Вход

Забравих си паролата!

Юли 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Irene.

Предишната тема Следващата тема Go down

Irene.

Писане by Irenes Devo. on Съб Яну 21, 2012 7:46 pm


[ Astrid Berges-Frisbey ]

Chapter One:
И М Е
Иренс Дево. Накратко – Ира, Ирен.

Chapter Two:
В Ъ З Р А С Т
Деветнайсет физически години, но се чувствам древна колкото света.

Chapter Three:
Р А С А
Човек... обсебен от някакво подобие на ангелска същност.

Chapter Four:
Х А Р А К Т Е Р
Цвете от луната, ти ако желаеш, ще откъсна аз за теб...
Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Не мога да кажа как изглеждам отстрани, защото, макар и заобиколена от хора, аз съм сама. Приятелството не ми е особено познато понятие и споделянето за мен крие изключително много опасности. Затова и аз по принцип се движа в сенките, вършейки своята работа, търсейки себе си, а голямото черно мастилено петно, капнало върху миналото ми, ме преследва като сянка. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих изказала предположение, че в очите на другите може би съм ексцентрична. С чувство за хумор. Да, наистина се шегувам дори тогава, когато не е време за шеги, и съм крайно саркастична. Под остроумието и умелата си актьорска игра (Робър де Ниро спокойно може да върви по дяволите) крия терзанията си. Понякога съм крайно цинична, а понякога се държа като протеже на руската аристокрация. Понякога мога така да се слея със стените, че да забравиш за мен, а понякога правя откачени неща, които привличат внимание. Общо взето съм човек на крайностите. Почти невъзможно е да ме ядосаш, защото имам змийско търпение, но ако направиш невъзможното (а ти едва ли ще го направиш), пали кеца и дим да те няма, защото иначе си ходещ некролог. Не прощавам. И съм доста изобретателна, що се отнася до отмъщения. Ако настъпиш гордостта ми, става зле, защото това е слабата ми страна. Няма да се обидя (обиждането е пълна загуба на време), но ще ти го върна така, че да се чудиш откъде ти е дошло.
Иначе не мога да търпя несправедливости и се намесвам моментално, ако стана свидетел на такива. Лесно можеш да си изпросиш помощта ми, стига да знаеш как. Под фасадата на безкомпромисност и твърдост крия ангелската си природа.


Chapter Five:
В Ъ Н Ш Е Н В И Д
Колко точно съм висока, не мога да кажа. Не съм се мерила, защото (ако трябва да сме честни) това не ме интересува. Пъстрите ми очи са доста променливи и цвета им зависи от настроението ми, дрехите, които нося, заобикалящата ме среда и още хиляди работи. Обикновено стават много, много бледо, ледено сини, когато използвам силите си или адреналинът ми е приповдигнат. Падам си по по-ексцентричните облекла, разрошената коса и черният молив около очите. Имам малки, пълни и плътни устни и чиста, бяла кожа. Кестенявата ми коса мени оттенъците си според светлината и обикновено се спуска свободно по раменете ми.

Chapter Six:
Д А Р Б А
Това, което се промени в мен след като ангелът ме обсеби (освен преследващото ме натрапчиво чувство, че имам криле и трябва да помагам на хората /чувство, което безрезултатно се опитвам да подтискам/), е способността да виждам и управлявам енергийните полета (аурите) на всички живи същества и предмети. Мога да видя в аурата, ако някой е болен от нещо и да го излекувам; ако някой е тъжен и да го развеселя; ако някой е изтощен и да го заредя с енергия; както и обратното. Биологичният вид и възрастта също мога да разбера от аурата, но те не са толкова добре изразени, така че всичко друго разбирам по интуиция или впоследствие – от близък контакт. Обаче когато прилагам тези способности, се изтощавам наистина много и затова рядко прибягвам до тяхната помощ.

Chapter Seven:
И С Т О Р И Я

Знаеш ли играта „Саймън казва”?
Колко съм несъобразителна. Разбира се, че я знаеш.
Искаш ли да поиграем тогава?... Добре.
Саймън казва да се разкараш. Не искаш да знаеш нищо за мен, още повече ако касае миналото ми. Повярвай, това е едно от нещата, за които е по-добре да не знаеш.
Но, понеже е просто непростимо да те оставя да се чудиш (чуденето води до притеснение, притеснението до стрес, стресът до инфаркт, а аз не искам единственият обърнал ми внимание да се спомине) поради простия факт, че ангелската ми природа не ми позволява, ще ти разкажа накратко драмата си.


Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, от чиято липса страдахме всички, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, се опитаха да ме убият. И не само се опитаха, а направо си успяха. Официално съм била мъртва в продължение на три минути. Уви, не видях тунел, нито светлина. Вместо това имаше мрак, гъст и непрогледен, на фона на който се отличаваше една снежно бяла, искряща фигура. Силует на някакъв прекрасен човек в бели дрехи, който ми каза, че е ангел и ми заяви, че когато се събудя, аз ще бъда различна. След това рязко... възкръснах. И когато това стана, наистина се чувствах различна. Чувствах, че имам огромни бели криле и постоянно изпитвах неконтролируемото желание да помагам на хората. Желание, което се превърна в нужда. С течение на времето открих, че имам невероятна дарба, която колкото ми помага в живота, толкова и ми тежи.
Не ме питайте защо.


Chapter Eight:
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О
Уно: Никога не се задържам на едно място повече от месец и рядко посещавам хотели и мотели. Спя в колата си (Cadillac Eldorado ’59) и тя, плюс една чанта с окултни принадлежности (стар вещерски гримоар, разни кристали, оръжия за пречукване на свръхестествени копелета и други предмети и талисмани с магически способности) и малко дрехи, и мини лаптопче ASUS са единственото ми имущество.
Дос: Владея английски, немски, испански, латински и санскрит... Като цяло, езиците ми вървят. Последните два изобщо не съм ги учила – след като възкръснах от мъртвите, просто ги знаех.
Трес: Обожавам да слушам музика и слушам всички стилове, но класическия рок от времето на AC/DC, Led Zeppelin, Deep Purple, Pink Floyd и Eagles ми е слабост.
Куатро: Пристрастена съм към слънчеви очила, захар, ретро колата си и имам домашно направена (в сиропиталището, когато бях на 14) татуировка на китката - буквата А в кръг (тогава бях привърженичка на анархизма). Татуировката ми е почти избледняла, но аз не правя нищо по въпроса и не мисля изобщо да я повтарям, за да си личи по-хубаво.


blueberry. ^^


Последната промяна е направена от Ирен Адлър Брут на Чет Фев 02, 2012 1:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Irenes Devo.
Бог

Брой мнения Брой мнения : 79
$ $ : 35
Join date Join date : 21.01.2012
Местожителство Местожителство : I'm everywhere. Even in your mind.
Humor Humor : You better run, better run, faster than my bullet. ;]

Таланти
Пеене:
1/5  (1/5)
Актьорство:
5/5  (5/5)
Танцуване:
2/5  (2/5)

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.fazerforum.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Irene.

Писане by Merry Edward Chase. on Съб Яну 21, 2012 7:51 pm

Одобрена си. Невероятен герой ..

************************


♔ ♔ ♔
White lips, pale face
Breathing in snowflakes
Burnt lungs, sour taste
Light's gone, day's end
Struggling to pay rent
Long nights, strange men

And they say she's in the Class A Team
Stuck in her daydream, been this way since 18,
but lately her face seems slowly sinking, wasting
Crumbling like pastries, and they scream
The worst things in life come free to us
Cos we're just under the upperhan
Go mad for a couple grams
♔ ♔ ♔


avatar
Merry Edward Chase.
древен вампир;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 478
$ $ : 632
Join date Join date : 25.12.2011
Age Age : 20
Местожителство Местожителство : The City Of The Immortals

Таланти
Пеене:
5/5  (5/5)
Актьорство:
2/5  (2/5)
Танцуване:
4/5  (4/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите