Църквата

by **Катрин Евънс** Чет Мар 22, 2012 9:05 am

Църква ? Ама сериозно ли? Кой Дявол бе накарал точно мен да дойда нa това проклето място? И все пак това не бяха най-важните въпроси, които трябваше да си задавам в момента. Ами бебето? Как подяволите щях да кажа на Деймън, че съм бременна и детето не е негово? Извадих телефона си и набрах Дерек, чух досадния сигнал на гласовата поща.
- Подяволите Смит включи си телефона, понякога наистина може да те търся за нещо важно... - промърморих сърдито и затворих, всъщност сигурно правех това за милионен път през последните няколко дни, но той беше баща на детето ми и трябваше да му кажа. Седнах на една от пейките пред църквата и се загледах в дисплея на телефона си. Как можеше това да се случва на мен?

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 9:11 am

Както винаги обичах изненадите,но всеки знаеше,че не трябва да си има вземане-даване с Катрин,защото е опасна понякога,но мен не ме притеснява това..Тя седна на една от пейките и аз се появих зад нея без шум.Прегърнах я и и' казах:
- Здавей Кат..
След това седнах до нея и я целунах по бузата..
- Как беше без мен?Нещо интересно?
Погледнах я с игриво пламъче.

by **Катрин Евънс** Чет Мар 22, 2012 9:21 am

Едва не извиках, когато се появи така изневиделица, напоследък бях станала доста страхлива.
- Здравей... - промълвих тихо и се усмихнах леко, нямах сили дори да го погледнах в очите. - Мне нищо интересно не се е случвало... - излъгах с цялата наглост, която притежавах и прибрах телефона си. Точно сега най-доброто, което можех да направя е да играя ролята на неговата приятелка, която не би му изневерила и все още е наранена заради изневярата му. Нали все пак се очакваше да бъда такава?
- Ами ти? Нещо интересно?

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 9:25 am

-Е..Какво очакваш..При мен винаги е интересно..Натъкнах се на един върколак,но просто твърде много сбълъци на интереси и как се казваше?Кучето подви опашка и се скри..
Прегърнах я с едната си ръка и тя положи главата си на рамото ми.
- И при теб няма нищо интересно?!Странна работа..Почти винаги е интересно или по-точно 99 %,но явно сега е онзи 1 %..
Какви проценти?!За какво говоря?!Нещастник..
- Е..Сега какво ще правим?

by **Катрин Евънс** Чет Мар 22, 2012 9:36 am

Не издържах така, просто не мога да го лъжа. Одръпнах се и го погледнах, имаше право да се ядосва на това, което щях да му кажа, но точно сега нямах сили да мисля и за това. И все пак той ми беше изневерил с Татя, сега когато аз направих същата грешка би трябвало да ми прости, нали!?
- Деймън аз...аз...съм бременна... - погледнах го очаквайки реакцията му.

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 9:44 am

- Деймън аз...аз...съм бременна...
Иии Ето това исках да чуя.Почти знаех,че нещо не е наред и че нещо я мъчи,но това.
- Катрин...Нищо .....
Моля?!Чак сега загрях за какво става дума.
- Ти...Тииии..Ти КАКВО?!
Правили сме го не веднъж,но не е ставало...Само че....
- Ти си ми изневерила,нали?
Станах и я погледнах..

by **Катрин Евънс** Чет Мар 22, 2012 9:59 am

И ето го въпросът, които очаквах, понякога щеше да е много по-добре ако не пита подобни неща, но не той просто не можеше да не го направи. Трябваше да знае истината, въпреки че вероятно вече подозираше, беше очевидно, че детето не може да е негово.
- Да, изневерих ти... - погледнах го, не мога да му кажа, че съжалявам за това, което се случи, защото знам, че не е така. Дерек беше най-голямата ми грешка, но и най-сладката от всички.

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 10:08 am

- Да, изневерих ти..
Бум..Ето и нещото,от което се интересувах.Знаех си,че ме лъже.Знам,че не съжалява,защото явно беше по-добър от мен.Но аз ще остана с нея...Явно това би трябвало да означава,че ми го връща за онова с Татя.
- И сега какво предлагаш да правим?!
Погледнах я с кристално сините ми очи.От вътре ми вреше и кипеше,но както винаги щях да си излея гнева върху някой човек..

by **Катрин Евънс** Чет Мар 22, 2012 10:22 am

Това негово поведение беше дразнещо досадно, нима наистина ме обичаше толкова много, че би ми простил и това!? Изправих се и го погледнах, не можех да сдържа самодоволната си усмивка.
- Ние няма да правим нищо Деймън, аз и Дерек ще се погрижим за това, той е бащата на детето ми и само той може да взeма участие в решение, което ще взема. - целунах го по бузата и тръгнах към града.
- Засега е по-добре да стойш далеч от мен, Деймън!

by **Damon Salvatore** Чет Мар 22, 2012 10:27 am

- Засега е по-добре да стойш далеч от мен, Деймън!
Няма да и' го позволя.Появих се пред нея и я погледнах.
- Няма да помниш,че имаш бебе.-започнах да я хипнотизирам.-Няма да помниш,че аз съм те убил.Ще помниш,че някакъв върколак те е нападнал и ти е забил кол в сърцето!
Не мога да го направя,но трябва.Никога не и бях въздействал.
- Сбогом Катрин..
Знаех,че ще намери вещица,но все пак да не си спомня за това.Докоснах мястото,където щях да направя фаталното нещо.Целунах я по устните и и' изтръгнах сърцето.Погледът и' стана кух и тя падна на земята с отворените си очи.Толкова беше красива.И аз изчезнах оставяйки органа до нея...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Църквата

Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата

Re: Църквата