Определено не бих искала да го срещам в тъмна уличка през нощта.

- Деймън, Татя – погледнах ги двамата, един по един. Тонът ми беше нисък, гласът тих. – Има нещо наистина сбъркано в онази твоя двойничка. Ще ви смачка като буболечки, така че бъдете внимателни- отпих от уискито си дори не усетих кога бях изпразнила чашата. Ако продължавах в същия дух, скоро нямаше да ходя, ами щях да лазя.

-Великодушна .. засмях се тихо ..-Да!
За да бъда честа аз винаги съм била такава, винаги ме е било грижа за останалите, но пък от много разнежване по хората мога аз да пострадам.Както преди години!
Завъртях няколко пъти кристалната чаша след което я наддигнах и изпих останалото на екс.
Деймън ме прегърна, вдишах ароматът на тежкия парфиум от врата му като се усмихнах леко.
Той излезна от клуба, но не след дълго се върна .. а скоро и неговия приятел се присъедини.
-Демон, от толкова много години не съм срещала!
-Удоволствие е за мен да се запознаем!-Усмихнах се.
Погледнах към чашата си, срамота да наливат такова незадоволимо количество алкохол!
Деймън каза че той, не приятелят му .. е Дявола! Погледнах объркано ..
-Луцифер ?

by **Aaron O'Conner** Съб Мар 24, 2012 9:09 am

- Не се познаваме..Но вие явно сте гаджета...
Погледнах ги..
- Деймън..Ще ми обясниш ли какво прави Катрин Пиърс в ада и защо това момиче там е в нейното тяло..
Погледнах ги ..

by **Irenes Devo.** Съб Мар 24, 2012 9:19 am

Засмях се. Луцифер? Сериозно ли?... Засмях се още по-силно. Не, че ми се струваше забавно... Дори обратното – чувствах се в опасност повече от всякога. Всичките ми мускули ми казваха да стана и бягам накъдето ми виждат очите, но бях под въздействието на Деймън и не можех просто така да стана и да напусна мястото.

Отказвах да погледна към новодошлият рус мъж, защото кой знае какво щях да видя в аурата му. Мамка му, трябваше да стоя далеч от тези глупости, но времето за спасение мина. Вече беше прекалено късно.

Катрин Пиърс, значи... Но ако тя беше в Ада, то тогава кой беше в тялото й?... Определено не беше вампир, беше нещо повече. Демон, може би... Ужас. Щеше да стане касапница, почти бях сигурна.

В гърдите ми се надигна някакво особено чувство, което не можех да си обясня. Чувство, което не бях изпитвала досега. Опитах се да не му обръщам внимание, защото може би беше ангелската същност, обладала ме и на която дължах способностите си.

- Кой е в тялото й? – позволих си да попитам, мръщейки се. Смехът ми се беше стопил и вече не приличах на луда, избягала от някой психодиспансер.

by Sponsored content

Клуб "Dirty Dreams"

Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Re: Клуб "Dirty Dreams"

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30