Вход
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:09 am
Top posters
Катрин Евънс (874) | ||||
Merry Edward Chase. (478) | ||||
Натали ♥ (371) | ||||
Damon Salvatore (346) | ||||
Александра Удинов (212) | ||||
Жулиет Грейнджър (94) | ||||
Татя Петрова (84) | ||||
Irenes Devo. (79) | ||||
Кибела. (72) | ||||
Aaron O'Conner (65) |
Latest topics
Нашият екип
Administrators :
Merry Edward Chase.
Катрин Евънс
Рекламен агент на форума :
Irenes Devo
Скритата къщичка
3 posters
Страница 1 от 1
Скритата къщичка
Малцина бяха тези, които знаеха за съществуването `и. Къщичката бе дървена, а вътре беше топло и уютно. С радост приютяваше изгубилите се в гората, а на другия ден те винаги намираха обратния път. Тук бе идеалното място за отдих сред природата, но не бива този който е пренощувал една нощ да остава повече, защото напълно може да забрави за ангажиментите си и за живота си, както и света може да забрави за него.
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
Гората беше приятно място за разходка , но не и днес. Предишната нощ беше валяло , сега гората не беше едно от местата, които бих избрала за разходка, но имах работа и трябваше да я свърша възможно най-скоро. Бавно навлизах в гората, проправяйки си път през множеството дървета, наистина много мразех зимата. Наоколо имаше сняг , а след дъжда снощти земята бе покрита с лед, трябваше да внимавам много докато търся проклетата къща. Обувките с които бях в момента само осложняваха нещата и ми пречеха да се движа бързо, определено беше грешка да идвам тук с обувки на високи токове. Не, нямаше да мога да открия къщата на клана днес, затова просто се насичих към скритата къщичка . Тя беше приятно място за почивка, на това място чевeк можеше да остане на спокойствие с мислите си и да си починеш замалко. Стигнах до къщичката и открехнах вратата, мястото беше доста топло и уютно, явно някой ме беше изпреварил .
- Ехооо... - провикнах се с недеждата да човекът , които беше тук преди мен да не си е
тръгнах . Затворих вратат след себе си и седнах на дивана близо до камината, точно от това имах нужда сега - топло и уютно място, където мога да помисля. Свалип черното си пълто и го захвърлих небрижно от другата страна на дивана . Чух някакъв шум, огледах се притеснено наоколо и тогава го видях m човекът или по-скоро съществото , което ме беше стреснала влезе в стаята. Усмихнах му се и кръстосах краката си .
- Здравей...
- Ехооо... - провикнах се с недеждата да човекът , които беше тук преди мен да не си е
тръгнах . Затворих вратат след себе си и седнах на дивана близо до камината, точно от това имах нужда сега - топло и уютно място, където мога да помисля. Свалип черното си пълто и го захвърлих небрижно от другата страна на дивана . Чух някакъв шум, огледах се притеснено наоколо и тогава го видях m човекът или по-скоро съществото , което ме беше стреснала влезе в стаята. Усмихнах му се и кръстосах краката си .
- Здравей...
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
Времето беше просто прекрасно. Честно казано обичах зимата. Може би бях малко вдетинен за вампир на почти 600 години,но когато паднеше сняг и всичко бе заледено в мен се зараждаше съвсем наивно уверявам ви,коледния дух. Да знам,бях пълен откачалник. За това реших да се отдалеча възможно най-много от всичко живо,било то вампи,чивек или просто някакво друго създание. И разбира се,най-доброто място за това беше малката къщурка далеч от всичко и всички. Е,така или иначе решех да създам малко семеен уют и излязох навън да събера съчки за да поклаждам огъня. Не че имамх проблем да подържам огъня със силите си,но нямаше да бъде толкова романтично,а аз си бях романтик.
Дажи и не знам колко време бях прекарал сред ледовете на гората,когато надушх чуждо присъствие около къщата. Хм,да беше си вампир. Веднага се спуснах в посока на миризмата и отворих вратата на къщата.
Пред мен на дивана беше седнала прекрасна млада жена. Как да я опиша? Очи красиви и дълбоки. Коса,като водопад от шоколад...
Влязох вътре и изтръсках снега от къдриците си.
-Здравей... Познаваме ли се?
Дажи и не знам колко време бях прекарал сред ледовете на гората,когато надушх чуждо присъствие около къщата. Хм,да беше си вампир. Веднага се спуснах в посока на миризмата и отворих вратата на къщата.
Пред мен на дивана беше седнала прекрасна млада жена. Как да я опиша? Очи красиви и дълбоки. Коса,като водопад от шоколад...
Влязох вътре и изтръсках снега от къдриците си.
-Здравей... Познаваме ли се?
Данте Уайт- вампир;
- Брой мнения : 18
$ : 22
Join date : 29.12.2011
Re: Скритата къщичка
Познаваме ли се? Задаваха ми този въпрос прекалено често, сякаш момиче като мен се можеше да се срeщне всеки ден, аз бях оригинална, беше невъзможно да има друга като мен. Дори скъпата ми двойничка Елена не беше като мен, човек би се разсмял ако я видеше, беше ми одрала кожата, но ние бяхме много различни вътрешно. И все пак между нас имаше огромна прилика , бяхме като две капки вода, но само външно. Извъртях недоволно очи, като някое разглезено момиченце, което току що бе разбрало, че няма да получи желания подарък за Коледа и сега се опитваш да обеди родителите си да 'и го купят.
- Мне не се познаваме... - отвърнах аз. Мхм изглежда бе доста интересен вампир, не всеки би си направил труда да запали огън след като може да използва способностите си , това си беше загуба на време , но явно за него не е така. Не задържах дълго вниманието си върху мъжа,а побързах да извърна поглед към камината . Атмосферата в тази къща ми харесваше. Прекалено малко бяха тези, които знаеха за съществуването на тази къщичка Направо идеално. Времето изведнъж бе застудяло..но това нямаше значение..Нито дори факта, че бе паднала мъгла.Нито дори този, че вероятон щеше да ми се наложи да остана тук тази нощ. Погледнах към момчето и с вампирската си бързина се озовах пред него за по-малко от секунда
- Аз съм Катрин ! - лека усмивка се заигра на лицето ми, подадох едната си ръка като поставих другата на кръста си .
- Имам нужда от питие Тук има ли алкохол? - попитах аз, но не изчаках отговора му, тръгнах към кухнята и започнах да отварям всички шкафове. Огледах тук-там и едно голямо нищо.Най-накрая намерих един шкаф,доста висок и то,в който се виждаха няколко бутилки.Надигнах се на пръсти да я взема,ще изключим факта,че за малко щях да падна и да стана за посмешище,но...подробности. Взех първата бутилка, която успях да докопам и две чаши . Оказа се водка,ммм...Взех две чаши и отново седнах като погледнах въпросително момчето,сякаш казвах "Искаш ли едно?". Налях си едно и го изпих на екс след , което оставих бутилката на масата и отново седнах на дивана, налях си още едно питие.
- Мне не се познаваме... - отвърнах аз. Мхм изглежда бе доста интересен вампир, не всеки би си направил труда да запали огън след като може да използва способностите си , това си беше загуба на време , но явно за него не е така. Не задържах дълго вниманието си върху мъжа,а побързах да извърна поглед към камината . Атмосферата в тази къща ми харесваше. Прекалено малко бяха тези, които знаеха за съществуването на тази къщичка Направо идеално. Времето изведнъж бе застудяло..но това нямаше значение..Нито дори факта, че бе паднала мъгла.Нито дори този, че вероятон щеше да ми се наложи да остана тук тази нощ. Погледнах към момчето и с вампирската си бързина се озовах пред него за по-малко от секунда
- Аз съм Катрин ! - лека усмивка се заигра на лицето ми, подадох едната си ръка като поставих другата на кръста си .
- Имам нужда от питие Тук има ли алкохол? - попитах аз, но не изчаках отговора му, тръгнах към кухнята и започнах да отварям всички шкафове. Огледах тук-там и едно голямо нищо.Най-накрая намерих един шкаф,доста висок и то,в който се виждаха няколко бутилки.Надигнах се на пръсти да я взема,ще изключим факта,че за малко щях да падна и да стана за посмешище,но...подробности. Взех първата бутилка, която успях да докопам и две чаши . Оказа се водка,ммм...Взех две чаши и отново седнах като погледнах въпросително момчето,сякаш казвах "Искаш ли едно?". Налях си едно и го изпих на екс след , което оставих бутилката на масата и отново седнах на дивана, налях си още едно питие.
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
-Аха.
За момента това беше единствения що-годе адекватен отговор който можех да скалъпя,като с има в предвид че се намирах посредата на нищото и то с друг от моя вид. Катрин,както тя мило се беше представила,ми иглеждаше като типичен представител на вампирите който не може да бъде объркан. Красива,импулсилвна и с няколко порока които явно допълваха чара на всички вампири по света. Все пак нашата вечност,нашите пороци и нашата красота,ни правеха толкова желани.
Смръших се ,но вече нямаше мърдане. Макар и да исках да прекарам малко време сам със свойте странни наклоности,явно щеше да ми се наложи да деля къщичката с това импулсивно,но признавам,очарователно създание. Запътих се към тракането на бутилки в кухнята,за да я открия че седи на масата и вече е привършила едната чаша водка. Лично аз не бях голям фен на пиенето,но добрите обноски просто не ми даваха да откажа на дама. Седнах на масата и свърших питието на един дъх. Вкуса на спирт изпълни гърлото ми,остър и пронизващ,съвсем различен от успокоението което ми носеше кръвта.
Бляяя. Дано да не ми е проличало че ми се повдига.
-Данте.-съобщих кратко. Прекарах пръсти през косата си и зяпнах тавана за момент. В мозъка ми препускаха хиляди теми за разговор,които не звучаха като клишета,но в единственото което излезе от устата ми беше:
-Какво те води насам?
За момента това беше единствения що-годе адекватен отговор който можех да скалъпя,като с има в предвид че се намирах посредата на нищото и то с друг от моя вид. Катрин,както тя мило се беше представила,ми иглеждаше като типичен представител на вампирите който не може да бъде объркан. Красива,импулсилвна и с няколко порока които явно допълваха чара на всички вампири по света. Все пак нашата вечност,нашите пороци и нашата красота,ни правеха толкова желани.
Смръших се ,но вече нямаше мърдане. Макар и да исках да прекарам малко време сам със свойте странни наклоности,явно щеше да ми се наложи да деля къщичката с това импулсивно,но признавам,очарователно създание. Запътих се към тракането на бутилки в кухнята,за да я открия че седи на масата и вече е привършила едната чаша водка. Лично аз не бях голям фен на пиенето,но добрите обноски просто не ми даваха да откажа на дама. Седнах на масата и свърших питието на един дъх. Вкуса на спирт изпълни гърлото ми,остър и пронизващ,съвсем различен от успокоението което ми носеше кръвта.
Бляяя. Дано да не ми е проличало че ми се повдига.
-Данте.-съобщих кратко. Прекарах пръсти през косата си и зяпнах тавана за момент. В мозъка ми препускаха хиляди теми за разговор,които не звучаха като клишета,но в единственото което излезе от устата ми беше:
-Какво те води насам?
Данте Уайт- вампир;
- Брой мнения : 18
$ : 22
Join date : 29.12.2011
Re: Скритата къщичка
Погледнах към момчето, което седна на един от столовете и изпи алкохола, които бях наляла в чашата . Изглежда не му хареса, явно не обичаше да пие. Усмихнах се разсеяно и изпих и следващото си питие на екс , имах чувството, че главата ми се замайва, но не обърнах внимание на това и си налях още едно питие, което изпих на екс също като останалите.
- Разхождах се в гората, когато се натъкнах на къщичката, реших да я разгледам и влязох вътре... - отвърнах, като леко се усмихнах. Разбира се, това бе пълна лъжа , но не можех да му кажа какво наистина правех в гората, би било глупаво от моя страна да го направя .
ПП Сори че е толкова кратко :(
- Разхождах се в гората, когато се натъкнах на къщичката, реших да я разгледам и влязох вътре... - отвърнах, като леко се усмихнах. Разбира се, това бе пълна лъжа , но не можех да му кажа какво наистина правех в гората, би било глупаво от моя страна да го направя .
ПП Сори че е толкова кратко :(
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
-Разбира се,разбира се.
Да,хайде да играем на една много стара игра с древното име "Затвори си очите да те лъжа.". Но нямаше проблеми,и без това не ме интересуваше особенно какво прави тук. Всъщност ме вълнуваше друг въпрос. Колко щеше да остане и... ЩЕ ПРЕСТАНЕ ЛИ ДА ОПУСТУШАША АЛКОХОЛА? На първият въпрос нямах отговор,а на вторият очевидно отговора беше "НЕ!". Да...
Отклоних очи от нея и започнах да прослядавам резбата по масата.Не можех да си обясня защо харесвах толкова уюта на този горски дом пред модерните удобства на моята къща. Може би защото бях отраснал в такова време... Знам ли.
Реших да не и отстъпвам място с алкохола и налях още една чаша водка която мъжки обърнах на екс. Супер,можех да пия кръв,амалко алкохол веднага ми размътваше мозъка.
Реших да завържа някакъв разговор,все пак ако щяхме да седим тук цяла вечер,трябваше да си говорим за нещо.
-Е,добре си постъпила да влезнеш,тъкмо ще си имам малко компания.
Няма проблеми! И мойте се получават малко къси,но ми е изморено.
Да,хайде да играем на една много стара игра с древното име "Затвори си очите да те лъжа.". Но нямаше проблеми,и без това не ме интересуваше особенно какво прави тук. Всъщност ме вълнуваше друг въпрос. Колко щеше да остане и... ЩЕ ПРЕСТАНЕ ЛИ ДА ОПУСТУШАША АЛКОХОЛА? На първият въпрос нямах отговор,а на вторият очевидно отговора беше "НЕ!". Да...
Отклоних очи от нея и започнах да прослядавам резбата по масата.Не можех да си обясня защо харесвах толкова уюта на този горски дом пред модерните удобства на моята къща. Може би защото бях отраснал в такова време... Знам ли.
Реших да не и отстъпвам място с алкохола и налях още една чаша водка която мъжки обърнах на екс. Супер,можех да пия кръв,амалко алкохол веднага ми размътваше мозъка.
Реших да завържа някакъв разговор,все пак ако щяхме да седим тук цяла вечер,трябваше да си говорим за нещо.
-Е,добре си постъпила да влезнеш,тъкмо ще си имам малко компания.
Няма проблеми! И мойте се получават малко къси,но ми е изморено.
Данте Уайт- вампир;
- Брой мнения : 18
$ : 22
Join date : 29.12.2011
Re: Скритата къщичка
Започваше да ми става скучно, явно дори алкохолът нямаше да ми помогне. Оставих празната чаша на масата и се огледах отегчено наоколо. Знаех, че той не ми е повярвал , но това нямаше значение поне не в момента.
- Е Данте искаш ли да играем на една игра? - попитах аз и се усмихнах предизвикателно. Едва ли щеше да ми откаже, а дори да го направи можех да го принудя да играе с мен и в двата случая щеше да стане както аз исках, всяка съпротива бе безсмислена .
- Е Данте искаш ли да играем на една игра? - попитах аз и се усмихнах предизвикателно. Едва ли щеше да ми откаже, а дори да го направи можех да го принудя да играе с мен и в двата случая щеше да стане както аз исках, всяка съпротива бе безсмислена .
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
-Говори.
Не ми беше кой знае колко до игри,но в началото на срещата ни правилно прецених че Катрин не е от вампирите които позволяват да им се отказва. Пък и на мен самия ми ставаше скучно в тази къща посредата на нищото. Облегнах се напред и я погледнах в очите. Дано това да беше добро,защото не исках да си пропилявам вечерта в безкрайно пиене.
Не,че нямах време,имах цяла вечност,но просто сега ми трябваше нещо за да усетя емоцията.
Не ми беше кой знае колко до игри,но в началото на срещата ни правилно прецених че Катрин не е от вампирите които позволяват да им се отказва. Пък и на мен самия ми ставаше скучно в тази къща посредата на нищото. Облегнах се напред и я погледнах в очите. Дано това да беше добро,защото не исках да си пропилявам вечерта в безкрайно пиене.
Не,че нямах време,имах цяла вечност,но просто сега ми трябваше нещо за да усетя емоцията.
Данте Уайт- вампир;
- Брой мнения : 18
$ : 22
Join date : 29.12.2011
Re: Скритата къщичка
- Много е лесно, този които успее да изпие повече печели, а загубилият му изпълнява едно желание... - леко се намръщих при споменаването на последната дума. Мразех да изпълнявам желания, но едва ли щеше да ми се наложи да го направя , защото нямах намарение да оставя Данте да спечели. Обичах игрите, но само тези в които аз печелех и тази нямаше да е резлична . Въпреки че щеше да ми е трудна тъй като вече изпих доста но щях да се опитам да го победя
- Е ще играем ли? - попитах аз и погледнах въпросително към него като си налях още едно питие, което също щях да изпия на екс .
- Е ще играем ли? - попитах аз и погледнах въпросително към него като си налях още едно питие, което също щях да изпия на екс .
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
-Давай тогава!
Това вече ми харесваше. Принципно не обичах да пия,но бях от тези натури които харесваха предизвикателствата. А това си беше чисто предизвикателство. Естествено,имаше я и тази част със желанията която малко ме притесняваше,но стига желанието да не беше доживотно робство ще се справя с всичко което ми предложи. Пресегнах се към бутилката със дяволита усмивка,и бързо си налях в чашата. Можех да пия до припадък и това смятах да направя. Нямаше да се предам под никакви обстоятелсва.
Вдигнах си чашата и с усмивка и казах:
-До дъно.
Това вече ми харесваше. Принципно не обичах да пия,но бях от тези натури които харесваха предизвикателствата. А това си беше чисто предизвикателство. Естествено,имаше я и тази част със желанията която малко ме притесняваше,но стига желанието да не беше доживотно робство ще се справя с всичко което ми предложи. Пресегнах се към бутилката със дяволита усмивка,и бързо си налях в чашата. Можех да пия до припадък и това смятах да направя. Нямаше да се предам под никакви обстоятелсва.
Вдигнах си чашата и с усмивка и казах:
-До дъно.
Данте Уайт- вампир;
- Брой мнения : 18
$ : 22
Join date : 29.12.2011
Re: Скритата къщичка
Мхм изглежда имахме нещо общо - и двамата обичахме предизвикателствата, но в тази игра можеше да има само един победител. Кой щеше да спечели? Изпих съдаржанието в чашата си и я оставих на масата , като си налях още едно питие . Главата ми започваше да се замайва от всичкия алкохол, които бях изпила тази вечер, но нямаше да се откажа, все още беше прекалено рано. Изпих съдържанието на чашата и погледнах към Данте.
- Не мислиш ли , че е по-добре да се откажеш, очевидно е че ще спечеля? - говорех уверено както винаги, въпреки че не бях сигурна в думите си, но несигурността, която изпитвах бе една от причините да харесвам тази игра толкова много. Налях си поредното питие... Колко бях изпила? Шест, седем вече им загубих бройката. Станах от стола на които бях седнала и се надигнах на пръсти, за да сваля още една бутилка, но залитнах и не успях да я взема. За щастие успях да се задържа на краката си и не се изложих , падайки като някоя глупачка , изглежда наистина се бях напила. Това не се случваше често, обикновено се контролирах и знаех кога да спра, но сега сякаш не мислех трезво .
- Вземи я ти... - казах на Данте и отново седнах на стола. Той беше по-висок от мен, вероятон нямаше да има проблеми с вземането на една бутилка, освен ако и той не беше прекалих с пиенето.
- Не мислиш ли , че е по-добре да се откажеш, очевидно е че ще спечеля? - говорех уверено както винаги, въпреки че не бях сигурна в думите си, но несигурността, която изпитвах бе една от причините да харесвам тази игра толкова много. Налях си поредното питие... Колко бях изпила? Шест, седем вече им загубих бройката. Станах от стола на които бях седнала и се надигнах на пръсти, за да сваля още една бутилка, но залитнах и не успях да я взема. За щастие успях да се задържа на краката си и не се изложих , падайки като някоя глупачка , изглежда наистина се бях напила. Това не се случваше често, обикновено се контролирах и знаех кога да спра, но сега сякаш не мислех трезво .
- Вземи я ти... - казах на Данте и отново седнах на стола. Той беше по-висок от мен, вероятон нямаше да има проблеми с вземането на една бутилка, освен ако и той не беше прекалих с пиенето.
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
Дерек ми се беше обадил сутринта със стрънната молба да се видим в някаква изоставена къщичка. Знаех, че не би ме потърсил освен ако наистина не се е случило нещо важно, затова се отправих натам веднага след като приключихме разговора си. Следвах указанията му доста точно и след около два часа ходене стигнах до къщичката. Влязох вътре и се настаних на някакъв диван, Дерек все още го нямаше и аз трябваше да го почакам. Беше ми скучно да стоя в тази стая, затова се качих на втория етаж и започнах да разглеждам стайте. Стигнах до спалнята и застанах пред голямото огледало, докосвайки лицето си с рък.а Едва ли някога отново щях да видя собственото си лице, когато се погледна в огледалото.
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Скритата къщичка
Мислите за Катрин и Луцифер и онази тяхна целувка не ме оставяха намира през последните няколко дни. Не мога да повярвам, че му беше позволила да я целуне, не исках да повярвам в това. Обичах тази жена повече от всичко друго, винаги съм бил готов да умра за нея и все още беше така, но тя трябваше да умре. Никога нямаше да позволя на някой друг мъж да я има, дори и да е само за една нощ. Обадих 'и се и 'и казах да ме чака при скритата къщичка. Взех проклетия камък и тръгнах натам . Откриях я в спалнята на втория етаж и я бутнах на леглото, на пода под леглото бе начертън кръг, които отнемаше силите 'и и не 'и позволяваше да излиза извън него. Беше безсилна пред мен, неможеща да направи нищо, за да ме спре. Извадих камъка и я погледнах .
- Аз наистина те обичах адска кучко... - изрекох гневно стискайки камъка или по-точно това, което бе останало от него, след като тя го бе направила на колие. Хванах я за косата и я приближих до лицето си.
- Искам да си човек, душата ти да е в истинското ти тяло и никога да не си спомниш за Ада и това, което си преживяла там. - Оставих безжизненото тяло на Катрин Пиърс на леглото и взех колието със себе си, излизайки от къщата. Катрин сега трябваше да е в истинското си тяло, спяща на леглото от балдахин, съвсем чиста и невинна каквато беше когато се запознахме.
- Аз наистина те обичах адска кучко... - изрекох гневно стискайки камъка или по-точно това, което бе останало от него, след като тя го бе направила на колие. Хванах я за косата и я приближих до лицето си.
- Искам да си човек, душата ти да е в истинското ти тяло и никога да не си спомниш за Ада и това, което си преживяла там. - Оставих безжизненото тяло на Катрин Пиърс на леглото и взех колието със себе си, излизайки от къщата. Катрин сега трябваше да е в истинското си тяло, спяща на леглото от балдахин, съвсем чиста и невинна каквато беше когато се запознахме.
Дерек Смит.- Брой мнения : 6
$ : 0
Join date : 23.03.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore
» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore
» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова
» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore
» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур
» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс
» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс
» Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов
» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс