Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:09 am
Top posters
Катрин Евънс (874) | ||||
Merry Edward Chase. (478) | ||||
Натали ♥ (371) | ||||
Damon Salvatore (346) | ||||
Александра Удинов (212) | ||||
Жулиет Грейнджър (94) | ||||
Татя Петрова (84) | ||||
Irenes Devo. (79) | ||||
Кибела. (72) | ||||
Aaron O'Conner (65) |
Latest topics
Нашият екип
Administrators :
Merry Edward Chase.
Катрин Евънс
Рекламен агент на форума :
Irenes Devo
Покрайнините преди два дена
2 posters
Страница 1 от 1
Покрайнините преди два дена
Шляех се безцелно по горската пътека, пъхнала ръце в джобовете, за да се предпазя от свирепият студ, който щипеше лицето и ръцете ми. Всъщност за повечето хора се шляех, но имах уговорена среща. С Иренес.
Беше ми стара приятелка, но не бих казала най-добрата. Наямах най-добра приятелка, тъй като животът, а и опитът ми подсказваха, че е най-добре да разчитам само на себе си.
Стигнах уговореното място, една малка полянка, огряна от леките слънчеви лъчи, които внасяха някаква топлота и уютност на цялата обстановка. Всичко бе покрито със сняг и наистина гледката си я биваше.
Видях я. Със същата шапка с пискюли, която й подарих за рожденният ден. Не знаех защо ме вика. Нито какво иска, но пък и фактът, че я виждах от толкова време ме доведе тук. Усмихнах се плахо и пристъпих напред.
Беше ми стара приятелка, но не бих казала най-добрата. Наямах най-добра приятелка, тъй като животът, а и опитът ми подсказваха, че е най-добре да разчитам само на себе си.
Стигнах уговореното място, една малка полянка, огряна от леките слънчеви лъчи, които внасяха някаква топлота и уютност на цялата обстановка. Всичко бе покрито със сняг и наистина гледката си я биваше.
Видях я. Със същата шапка с пискюли, която й подарих за рожденният ден. Не знаех защо ме вика. Нито какво иска, но пък и фактът, че я виждах от толкова време ме доведе тук. Усмихнах се плахо и пристъпих напред.
Александра Удинов- човек;
- Пол : Брой мнения : 212
$ : 211
Join date : 17.01.2012
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Покрайнините преди два дена
Аз съм много зле. Ама много! Не можех като нормалните хора да кажа на Кий да се срещнем на някое цивилизовано място, ами избрах гората... Всъщност, като се замислих, и гората не беше кой знае колко зле. Спокойствие, природа... Чист въздух. Далеч от цялата суматоха на градския живот. Не си падах много по разходки в гората, но днес не знам какво ми ставаше. Просто откачах. Нямаше да се учудя, ако някой кажеше, че съм се напушила яко... Напоследък тези състояния зачестяваха.
Бях се спряла на една поляна и, хипнотизирана от спокойствието в гората, подритвах някакво листо с крак. След около половин час (аз винаги подранявам с доста време) усетих някаква чужда енергия и когато вдигнах глава от кецовете си, съзрях Кийра измежду дърветата. Облекчена усмивка се разля на лицето ми и аз се завтекох към старата ми познайница.
- Кий – в очите й сигурно съм изглеждала като някое нетърпеливо дете, което подскача около опакованият подарък за рожден ден, но се радвах да я видя. Дори носех шапката, която ми подари, макар и да не бе много за шапки сега. – Здравей! – прегърнах я сърдечно. Можеше да се каже, че ми е една от малкото, които отговарят на моята жалка дефиниция за „приятели”. – Как си?
Бях се спряла на една поляна и, хипнотизирана от спокойствието в гората, подритвах някакво листо с крак. След около половин час (аз винаги подранявам с доста време) усетих някаква чужда енергия и когато вдигнах глава от кецовете си, съзрях Кийра измежду дърветата. Облекчена усмивка се разля на лицето ми и аз се завтекох към старата ми познайница.
- Кий – в очите й сигурно съм изглеждала като някое нетърпеливо дете, което подскача около опакованият подарък за рожден ден, но се радвах да я видя. Дори носех шапката, която ми подари, макар и да не бе много за шапки сега. – Здравей! – прегърнах я сърдечно. Можеше да се каже, че ми е една от малкото, които отговарят на моята жалка дефиниция за „приятели”. – Как си?
Irenes Devo.- Бог
- Брой мнения : 79
$ : 35
Join date : 21.01.2012
Местожителство : I'm everywhere. Even in your mind.
Humor : You better run, better run, faster than my bullet. ;]
Таланти
Пеене:
(1/5)
Актьорство:
(5/5)
Танцуване:
(2/5)
Re: Покрайнините преди два дена
Не се изненадах от спонтанната прегръдка. Познавах Ирен достатъчно добре и честно казано обичах, когато правеше така. Не бях от хората, които лесно показваха емоциите си, да не говорим за прегръдки и тем подобни. А и рядко се налагаше да удостоявам някого с такива жестове. Да речем, че просто не бях най-желаната компания.
Обвих ръце около нея и усмивка се разля на устните ми. Хубаво е да срещнеш приятел, макар и отношенията ни на този етап да бяха сложни и на милиметър от графата "Най-добри приятелки завинаги". поех си дъх от мечешката прегръдка и отговорих на въпросът й:
-Добре съм, даже чудесно. Ти как си? Изглеждаш ми странно...-не за първи път се случваше да й кажа това. Беше смахната, но по свой си начин, които ми допадаше. Не знаех причината, която ни сближи толкова, но важното бе, че досега никога не ме бе предавала.
Обвих ръце около нея и усмивка се разля на устните ми. Хубаво е да срещнеш приятел, макар и отношенията ни на този етап да бяха сложни и на милиметър от графата "Най-добри приятелки завинаги". поех си дъх от мечешката прегръдка и отговорих на въпросът й:
-Добре съм, даже чудесно. Ти как си? Изглеждаш ми странно...-не за първи път се случваше да й кажа това. Беше смахната, но по свой си начин, които ми допадаше. Не знаех причината, която ни сближи толкова, но важното бе, че досега никога не ме бе предавала.
Александра Удинов- човек;
- Пол : Брой мнения : 212
$ : 211
Join date : 17.01.2012
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Покрайнините преди два дена
Засмях се. Аз кога не изглеждам странно? Дори когато спя, обичам да заемам едни такива откачени пози, в които обикновените хора не биха могли да се наспят... А дрехите ми... С тях най-спокойно можех да работя като сигнална табела до някой път. Бях абсолютна противоположност на Кийра – тя бе по-прикрита, по-бдителна, докато аз бях отнесена от вихъра, обичах да играя и бях авантюристка (със самоубийствени наклонности обаче). Много често съм била на косъм от смъртта, само заради някакви спонтанни хрумвания и прищевки.
Обаче не ми пукаше.
- Добре съм, благодаря – казах бързо и затършувах из джобовете на якето и дънките си. – Ъм... Исках да се срещнем, защото... – пръстите ми напипаха кехлибареното телце на причината за срещата ни и аз извадих талисмана от джоба на якето си, показвайки го на Кий. – Намерих това миналата седмица, но не мога да разбера какво пише и, следователно, за какво служи.
На кехлибареното плоско телце имаше изгравирани златисти руни . Изглеждаше старо, а и най-вероятно такова беше, но наистина исках да разбера за какво служи, за да преценя дали да го задържа за себе си или ще е по-добре да го продам (евентуално подаря). Не се сещах за никой по-вещ от Кийра и, понеже ми бе може би най-близкия човек на тази планета, щях да поискам първо нейния съвет.
- Какво е според теб? – попитах след малко, подавайки нещото в ръката на Кий. – Талисман? Амулет?... Оръжие за масово поразяване?
Обаче не ми пукаше.
- Добре съм, благодаря – казах бързо и затършувах из джобовете на якето и дънките си. – Ъм... Исках да се срещнем, защото... – пръстите ми напипаха кехлибареното телце на причината за срещата ни и аз извадих талисмана от джоба на якето си, показвайки го на Кий. – Намерих това миналата седмица, но не мога да разбера какво пише и, следователно, за какво служи.
На кехлибареното плоско телце имаше изгравирани златисти руни . Изглеждаше старо, а и най-вероятно такова беше, но наистина исках да разбера за какво служи, за да преценя дали да го задържа за себе си или ще е по-добре да го продам (евентуално подаря). Не се сещах за никой по-вещ от Кийра и, понеже ми бе може би най-близкия човек на тази планета, щях да поискам първо нейния съвет.
- Какво е според теб? – попитах след малко, подавайки нещото в ръката на Кий. – Талисман? Амулет?... Оръжие за масово поразяване?
Irenes Devo.- Бог
- Брой мнения : 79
$ : 35
Join date : 21.01.2012
Местожителство : I'm everywhere. Even in your mind.
Humor : You better run, better run, faster than my bullet. ;]
Таланти
Пеене:
(1/5)
Актьорство:
(5/5)
Танцуване:
(2/5)
Re: Покрайнините преди два дена
Взех амулета в ръце и веднага почувствах негативната му енергия. Усещах такива неща от километри, защо не бях предвидила какво е това доста по-отдавна. Вещта се изпълна между пръстите ми и тупна на земята, а аз останах да гледам безизрано в една точка, напълно неподвижно.
Чух как Ир се наведе и вдигна талисманът, затова побързах да го взема от ръцете й и внимателно го разгледах. Бе плашещ, за хора, като нея, които не бяха толкова навътре с нещата бе просто някакво украшение. Но всъщност бе доста проклет камък, от който бързо трябваше да се отървем.
Спомних си, че казах нещо за надпис и огледах гладката повърхност на камъка. Видях златните руни, издялкани неравномерно. Пишеше едно. Една-единствена думичка, която всяваше страх не само у хората.
Не знаех как да й обясня, затова просто й казах истината:
-Смърт.
Срещнах въпросителният й поглед и допълних:
-Това пише на камъка.
-Виж, мисля, че не трябва да го задържаш повече в себе си-заговорих бавно. Плашех се.
Чух как Ир се наведе и вдигна талисманът, затова побързах да го взема от ръцете й и внимателно го разгледах. Бе плашещ, за хора, като нея, които не бяха толкова навътре с нещата бе просто някакво украшение. Но всъщност бе доста проклет камък, от който бързо трябваше да се отървем.
Спомних си, че казах нещо за надпис и огледах гладката повърхност на камъка. Видях златните руни, издялкани неравномерно. Пишеше едно. Една-единствена думичка, която всяваше страх не само у хората.
Не знаех как да й обясня, затова просто й казах истината:
-Смърт.
Срещнах въпросителният й поглед и допълних:
-Това пише на камъка.
-Виж, мисля, че не трябва да го задържаш повече в себе си-заговорих бавно. Плашех се.
Александра Удинов- човек;
- Пол : Брой мнения : 212
$ : 211
Join date : 17.01.2012
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Покрайнините преди два дена
???
Смърт ли? Едва се сдържах да не се засмея. Това нещо, каквото и да представляваше, си бе доста готино украшение и ми беше малко трудно да повярвам, че на него пише смърт. Обаче щом видях изражението на Кийра, веднага си промених мнението. Тя беше вещица, беше навътре в нещата и знаеше много по-добре от мен за какво става дума. А аз... аз само виждах аури.
Виждах аури.
По дяволите. Как не го бях забелязала преди? Този предмет нямаше почти никаква аура. А би трябвало да има. Само мъртвите неща нямаха аура или поне не видима такава. Бях виждала мъртъвци, които приживе са имали виолетово енергийно поле, или синьо, или жълто, но след като душите напуснат телата, те престават да имат аура. Как може да съм толкова отнесена, че да не го забележа?
- Това нещо няма аура - вдигнах поглед към Кий, все оше държейки предмета в ръцете си. - Сякаш е... мъртво. - намръщих се. - Но предметите не могат да умират, нали?
Смърт ли? Едва се сдържах да не се засмея. Това нещо, каквото и да представляваше, си бе доста готино украшение и ми беше малко трудно да повярвам, че на него пише смърт. Обаче щом видях изражението на Кийра, веднага си промених мнението. Тя беше вещица, беше навътре в нещата и знаеше много по-добре от мен за какво става дума. А аз... аз само виждах аури.
Виждах аури.
По дяволите. Как не го бях забелязала преди? Този предмет нямаше почти никаква аура. А би трябвало да има. Само мъртвите неща нямаха аура или поне не видима такава. Бях виждала мъртъвци, които приживе са имали виолетово енергийно поле, или синьо, или жълто, но след като душите напуснат телата, те престават да имат аура. Как може да съм толкова отнесена, че да не го забележа?
- Това нещо няма аура - вдигнах поглед към Кий, все оше държейки предмета в ръцете си. - Сякаш е... мъртво. - намръщих се. - Но предметите не могат да умират, нали?
Irenes Devo.- Бог
- Брой мнения : 79
$ : 35
Join date : 21.01.2012
Местожителство : I'm everywhere. Even in your mind.
Humor : You better run, better run, faster than my bullet. ;]
Таланти
Пеене:
(1/5)
Актьорство:
(5/5)
Танцуване:
(2/5)
Re: Покрайнините преди два дена
-Ами нещата са сложни-започнах да говоря, търсейки точните думи, с които да й обясня правилно и да ме разбере-да, мъртъвците нямат аура, същото е с предметите. Но си права-един предмет не може да умре. Има два варианта-или е принадлежал на покойник или е проклет от зъл магьосник. и то доста могъщ магьосник, защото заклинанието е наистина силно и дори го усещам.
Имах странна дарба, която бе присъща на всички, посветени във вещерското изкуство, и можех да разгранича силно от слабо, опасно от добро заклинание, усещах ги и чувството бе странно.
Погледнах обнадеждаващо Ир, надявайки се да ме е разбрала и след това многозначително й посочих талисмана.
Имах странна дарба, която бе присъща на всички, посветени във вещерското изкуство, и можех да разгранича силно от слабо, опасно от добро заклинание, усещах ги и чувството бе странно.
Погледнах обнадеждаващо Ир, надявайки се да ме е разбрала и след това многозначително й посочих талисмана.
Александра Удинов- човек;
- Пол : Брой мнения : 212
$ : 211
Join date : 17.01.2012
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Покрайнините преди два дена
Щом Кийра го твърдеше, значи наистина беше нещо лошо. Не знам дали си внушавах или беше заради нещо друго, но ме побиха тръпки от този талисман. Направих кисела физиономия. Защо все на мен ми се случваше да съм прецаканата? Попаднах на грешни хора и ме убиха – добре, това го преживях. Даже беше добре, защото добих тази своя скромна способност. Втори път се сблъсках със смъртта – и това преживях. Попаднах на Деймън – преглътнах си гордостта, може би защото го обичах, колкото и да отричах пред себе си. А сега попадам на талисман за смърт...
Живота ми просто бе толкова интересен...
- Има ли някакъв начин да го унищожим?... - попитах Кий, размахвайки пред погледа й талисмана сякаш бе махало, с което исках да я хипнотизирам. – Ти усещаш колко е силно това нещо, според теб можем ли поне да го обезвредим, за да не пострадат други хора?
Живота ми просто бе толкова интересен...
- Има ли някакъв начин да го унищожим?... - попитах Кий, размахвайки пред погледа й талисмана сякаш бе махало, с което исках да я хипнотизирам. – Ти усещаш колко е силно това нещо, според теб можем ли поне да го обезвредим, за да не пострадат други хора?
Irenes Devo.- Бог
- Брой мнения : 79
$ : 35
Join date : 21.01.2012
Местожителство : I'm everywhere. Even in your mind.
Humor : You better run, better run, faster than my bullet. ;]
Таланти
Пеене:
(1/5)
Актьорство:
(5/5)
Танцуване:
(2/5)
Re: Покрайнините преди два дена
Въпросът й наистина бе важен, но не бях сигурна, че мога да й отговоря...правилно. Обикновено такива неща не се унищожаваха лесно, да не кажа никак. А черната магия в това нещо бе прекалено силна и не вярвах, че със собствени сили ще успея да го унищожа.
Вдигнах безпомощно рамене и грабнах камъка от ръцете й, леко рязко. Защото...защото бях чувала, че когато стои по-дълго време в един човек, този човек загубва постепенно душата си и го обладават черни магии. Накратко-бе в кърпа вързан на дявола.
Отворих уста, но не можах да кажа нищо смислено, затова предпазливо, обмисляйки всяка дума заговорих:
-Не знам как да го унищожа. Съмнявам се, че дори може да бъде унищожено.
-Ир...от кога носиш това нещо със себе си?
Постарах се да не усети паниката в гласа ми, нито дори в изражението ми, затова извърнах глава наляво и се загледах в пространството.
Вдигнах безпомощно рамене и грабнах камъка от ръцете й, леко рязко. Защото...защото бях чувала, че когато стои по-дълго време в един човек, този човек загубва постепенно душата си и го обладават черни магии. Накратко-бе в кърпа вързан на дявола.
Отворих уста, но не можах да кажа нищо смислено, затова предпазливо, обмисляйки всяка дума заговорих:
-Не знам как да го унищожа. Съмнявам се, че дори може да бъде унищожено.
-Ир...от кога носиш това нещо със себе си?
Постарах се да не усети паниката в гласа ми, нито дори в изражението ми, затова извърнах глава наляво и се загледах в пространството.
Александра Удинов- човек;
- Пол : Брой мнения : 212
$ : 211
Join date : 17.01.2012
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Similar topics
» The city of the immortals преди два дни
» Срамежлив/а или печен/а е писалия преди вас?
» Намисли си потребител преди да влезеш...
» Някъде преди векове (май 1753)
» Ден преди бала ,някъде из гората
» Срамежлив/а или печен/а е писалия преди вас?
» Намисли си потребител преди да влезеш...
» Някъде преди векове (май 1753)
» Ден преди бала ,някъде из гората
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore
» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore
» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова
» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore
» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур
» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс
» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс
» Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов
» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс