Вход

Забравих си паролата!

Юли 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

някъде из централните улици , Септември, 2011г.

Предишната тема Следващата тема Go down

някъде из централните улици , Септември, 2011г.

Писане by Катина. on Съб Дек 31, 2011 3:51 pm

Мъгла. Влажна, лепкава, досадна мъгла. Противна.
Катина се луташе из хотела в търсене на жива душа, готова да умре. Но като нормални ора, повечето от обитателите на хотела спяха. Нещо напълно нормално за тези часове на денонощието. Но уви, Тина не бе на това мнение. Някак си не бе логично в 6,25 целия свят да спи. За бога понеделник е!
Изтощена от липсата на храна, изнервена от липсата на хора, Тина се тръшна на едно старо канапе във фоаето на хотела и въздъхна
-Знаех си. Този хотел не струва. какво е това обслужване. Нали на входа пишеше all inclusive - Мислите на Кати летяха с бясна скорост. В ума й се сменяха картини от миналото и от евентуалното бъдеще, което бе предсказала нейно величество противната вещица в онази затънтена барака. Беше й дошло до гуша от шарлатанки, но пък да живееш скучния еднообразен живот на тривековен вампир не бе от най-интригуващите неща.
Решена да намери нещо интересно за правене, докато чака някой заблуден гражданина да се събуди, Уилсън излезе от хотела и тръгна по първата уличка която видя.
Вече бе почти 7:30, а по улиците се мотаеха единствено тяхните ежеминутни обитатели. Просяците. Вонящи, мръсни, досадни. Защо само седяха и чакаха някой да направи нещо за тях. Защо не се опитаха да направят нещо, за да подобрят иначе жалкия си живот.
Тина ритна едно камъче и въздъхна отегчено. Имаше право на избор между две неща. Да си събере такъмите и да намери някой по-живнал град или да седи и да чака тук докато се самомумифицира. Беше на път да избере първият, когато за нейн огромен късмет до носът и долетя сладникавия аромат на прясна кръв.
-Ура, най-сетне жива душа... - Тина се усмихна доволно и се обърна по посока на аромата.
На съседния тротоар седеше младо момиче на не повече от 18 години. Вървеше забила поглед в телефона си и не отразяваше света около себе си.
avatar
Катина.
вампир;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 13
$ $ : 19
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: някъде из централните улици , Септември, 2011г.

Писане by Кибела. on Съб Дек 31, 2011 11:17 pm

По дяволите, по дяволите, по дяволите. Най-сетне да се свържа с Мери, а връзката да се разпадне. Не я бях чувала от повече от два месеца, а ми беше най-добрата приятелка. Мусех се на телефона ми,които бе доста стар и запецнал,натисках копчетата и се молех да проработи,понеже имах малко минути за говорене и те бяха точно за сега.
Чух някакви крачки,но първоначално не обърнах внимание. Исках само телефона ми да се оправи.Когато събера пари ще си купя нов-обещах си наум,след което пак започнах да натискам копчетата. Телефонът ми бе на повече от три години,но понеже татко и мама бяха мъртви, не знаех къде е брат ми и работех за не особено висока заплата,която ползвах за наем и най-важните неща, не можех да си го позволя.Поне засега. Стъпките се усилиха и накрая се реших да откъсна поглед от телефона си. Някакво момиче стоеше на крачки
от мен. Усмихнах и' се леко, помислих че ще ме подмине и пак се наведох към телефона.


П.п. Съжалявам,че е толкова кратко,нямам време.
avatar
Кибела.
човек;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 72
$ $ : 80
Join date Join date : 26.12.2011
Местожителство Местожителство : Тук..Там..

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите