Двора

Мей вървеше бавно, но с огромно самочувствие към мястото, наречено училище.. Походката й бе грациозна и несъмнено обираше неодобрителни погледи от възрастните жени, които случайно минаваха покрай нея.. Е, за жалост получаваха по някоя и друга ругатня по техен адрес.. Именно ! Мей бе точно такава !
Русокосият слезе от колата си.. Както всеки нов се опитваше да не бие на очи.. Стоеше кротко до превозното си средство, но той не познаваше лошата госпожица Адамс. О, тя можеше да му вгорчи живота за секунди, а също така и да го ощастливи..
- Кой е ? - попита настоятелно.. Погледа й натрапчиво падаше върху лицето му.. Нещо не беше наред ! Но на кого му пукаше ? Сара можеше да се бори с втората си същност непрестанно, но това не променяше нищо.. Тя щеше да остане просто едно нищожно слабохарактерно същество.. Ах, колко объркано беше.. !
- Здравей .. - интересен тон за запознанство ! Саркастично - дружелюбен.. Нещо средно между тези две едва ли не противоположни емоции.. Е, тя мразеше да се прави на добра.. Но понякога на всеки му се налагаше да поиграе театър поне веднъж в живота си..

ПП Малко е объркващо, затова ще обясня .. ;дд Сара има раздвоение на личността.. /Мей несъмнено е лошата й страна.. хД/

Мей наклони глава на една страна, сякаш не разбираше нещо. Тя бе красива, едва ли не неустоима ! Е, самочувствието й успя да падне след като непознатият господин я отряза най - тактично. Звънецът !? Сериозно !? Наистина ли се оправдаваше с това !? Нее ! Мей нямаше да стои и да търпи всичко това, просто щеше да го остави да си тръгне, а тя.. Тя щеше да се прибере вкъщи и да навакса пропуснатия си сън.. Разбира се, тогава Сара щеше да се появи с мисълта, ч е закъсняла и мигновено щеше да хукне към училището без да осъзнава напълно какво се е случило..
- Да.. Часът ще започне.. - промърмори саркастично и подбели очи.. Огледа се предпазливо.. Искаше да е сигурна, че в крайна сметка няма прекалено свидетели. Гордостта й бе непоносима и сравнително голяма. Именно това я правеше зла.. Е, арогантността и коравосърдечността й подпомагаха, но това бяха подробности.. Важни подробности !
- Върви.. Не дай си Боже да закъснееш.. - това бе може би последното й изречение към това момче. В крайна сметка тя не бе едно от известните момичета. Сара пречеше за това развитие.. Затова пък и Мей се появяваше изключително рядко.. Плюс към и без това ужасният живот на госпожица Адамс... Обърна се с гръб към момчето и бавно закрачи напред в напълно обратна посока от тази на класната стая.. Отиваше си !

Мей извърна глава назад поглеждайки пренебрежително момчето.. Въпросът му долетя до съзнанието й толкова бавно и тромаво, сякаш изобщо не можеше да осмисли чутото. Сините й очи се поразходиха върху лицето му, в очакване на автоматичния си отговор. Е, мълчанието се проточи малко по - дълго от обичайното. Вероятно стоеше така в продължение на петнадесет секунди.. Накрая просто повдигна раменцата си най - небрежно..
- Прибирам се вкъщи.. - призна разсеяно. Вече нямаше особено голяма работа тук. А и не й се слушаха скучните лекции на възрастните. Не биваше да говори, не биваше да почива.. Ах, все искаха нещо от нея.. А тя просто копнееше да поспи малко повече.. Сара винаги й причиняваше големи неудобства, а тя се нуждаеше от нещо по - разкрепостено..
- Какво !? Ще стоиш и ще ме гледаш ли !? Върви, ще закъснееш .. Не искам да съм виновна за провала на успеха ти . - заговори дръпнато. Острият й език можеше да й спечели толкова много неблагожелатели..

Мей погледна ръката му. Неблагодарният й поглед се спусна върху нея с цялата си мощ. Ах, как обичаше да оглежда хората така. Сякаш не се интересуваше от случващото се.. Всъщност не бе точно така и тя го знаеше.. Не ! Не бе голяма загуба, че младият Салваторе бе отказал най - тактично първоначалният й опит за запознанство в крайна сметка това бе Мей.. Малкото дяволче, което можеше да преживее всеки провал и разбира се, след това да отмъщава за него..
- Мей Адамс.. - промърмори след още едно продължително мълчание. Нежната й ръчичка плахо се допря до неговата стискайки я с всичка сила.. Опитваше да му докаже, че е по - жилава отколкото изглежда ! Всички знаеха, че не е ! Бе точно толкова крехка колкото и изглеждаше с всеки свой недостатък..
- Бързо промени решението си .. - отбеляза самодоволно повдигайки едната си вежда инстинктивно .. Рефлекс, който винаги излизаше наяве при всеки удобен момент..