Вход
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:09 am
Top posters
Катрин Евънс (874) | ||||
Merry Edward Chase. (478) | ||||
Натали ♥ (371) | ||||
Damon Salvatore (346) | ||||
Александра Удинов (212) | ||||
Жулиет Грейнджър (94) | ||||
Татя Петрова (84) | ||||
Irenes Devo. (79) | ||||
Кибела. (72) | ||||
Aaron O'Conner (65) |
Latest topics
Нашият екип
Administrators :
Merry Edward Chase.
Катрин Евънс
Рекламен агент на форума :
Irenes Devo
Александра Удинов
2 posters
Страница 1 от 1
Александра Удинов
Дишай. Издишай. Ясно. Схванах. Точка.
Момичето стоеше проснато на бордюра, а главата й стърчеше
немощно, опирайки се в студения асфалт. Косата й се бе разпиляла на големи
вълни около нея, а мъждукащата светлина от мръсния фенер едва огряваше цялото
тяло. Ръцете й висяха отстрани като клечки, безжизнени и неконтрулируеми.
Краката й бяха леко раздалечени, а дънките й-съдрани. Късове плат се
„търкаляха“ около нея. Жълт. Син. Потникът й също бе съдран и се подаваше
бялата гола плът. Очите й бяха притворени, но клепките й едва доловимо мърдаха,
а гърдите й едвам едвам се вдигаха и спадаха, очевидни знаци, че животът не бе
напуснал нищожното си тяло, което обитаваше. Студена пот се стичаше по челото
й, капките продължаваха да се стичат по бузите й и леко падаха на тротоара.
Едната й ръка леко трепна. После другата. Отвори очи и се огледа, но не можеше
да мърда нито един от крайниците си. Вдигна ръка,но веднага я свали и изохка.
Струйка кръв се стече от носа й и обагри потника й. Продължи да се стича и момичето я избърса с
ръкава на горнището си. Спря. Изохка втори път. Опита се да стане, но остана в
седнало положение. Струйката кръв отново започна да се стича. Главоболието бе
силно и завзе главата й, сякаш хиляди чукове се забиваха в нея и хиляди
остриета биват приплъзвани по нежната й кожа, раздирайка й и оставяйки кървави
следи. Чу шум. Ослуша се. Шумът се усили и бавно разпозна шума на кола. Огледа
се. Видя светлина, която заслепи очите й. Закри ги с ръка, а другата вдигна и
размаха смело във въздуха, като с треперещия си глас успя да промълви.
-Спасете ме.
Молитвите й бяха чути. Онази нощ. Колата бавно спря, на
няколко метра от момичето. Постоя така и предната врата се отвори с ужасно
скърцане. Долови се мирис на цигари и мъжка пот, на кисело зеле и мухъл. Излезе
мъж, с плешива глава, само няколо бели косъма красяха темето му. Огледа тялото.
После се огледа наоколо. Нямаше жива душа. Протегна две ръце и пое лекото тяло.
Постави го на задната седалка и отпраши с мръсна газ. Струйката кръв спря.
-Име, моля?
Русокоската тръсна недоволно глава, но остана седнала на
канапето с кожена облицовка. Забели очи и погледна тавана, но въпросът бе
повторен и отегченият й глас огласи скромното помещение.
-Александра Удинов.
-Дъщеря на?
-Дъщеря на Виктор Удинов.
Думите й бяха казани едва едва, с доловима печал, която
бързо бе скрита под опитната маска на безгранична скука. Виктор Удинов бе един
наистина добър човек. За нея. Не беше
само баща, дори не изпълняваше
нормалните си задължения. Не можеше да готви, но затова пък крадеше
доста умело от старата баничарница. Не можеше да чете, но изсмисляше какви ли
не щури истории. Не можеше да я възпита като нормално дете, но й даде
любов. Струйка солена вода намокри
едната й страна и побърза да я избърше с края на жилетката си. Спомените бяха
като нажежени остриета, готови да те осакатят веднага щом покажеш слабост и
паднеши в бездната на миналото. Александра не обичаше да си спомня. Впрочем тя
нямаше какво хубаво да си спомня. Щастливите моменти в живота й се брояха на
пръстите на ръцете й. Или само на едната й ръка.
-Години?
-21.
Химикалката изкърца върху белия лист неприятно.
-Дъщеря сте на наркобос?
Въпросът бе реторичен, но Удинов само леко кимна с глава.
Жената отсреща се намръщи и продължи да пише по белия лист. Да не би да
очакваше, да отрече истината? Алекс не лъжеше.
-Интересно.
Не виждаше кое му е интересното, но си замълча. Минаха
няколко минути в нелепа тишина. Химикалката скърцаше и опъваше допълнително
нервите на момичето. Часовникът тракаше, а Удинов нетърпеливо потропваше с
пръсти по канапето. Минаха пет минути и тъкмо когато бе готова да наруши
неловкото мълчание, жената заговори.
-Личният ви паспорт е готов. Както и всички други документи.
Заповядайте.
Папката с бели, хвърчащи листи се озова в ръцете на Александра и с особено внимание ги прибра в
голямата си чанта, увиснала на рамото й.
-Благодаря. Довиждане.
Беше кратка и ясна. Сдържана. Стана от канапето и отвори
вратата. Хладната дръжка остави леден отпечатък върху запотената й длан.
-И още нещо.
Удинов се обърна изчаквателно.
-Пази се.
Тя не знаеше коя е тази жена. Не знаеше, че бе изправена
пред собствената си майка.
-Полет номер 7. Полет номер 7. Пътниците да се явят.
Пътниците да се явят.
Удинов се забърза, а чантата й безмилостно се удряше в
краката й. Купи билет, прибра остатъка от парите на дъното на чантата и остави единствения си куфар да бъда
преместен в багажното. Настани се в края на самолета, до прозореца. Вгледа се в
красивите пейзажи, които се откриваха пред очите й.
/линдзи фонсека/
Момичето стоеше проснато на бордюра, а главата й стърчеше
немощно, опирайки се в студения асфалт. Косата й се бе разпиляла на големи
вълни около нея, а мъждукащата светлина от мръсния фенер едва огряваше цялото
тяло. Ръцете й висяха отстрани като клечки, безжизнени и неконтрулируеми.
Краката й бяха леко раздалечени, а дънките й-съдрани. Късове плат се
„търкаляха“ около нея. Жълт. Син. Потникът й също бе съдран и се подаваше
бялата гола плът. Очите й бяха притворени, но клепките й едва доловимо мърдаха,
а гърдите й едвам едвам се вдигаха и спадаха, очевидни знаци, че животът не бе
напуснал нищожното си тяло, което обитаваше. Студена пот се стичаше по челото
й, капките продължаваха да се стичат по бузите й и леко падаха на тротоара.
Едната й ръка леко трепна. После другата. Отвори очи и се огледа, но не можеше
да мърда нито един от крайниците си. Вдигна ръка,но веднага я свали и изохка.
Струйка кръв се стече от носа й и обагри потника й. Продължи да се стича и момичето я избърса с
ръкава на горнището си. Спря. Изохка втори път. Опита се да стане, но остана в
седнало положение. Струйката кръв отново започна да се стича. Главоболието бе
силно и завзе главата й, сякаш хиляди чукове се забиваха в нея и хиляди
остриета биват приплъзвани по нежната й кожа, раздирайка й и оставяйки кървави
следи. Чу шум. Ослуша се. Шумът се усили и бавно разпозна шума на кола. Огледа
се. Видя светлина, която заслепи очите й. Закри ги с ръка, а другата вдигна и
размаха смело във въздуха, като с треперещия си глас успя да промълви.
-Спасете ме.
Молитвите й бяха чути. Онази нощ. Колата бавно спря, на
няколко метра от момичето. Постоя така и предната врата се отвори с ужасно
скърцане. Долови се мирис на цигари и мъжка пот, на кисело зеле и мухъл. Излезе
мъж, с плешива глава, само няколо бели косъма красяха темето му. Огледа тялото.
После се огледа наоколо. Нямаше жива душа. Протегна две ръце и пое лекото тяло.
Постави го на задната седалка и отпраши с мръсна газ. Струйката кръв спря.
-Име, моля?
Русокоската тръсна недоволно глава, но остана седнала на
канапето с кожена облицовка. Забели очи и погледна тавана, но въпросът бе
повторен и отегченият й глас огласи скромното помещение.
-Александра Удинов.
-Дъщеря на?
-Дъщеря на Виктор Удинов.
Думите й бяха казани едва едва, с доловима печал, която
бързо бе скрита под опитната маска на безгранична скука. Виктор Удинов бе един
наистина добър човек. За нея. Не беше
само баща, дори не изпълняваше
нормалните си задължения. Не можеше да готви, но затова пък крадеше
доста умело от старата баничарница. Не можеше да чете, но изсмисляше какви ли
не щури истории. Не можеше да я възпита като нормално дете, но й даде
любов. Струйка солена вода намокри
едната й страна и побърза да я избърше с края на жилетката си. Спомените бяха
като нажежени остриета, готови да те осакатят веднага щом покажеш слабост и
паднеши в бездната на миналото. Александра не обичаше да си спомня. Впрочем тя
нямаше какво хубаво да си спомня. Щастливите моменти в живота й се брояха на
пръстите на ръцете й. Или само на едната й ръка.
-Години?
-21.
Химикалката изкърца върху белия лист неприятно.
-Дъщеря сте на наркобос?
Въпросът бе реторичен, но Удинов само леко кимна с глава.
Жената отсреща се намръщи и продължи да пише по белия лист. Да не би да
очакваше, да отрече истината? Алекс не лъжеше.
-Интересно.
Не виждаше кое му е интересното, но си замълча. Минаха
няколко минути в нелепа тишина. Химикалката скърцаше и опъваше допълнително
нервите на момичето. Часовникът тракаше, а Удинов нетърпеливо потропваше с
пръсти по канапето. Минаха пет минути и тъкмо когато бе готова да наруши
неловкото мълчание, жената заговори.
-Личният ви паспорт е готов. Както и всички други документи.
Заповядайте.
Папката с бели, хвърчащи листи се озова в ръцете на Александра и с особено внимание ги прибра в
голямата си чанта, увиснала на рамото й.
-Благодаря. Довиждане.
Беше кратка и ясна. Сдържана. Стана от канапето и отвори
вратата. Хладната дръжка остави леден отпечатък върху запотената й длан.
-И още нещо.
Удинов се обърна изчаквателно.
-Пази се.
Тя не знаеше коя е тази жена. Не знаеше, че бе изправена
пред собствената си майка.
-Полет номер 7. Полет номер 7. Пътниците да се явят.
Пътниците да се явят.
Удинов се забърза, а чантата й безмилостно се удряше в
краката й. Купи билет, прибра остатъка от парите на дъното на чантата и остави единствения си куфар да бъда
преместен в багажното. Настани се в края на самолета, до прозореца. Вгледа се в
красивите пейзажи, които се откриваха пред очите й.
/линдзи фонсека/
Александра Удинов- човек;
- Пол : Брой мнения : 212
$ : 211
Join date : 17.01.2012
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Re: Александра Удинов
Одобрена си
Катрин Евънс- Пол : Брой мнения : 874
$ : 1048
Join date : 26.12.2011
Age : 27
Местожителство : The city of the immortals
Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!
Таланти
Пеене:
(0/5)
Актьорство:
(0/5)
Танцуване:
(0/5)
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore
» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore
» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова
» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore
» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур
» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс
» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс
» Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов
» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс