Delightful World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар Календар

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:09 am
Latest topics
» Реклама
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeПон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeПон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeПон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeВто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeЧет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeВто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeПон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeНед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
17 ноември тази година;; Шосе 66 Icon_minitimeПет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.
17 ноември тази година;; Шосе 66 DrQMi
         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo
17 ноември тази година;; Шосе 66 Tumblr_m18mhnrTzr1qfgo5mo7_250
        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

17 ноември тази година;; Шосе 66

2 posters

Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Scarlett Deinard Пет Дек 30, 2011 1:09 pm

Да... Както се очакваше не бе лесна работа да проследиш човек, който толкова умело си прикриваше дирите сякаш нещо го гонеше. Хм.. Кой ли знае. Баща й може би бе якой сериен убиец, който бе издирван от всички власти. Дори тези мисли не успяха да я разубедят. Скарлет продължаваше да следи адрес след адрес. Онази малка бележка, с която бе тръгнала, я бе отвела до малка къща в покрайнините на града. Уви... Там не се спираше търсенето. На това място я посрещна възрастна дама с рояк от поне 5-6 котки. Типичният тип стара мома, но тази жена просто бе изгубила мъжа си във войната. Коя война и тя не успя да каже, но кой ли се интересуваше. При нея Скар остана точно една вечер. Пристигна по здрач, а старица бе достатъчно грижовна, за да й предложи топъл чай, след което да я настани в стаята на сина си, чиито дири също бе загубила. Рано сутринта също я очакваха малки кроасани и чай. Това може би бе най-добрата част от търсенето. Следващите хора, които срещна не бяха чак толкова добри. Вечно събираше сили по автобуси, влакове и какво ли още не, но най-често вървеше пеша. На няколко пъти проклинаше ината си, че се бе захванала с нещо толкова мъчително, но надеждата й умираше последна и накрая пак продължаваше. Е, реалността не бе чак това, което очакваше. Шосе 66. Последната й среда. Дори и да бе много по-различна от всички момичета на своята възраст, Дейнърд все пак се надяваше на леко щастлив край. Може би, че баща й ще живее в имение. Една порутена барака на пътя в близост до изоставена бензиностанция определено не бе замъка от надеждите й, но по никакъв начин Скарлет не показа лекото разочарование. Просто пресече улицата и огледа къщата, Бе тъмна като в рог. Или отново бе закъсняла, или обитателят все още не си бе у дома. Нямаше значение. Винаги можеше да почака или да се самопокани за една нощ. Отдавна бе отминал здрача. Направо да се учуди човек, че бензиностанцията още светеше. Скар се огледа. Друг аспект от мечтите й бяха мили съседи, но такива липсваха, ако не се брояха скалите на близката полупустиня. От филмите все пак можеше да се научи нещо. Не, че нещо я спираше от това да разбие врата, но все пак щеше да се чувства зле, ако баща й наистина все още населяваше това място. Все едно да влезеш с взлом в собственото си жилище. Дейнърд потърси резервен ключ. Обикновено се оставяше такъв под малкото килимче, в някоя саксия, над врата, но тук нямаше. Тогава прибягна до по-сериозни мерки, на които се бе научила сама. А именно как да отключим с помощта на фиба за коса или нещо друго, което да замести ключа, под ръка. И така след пет минути тя бе вътре, прилежно заключила врата, захвърлила сака край нея и настанила се на единственото кресло. Не знаеше колко време щеше са наложи да чака в тъмнината, но имаше търпение. Поне засега го имаше.
Е, не се наложи да чака много. След около час тежки стъпки спряха пред врата. Скар бе задрямала, но се разбуди и усети прилива на адреналин. Не знаеше какво да очаква, затова просто спря да мисли. Не искаше да си представя баща си. Не искаше да остана разочарована при реалността. Щрак. Познатият шум от отключваща се врата. Врата се открехна и бледата светлина от бензиностанцията навлезе в помещението, но момичето остана във сенките. Тъмната фигура, чиито очертания бяха единственото, което се различваше пристъпи напред. Туп. Олюля се и загуби равновесие в следствие на сблъсъка със сака.
- Какво, по.. - понечи да изругае мъжът, търсейки слепешката ключа за лампата на стената зад него. Внезапно бялата светлина озари стаята и за миг Дейнърд притвори очи. Когато ги отвори отново, забеляза, че човекът я гледаше, очаквайки обяснение за присъствието й в дома му. Първото, което Скар направи бе да потърси някаква прилика помежду им във външността, но не откри такава. Бе сигурна, че поради липсата на отговор мъжа всеки момент бе готов да измърмори нещо отново. Е, поне и той си падаше бунтар като нея. Поне по първи впечатления.
- Алекзандър Лесбърн? - прекъсна неказаните му думи Скарлет. Шоколадовите й очи потърсиха някакъв отговор на въпроса. Стори й се, че той леко кимна, затова и продължи:
- Аз съм твоя дъщеря.
Scarlett Deinard
Scarlett Deinard
човек;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 25
Join date Join date : 29.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Саша Лесбърн Пет Дек 30, 2011 7:08 pm

Денят му минаваше притеснително спокойно и успешно. Заличи от лицето на земята цял вампир и половина; не питайте, от къде идваше половинката, получи си парите и то доста солидна сума, която започна да харчи на бързи обороти още в първия супер маркет, който забеляза по пътя към старата къщурка, която обитаваше за известно време. От там си тръгна с четири големи хартиени торби, пълни с какви ли не вкусотии от току що изпържени крилца и картофки от щанда за готова храна, до сирена, бутилка Джони Уокър и няколко опаковки нарязан и готов за печене бекон. Обожаваше месото, колкото и да се бе лишавал от него, докато траеха тренировките му, в момента изобщо не го пропускаше, а когато имаше възможност взимаше в огромни количества, та да има и за черни дни, а черните дни идваха доста бързо след белите. Така де, периодите на безпаричие, глад и спане на открито бяха доста чести и познати за Алекзандър. Работата като ловец не беше особено доходна. От време на време имаше пари, от време на време нямаше, а след загубата на фалшивите кредитни карти, съвсем ги нямаше. Това му напомни, че скоро трябва отново да се види с Шарлота или пък може би Арая щеше да му ослужи с някоя. Поне докато закрепи времето и намери достатъчно луд фалшификатор, който да се съгласи да създаде цяла нова личност, за която да се представя Алекзандър. Напоследък му се налагаше все по- често да се укрива.
Но, разбира се, нищо не можеше да бъде идеално в един негов ден. Първото нещо, което почна да се предава беше старият ягуар. Вярно, че си бе доста дъртичък, обаче успяваше да вдига нервите на Алек за отрицателно време. Докато караше едвам едвам по старото шосе, слушайки Черната овца, поредната класика, която огласяше редовно возилото му, се наложи на два три пъти да спре, за да прегледа под капака дали всичко е наред и определено имаше нещо, което не е наред- радиото. Годинките му вече си казваха думата, успяваше да пропуска кулминационните моменти в песните, които Саша така обожаваше и да развали кефа от вряскането му на момента.
Бавно и полека паркира колата си на моравата пред старата постройка. Награби четирите плика, кой на ръка, кой под мишница и затвори вратата на колата с крак. Обувките му издаваха звука на тежки стъпки по верандата, докато наближаваше вратата. С малко затруднения извади ключа от задния джоб на избелелите си джинси и го пъхна в ключалката. Завъртя го бавно и отвори вратата. След първите си три крачки усети как се удря в нещо не особено малко, залитайки напред. О, да, следващите моменти минаха като на забавен кадър през мозъка му и първата реакция беше:
- Кога съм те направил? Коя е мамичката ти?- попита мълниеносно бързо, а очите му се изцъклиха от очудване.
Чутото определено не го направи особено по- щастлив. Знаеше си, че е прекалено хубав ден, за да е истина.
Саша Лесбърн
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Scarlett Deinard Съб Дек 31, 2011 9:30 am

Скарлет не бе добра в математиката. Не, че тук говорехме за някаква велика математика, нещо повече от прости сметки, но определено не й се занимаваше с числа точно в този момент. Буквално този човек я изненадваше по множество непредвидени начини. Бе прекарала два месеца и нещо, за да издири последното му местонахождение, а той питаше за майка й. Е, сега можеше да разбере защо 16 години бяха живяли без неговото присъствие. Този въпрос повдигна и втори. Дали нямаше някой полубрат или полусестра? И въобще дали бяха само един или една? Можеше да има още десекти като нея, които да търсят баща си и скоро сигурно щяха да си имам цяла фамилия като онази в "Деца на килограм". Не, не. Скар не искаше да мисли това. Беше прекалено нелогично. Надяваше да си е единствено дете. Не искаше братя или сестри. В това отношение си падаше малко егоист. Искаше баща си само за себе си. Разбира се, даваше му пълната свобода да среща, когото поиска, да ходи, където реши, стига само да нямаше други подобия на нея, които да замъкне в къщата им и да поиска от нея да ги заобича като свое семейство. Щеше да се разправи с тях по много начини, така че бе по-хубаво да не се опитва да направи това.
Дейнърд стана. Приближи се към мъжа и извади нещо от сака, който току-що се бе изпречкал на пътя му. Подаде картонената папка на Саша и отново се отегли към креслото, което вече бе приела като свой втори дом.
- Януари, 1992 година. Тогава съм родена, което означава, че вероятно съм вследствие от кратка лятна афера, ако сметките не ме лъжат през.... През юни или юли предната година.
Тонът й бе съвсем спокоен. Сякаш не забелязваше, че всичко бе като шок за господин Лесбърн. Буквално бе толкова необезспокоявана от думите си, че някой би помислил, че разказваше съвсем обикновена история. Е, за момичето тя си бе такава. Една съвсем обикновена история, но тя не искаше да се задълбава повече в миналото.
- Е, с какво се занимава баща ми... Обира банки? Бива изпечен лъжец и печели от игри на покер? Сериен убиец?
Всички тези професии идеално прилягаха на човек с толкова менящи се жилища. Как може човек да реши, че Алекзандър беше чиновник в банка или разносвач на пица? Те нямаха врагове, не се издирваха, нямаха нужда от непрестанно бягство от нещо, някого или някъде.
Scarlett Deinard
Scarlett Deinard
човек;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 25
Join date Join date : 29.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Саша Лесбърн Нед Яну 01, 2012 8:22 pm

Разлисти папката в ръцете си, докато очите му обхождаха листата без реално да виждат каквото и да е. Не бе в състояние да прочете дори една думичка от написаното вътре освен името й- Алиса Мерийн Скарлет Дейнърд. Нито едно от тези имена не бе познато на ума му, който съвсем блокира и поиска от тялото му просто да припадне и да се защити от това момиче, което се бе вмъкнало в импровизирания му дом и най- уверено се представяше за негова щерка. Олеле! О, не! Проклети производители на презервативи! Нямаше да пропусне да ги уведоми за недоволството си от стоката им. Нали бяха, за да НЯМА такива издънки, а не за да се появяват някакви непознати на вратата ти и да твърдят, че си ги направил преди еди- колко- си години. Ау! О, да, да, да! Щеше да съди всички компании за презервативи, че е получил скапания и е използвал именно него.
Сега беше момента, в който да му прилошее и да припадне, но ЗАЩО, по- дяволите, този номер минаваше само при жените. Знаеше, че може само да стане за смях пред непозната си дъщеря, ако изценира внезапен припадък, в комбинация с гърч. Предполагаше, че изобщо не приличаше на човек, страдащ, от каквито и да е болести, освен от заплес. Варианта с болестните сцени отпадна тотално и в мозъка му почна да се заражда идеята да отказва до доказване на противното, че му е дъщеря, всъщност, не можеше да бъде напълно сигурен в това, но, по дяволите! Тя бе успяла да го открие, такъв нюх за лов и преследване можеше да има само един Лесбърн. Нямаше никакво съмнение, че е негова в това отношение. Ето защо се хвана за главата в миг на отчаяние и хвърли папката някъде в пространството зад себе си.
- Али... така де, Алиса, аз... ъм, не мога да повярвам, че съм ти баща.- засмя се невярващо Саша в подкрепа на думите си, но в същото време не знаеше какво да й каже точно и печелеше време с безцелно пелтечене, което изобщо не помагаше.- Аз, работя нещо много тайно. Не, ти сигурна ли си, че не си объркала човека? Наистина не знам какво да кажа и... скапан живот!
Изрита с все сила парапета на стълбите, което го накара да направи болезнена гримаса и да хване крака си, разтривайки го през обувката, а това определено не помагаше по никакъв начин.
Саша Лесбърн
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Scarlett Deinard Нед Яну 01, 2012 8:50 pm

Видимия факт, че се нарушаваше едно от правилата й я подразни. Все още не бе сигурна какво наказание можеше да наложи за тази подробност, която пред погледа на някой друг нямаше да е толкова гигантически проблем, но пък и тук имаше много изключения. Първо, човекът, нарушил едно от свещените правила, бе не друг, а собствения й баща. Второ, милият човек бе под такова напрежение от шокиращата новина, че бе нормално да прекрачи границите. Трето, той не знаеше, че те дори съществуват, така че Скарлет можеше да направи един компромис.
- Правило номер едно, господин "таен служите", никой не ме нарича Алиса. Нито Марийн или въобще нещо производно от цялото ми име. Аз съм Скарлет Дейнърд. Нито буква повече. - започна Скар като тонът й бе съвсем строг сякаш изнасяше правилата на закон, с който Алекзандър трябваше да се съгласи.
- Също и не обичам всякакви кратки производни от името ми. Скарлет. С-К-А-Р-Л-Е-Т. Е, ако настояваш за нещо по-кратко, то нека е Скар. Ясно?
Дейнърд определено проявяваше характер в тази ситуация. Нямаше лесно да се откаже от нещо, което беше градила с години, но нямаше й да отстъпи от нещо, за което бе пропиляла толкова усилия, което я довеждаше до последния и единствен въпрос на баща й. Как така смееше да я пита дали е сигурна в човека? Нима той сам не бе забелязал, че беше единственият Алекзандър Лесбърн? Е, не бе точно единствения в света, но определено не беше другия, на който бе попаднала в своето издирване. Той беше плешив, нисък човек. Безволев. Загубил жена си преди година. По настоящем занимаващ се с плетене на кошници и рибовол, а преди работил във фабрика за производство на лютеница. Нямаше логика той да й е баща. Беше човек с улегнили професия и живот, а и да не говорим, че тази година трябваше да навърши 68. Скар познаваше й майка си, така че едва ли тя щеше да склони да преспи с 50-годишен господин. Естествено, нещата биха били малко по-различни, ако той бе милионер, но едва ли би направила подобен компромис за разботник във фабрика за лютеница. С лека досада от въпроса момичето погледна към тъмнокосия мъж.
- Не... Сигурна съм, че баща ми е онзи работник във фабрика за лютеница, който по желание на съдбата също носи това име и тази година ще бъде щастлив рожденик, честващ 68 години.
Дейнърд дори не дочака реакцията му. Вместо това напусна уюта на креслото и пристъпи към сака си. По пътя си взе папката и я пъхна в страничния джоб, откъдето я бе извадила. Все пак ако той откажеше да я прибере в дома си, винаги можеше да го съди, а това бе вид доказателство.
- И си прав, че живота е скапан. - продължи Скар, докато приближаваше стъпалата, където баща й все още внимателно обгрижваше пострадалия си крак. - А сега стига си се превземал като госпожица със счупен нокът... Мисля, че няма да е зле да разбера коя стая е моята.
Scarlett Deinard
Scarlett Deinard
човек;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 25
Join date Join date : 29.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Саша Лесбърн Вто Яну 03, 2012 8:34 am

Причерня му пред очите, за миг изпита задушаващото чувство, когато кислорода не достигаше до белите му дробове, а то определено не бе приятно. Това момиче определено го искаше мъртъв. Докара му сърцетуп още в първите минути на не особено нормалното им запознанство, което обещаваше взривоопасно продължение. Как така стаята й? От къде трябваше да я вземе тази стая? О, чакай, чакай! Тя искаше стая, значи...
- Ти искаш да останеш тук?- изстреля моментално Саша и оцъкли отново погледа си.
Наведе се, за да вдигне покупките си и докато събираше всички вкусотийки вече измисляше план как да се самоубие. Всъщност, това бе най- лесното. Винаги можеше да предизвика някое от онези изродски същества и да си изпроси смъртта. Това можеше да бъде изтълкувано хем като геройска постъпка, хем щеше да получи това, което искаше, в комплект със слава. Момичето пред него бе като гнойна ангина. Доста упорита при това с много налепи, но от друга страна осъзна, че няма как да я остави навън, след като бе била толкова път и бе изгубила времето си, за да го открие. А факта, че беше открит, в момента притесняваше Саша минимално.
Ръката му посягаше и към последния пакет с бекон, търкалящ се по пода, когато въздъхна и изломоти нещо под носа си, което трябваше да мине за "щом ще останеш... стаята в дясно".Но във всеки случай думите му бяха прозвучали доста по- тихо, отколкото му се искаше и Скарлет едва ли бе успяла да го разбере напълно. Отдалечи се с бавни крачки към кухнята. Остави хартиените пликове върху старата маса, която едва се държеше на краката си, но все пак, бе успяла да издържи и него и женско тяло, и... хъм, сещате се! Надеждите му, обаче, че масата ще издържи рухнаха точно така, както и тя самата, когато Саша се отдалечи едва на педя разстояние. В гърдите му се породи такъв гняв, че едва се сдържа да не разбие първото изпречило се пред погледа му.
Саша Лесбърн
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Scarlett Deinard Вто Яну 03, 2012 7:48 pm

Алекзандър измърмори нещо, което бе с астрономически години далеч от настоящето. Думите му бяха като древно проклятие на маите, което сега бе открито и очакваше своя превод в далечното бъдеще с помощта на свръхтехнологиите на еди-кой-си век. След това собственика на това красиво и луксозно жилище се изпари от подобието на антре и хол на едно място. Скарлет изръмжа тихо. Усещаше лекия гняв, зараждащ се в нея и кипящ в кръвта й. Е, щом нямаше да се държат като семейство и нямаше да получи нужните указания, за да достигне стаята си, то щеше сама да я намери. Ама как дори можеше да бъде учуден, че тя иска да остане тук... Тя дори не го искаше, а възнамеряваше да го направи. Нали все пак й бе баща. Явно този човек не бе много наясно с тези задължения от живота, но пък рано или късно се свиква, а и Скарлет бе по-добре от бебе в кашон пред вратата с бутилка мляко и бележка, гласяща: "Аз съм твоето дете. Обичай ме и се грижи за мен, защото само ти ми остана."
Дейнърд едва не се разсмя на мислите си, когато си представи сцената. Тогава Саша нямаше да получи само един инфаркт, а поне четири. Вярно... Малките деца бяха сладки, но пък изискваха повече грижи. Бе все едно да си вземеш домашен любимец. Вече достигнала втория етаж, Скар стовари сака на площадката и се огледа. Въобще да се учуди човек, че тази сграда предлагаше и този лукс. Втори етаж, който скърцаше под стъпките й, всяващ чувстовото за крехкост колкото на прясно изпечено пуешко. След малко обикаляне и няколко погрешни врати момичето най-накрая откри стаята, за която вероятно говореше Лесбърн и вкара черната купчина вътре, а след това с интерес разгледа и остатъка от етажа. Докато слизаше, в действията й липсваше онази първоначална припряност. Дори се осъзна, че плъзгаше плавно пръсти по едва закрепеното перило и вероятно събираше праха, полепнал по него.
- В доста мръсотия живееш. - констатира Дейнърд, влизайки в кухнята, но се спря пред врата. Бе учудена да види Алек грижливо да подрежда покупките из хладилника и шкафовете. Очакваше да ги остави на масата и да забрави за тях. Е, явно масата се бе възпротивила, защото вече не приличаше много на маса. Сега й ставаше ясно и защо преди малко бе чула така далечен и странен звук, но бе решила, че някоя ламарина най-сетне се бе откъснала от съседната бензиностанция. За малко погледа й съжали бившата маса, а след това се приближи и започна да разглежда покупките. Едва доловима усмивка се изписа на лицето й, присягайки се към единственото шише сред купчината, но съвсем скоро то бе изтръгнато от ръцете й.
Scarlett Deinard
Scarlett Deinard
човек;

Брой мнения Брой мнения : 18
$ $ : 25
Join date Join date : 29.12.2011

Върнете се в началото Go down

17 ноември тази година;; Шосе 66 Empty Re: 17 ноември тази година;; Шосе 66

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите