Картър Милър

Име на героя /избягвайте еднаквите имена и фамилии/: Картър Милър
Възраст: 17
Раса: Човек

Характер /поне 5 реда/: Картър е много мил и дружолюбен човек. Не обича да "вижда" хората тъжни,а още повече ако той ги е направил тъжни. Винаги търси доброто у хората и гледа от добрата страна на нещата. Помага на хората с каквото може. Трудно се ядосва и бързо му минава. Не обича това чуство,но винаги гледа да го подтисне и вместо него да постави усмихнатата физономия. Не обича лъжата,не обча да бъде лъгън и още повече той да лъже. За това винаги казва истината колкото и болезнена да е тя за другите.Музиката е неговия живот. Обича да слуша както и да свири рок и тук-таме някоя балада. Често изразява чуствата си чрез някоя друга песен написана от него. Както музиката така и книгите са любимото му занимание. Често прекарва времето си в библиотеката четящ някоя интересна книга. Не обича хората да го съчустват,да му помогат сякаш не може да се оправи сам.

Външен вид /поне 5 реда/: Косата му е черна,леко кестенява и пада свободна,къса е,но е достатъчно дълга за него. Очите му се лешниково кафяви,често хората се губят в тях щом ги гледат дълго време. Обича тъмните дрехи,но дава и възможност на светлите макар и това да е много рятко. Няма претенции към това с което се облича. За него всяка дреха е е еднаква,няма значение от какво е направена и каква е.
Дарба /по 2 за вампири; 1 за вещици; 3 за върколаци и хибриди/:

История /поне 7 реда: Детството му е изпълнено с щастие,щастливи моменти и някой тъжни моменти. От малък свири на различни музикални инструменти и много обича да се хвали с това. Родителите му са разведени. Живеят в различни крайща на света и за Картър е много трудно да ги посещава. На 11 години губи зрението си. Просто така,един ден се събужда в тъмнина,последвана от шок и сълзи. Постепено с врмето,той свикнал с мисълта че повече може никога да не прогледне. За картко време се научава да чете,да различава различните неща само с едно докосване. Отначало може и да му се е видяло трудно,но след това се оказа фасулска работа. Майка му,не можеше да понесе мисълта че детето и е сляпо и често се е опреквала,че това е нейна вина.Но всъщност не е било така. В училище му било много трудно,но хората проявявали разбиране към него и правили живота му по лек.
Когато Картър навършил определена възраст се преместил,за да учи в училището което искал или поне да живее в града в който искал. Макар и сляп,той се справил.

Допълнително /не е задължително/ : Има куче водач,който му е най-добрия приятел. И може би единстения,който наистина му помога през труднте моменти.