Вход

Забравих си паролата!

Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Предишната тема Следващата тема Go down

Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Арая Деймос on Пет Дек 30, 2011 1:39 pm

С една от многото "истински" кредитни карти Арая си плати престоя в мижавия хотел, най-вероятно единствения в града. Стаята не бе нищо особено, но засега я задоволяваше.
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Саша Лесбърн on Пет Дек 30, 2011 10:04 pm

Подпря се с огромни усилия на вратата, трябваше му известно време, докато нацели дръжката, но Арая го изпревари. Вече бе посегнала и я натискаше, а миг по- късно прекрачваше прага. Ходенето пеша, около километър, до хотела му се бе отразило добре и в момента се чувстваше значително по- способен да се държи на краката си и да мисли трезво. Дам, определено бе по- спокоен и способен. Вече нямаше чак такива сексуални наклонности към Арая, но не можеше да откаже, че ако му предложеше, щеше да се двоуми. Влезе в хотелската стая. Ръцете му се стрелнаха към яката на якето, разкопчавайки ципа. Хвърли го на една страна в опит да уцели стола (изпускаме подробността, че беше неуспешен) и се килна на една страна върху леглото. За негово учудване се оказа по- малко, отколкото предполагаше. Последния път, в който се въргаля с Арая, бяха върху спалня от два персона и половина, а тази.. ами можеше да мине за място за един човек и голямо куче, което накара Саша да се замисли кой ще бъде кучето, а това само разпали мръсната фантазия на Алек.
Той въздъхна и се обърна на една страна, докато ръката му висеше през рамката на леглото по особено смешен начин, заедно с главата. Отвори устата си, за да каже нещо, но я затвори и даде изражение сякаш не бе дообмислил правилно речта си, което си бе чиста истина. Под влиянието на алкохола, Саша не умееше да разсъждава по какъвто и да е начин. Пък и, кхъм... кой би могъл да го вини, оказа се, че е татко, което си бе доста притеснително.
- Красота, струва ми се, че ще спинкаме един до друг?- кимна към леглото и зарови пръсти в меката завивка като невъзмутимо я дръпна и я метна върху себе си, увивайки се.
Обърна се на другата страна и изръмжа уморено. Липсата на сън в предните два дни, малкото храна и многото алкохол си казваха думата, добре че не връщаше последното, защото определено щеше да бъде грозна гледка, дори за човек свикнал на такива гледки.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Арая Деймос on Пет Дек 30, 2011 11:04 pm

Изглежда разходката до хотела на Арая в тъмната нощ се отрази доста добре на подпийналия руснак. Освежен от студения въздух, той се бе изправил, вече отбягваше да се обляга на Арая, чиито крака едва не се прекършваха под тежестта му, спря да говори пълни безсмислици и спря да се държи като умствено изостанал. Щом влязоха на топло в рецепцията, Арая най-сетне си отдъхна, макар че дори не бе осъзнала, че бе задържала дъха си толкова дълго време. Можеше да се каже, че ѝ бе писнало от детинщините на руснака, та само фактът, че бе пиян до козирката, го спаси от това да спи на някоя пейка в парка. Качиха се до етажа, на който бе стаята и двамата сякаш си обявиха битка, кой първи ще отвори вратата. Значителното количество алкохол в системата на Саша обаче лесно го предаде и той се строполи на земята, малко след като Арая отключи.
Жозефин го игнорира със лека усмивка и пристъпи бавно. Не си спомняше да беше включвала парно, но стаята бе изненадващо уютна и топла. Иначе я заварваше по абсолютно същия начин, по който я бе оставила. Двата ѝ куфара - единия пълен с оръжия от първа необходимост като например сребърният ѝ нож, който тя наричаше със звучното "Любовника", просто защото отнемаше живота на почти всяко същество, чията кожа целунеше, а в другия бяха натъпкани повечето ѝ дрехи и останали принадлежности. Някои от парцалчетата ѝ вече спокойно висяха от закачалките на гардероба, а други бяха разхвърляни по пода. Едно от любимите оръжия на Арая - джобната ножка, която баща ѝ използваше, оказала се сребърна, смъртносна за една камара изчадия на нощта, бе сложена прилежно на едното шкафче за всеки случай, ако Деймос имаше неочаквани гости през нощта, както понякога се случваше.
Саша се просна уморено на леглото и се загледа във фигурата на Арая, която шеташе напред-назад. Прибираше дрехи, оръжия, чорапи, защото все пак имаше гост. Когато свърши да се прави на домакиня, тя се изхлузи от роклята си, необезпокоявана от очите на Лесбърн, който с интерес следеше всяка негова извивка. Беше я виждал и по по-малко от сутиен и бикини, та нямаше място за притеснение. Навлече един раздърпан потник и къси гащета и се цопна на леглото до него. Подви крака под тялото си и се приближи към него, толкова, колкото да го заблуди, че ще го целуне. Вместо това ръцете ѝ си намериха място под тялото му, напрегнаха всеки мускул, които можеха да използват и го изтърколиха на земята. Ая се провеси от леглото, хвърляйки му една завивка и една от двете възглавници.
- Тази нощ си дежурен да спиш на земята, скъпи.
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Саша Лесбърн on Съб Дек 31, 2011 5:17 pm

Тялото му се стовари на земята, предизвиквайки шум, познат на доста хора като "трясък", който звучеше достатъчно мощен, за да си помисли някой, че Саша ще пропадне в стаята под тяхната. Така де, под тази на Арая, която Алекзандър смяташе да обитава повече от една вечер, ако се наложеше, щеше да приеме някоя минимална поръчка, за да може да плаща част от наема за стаята. О, да, това щеше да направи, но преди това смяташе да бутне дупето си при Арая и евентуално да я остави да спи върху него, освен ако не решеше, че пода може да бъде по- дружелюбен от гърдите му.
Поизправи се и разтърка дупето си, получило леки натъртвания при падането. На лицето му се мъдреше недоволна, напълно разсънена физиономия. Нямаше почти нищо общо с онази в пиянския момент, която може би бе прекалено позната на Ая от последните им няколко срещи. Винаги прибягваше до това да иска помощ от нея, когато бе пиян, сякаш смелостта не му стигаше да го направи на трезво. Таеше някакив необясними чувства към червенокоската, които трудно успяваше да изразява по най- правилния начин. Винаги нещо му трепваше, когато я погледне, но не винаги от някакъв вид любов, повечето пъти бе предизвиквано от слабите му нерви и сексапилното й тяло, както стана и сега. За повече от секунда и половина се взираше в Арая без да каже нищо, сякаш загубил дар слово, притеснително седна на края на леглото.
- Сама не си вярваш, Арая.- засмя се гръмко Саша, когато осъзна, че изобщо не бе нормално мълчанието му.
Килна дупе на една страна и след това я бутна с него към другия край на леглото, намествайки се удобно. Разположи ръцете си под главата и със самодоволна усмивка затвори очи, докато чуваше как тялото на Арая тупва на земята по подобен начин на неговото, но звука от това бе къде къде по- тихичък. Отвори едно око и погледна към пода с очакване на безценната й ядосана физиономия, която обожаваше да вижда често.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Арая Деймос on Пон Яну 02, 2012 6:10 pm

Очакваше нещо подобно. Колкото и голям да беше Лесбърн, той все още си беше едно голямо дете с голям детски мозък и големи детски глупости. Като прибавим готините оръжия и прекомерната консумация на алкохол, той се превръщаше в идеала на милиони момченца по света, които играят на Кол ъф Дюти и гледат порно с изключен звук.
Арая се засмя презрително и тихичко се пресегна до чекмеджето, където беше напълаха един средновековен кинжал с тигър на дръжката. За него си нямаше име, но пък с него винаги улучваше сънната артерия на когото и да било. Взе го без да издава звук, а Алек, прекалено опиянен от малкия си триумф, лежеше на нейното легло и се смееше заговорнически. Глупакът дори не чу тихото скрибуцане на колелцата на чекмеджето и скърцането на дървото или поне се направи, че не ги чу, макар че за Арая те бяха толкова силни, че можеха да събудят разпарчадосания ѝ на парчета мъртъв баща. Но пък Саша бе пиян, така че му бе простено.
По-добре за Ая.
Той се провеси от леглото, а на глупавото му лице се беше залепила сякаш с це двеста една тъпа дяволита усмивка. Арая прибра кинжалът под себе си и се пресегна с едната си ръка, та го сграбчи с другата за яката, придърпвайки го към нея. Той обаче се хвана на номера и с двете си ръце я издърпа на леглото, придържайки тялото ѝ за бедрата ѝ. Арая се изсмя весело, приближи се за целувка, но в следващия миг, кинжалът вече бе намерил място под брадичката на гостенина на червенокоската.
- Казвай сега как ме намери! - извика тя ядосано и притисна лекичко острието в гърлото на Лесбърн. Изпод кожата му се процедиха няколко капки кръв. - Не съм казвала на никого с месеци къде се намирам.
Ако той знаеше, че тя се намира тук, то тогава всички нейни врагове от Ада, Рая и всички етажи по между им, които така се бе постарала да избяга, можеха да си настроят джипиесите и да я намерят за секунди.
- Грубо ли ще играем?! - с почуда и задоволство попита Саша.
Арая му лепна един шамар и го обкрачи, за да може да го държи на мушка. Ръцете му доволно полазиха голите бедра на Арая и с едно движение тя се озова под него, а кинжалът бе изтракал на пода.
- О, как обичам да те мразя! - процеди Арая през зъби и на ум благодари на този, който бе обзавел стаята за ниското легло. Ръката ѝ заопипа слепешком пода и напипа студената кама.
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Саша Лесбърн on Чет Яну 05, 2012 9:39 pm

Алек предвидливо плъзна ръка по нейната и измъкна ножа измежду пръстите й, преди да го е хванала по- стабилно, достатъчно, за да забие острието в плътта му; най- много да му изтече черния дроб и някое и друго черво покрай него, но пък какво толкова? Не беше за два- три органа, я! Най- много да му потрябваха от време на време, така профилактично, но пък щеше да издеяни някак и да живее така, сякаш си е с тях. В крайна сметка, червата си ги даваше напълно доброволно, но не и черния дроб. Още помнеше думите на Наташа, която се грижеше малкия Саша да не бъде лишаван от любов и женска ръка, докато расте: "Помни, Сашинка, каквото и да стане в живота ти- не си давай черния дроб, защото руснак без спирт в кръвта си, не е истински руснак, а без черен дроб няма да можеш да пиеш". Да, може би бе прекалено млада, за да гледа едно невръстно дете и да му дава подобни съвети. Обаче Алекзандър ги спазваше безпрекословно цял живот и живееше доста добре, като изключим един- два съвета, които умишлено изпускаше да спазва.
Захвърли камата старателно в другия ъгъл на стаята, за да не успее Арая да се докопа до нея по каквито и да са обстоятелства. Ръцете му приковаха нейните над главата й, а тялото му не й позволяваше да мърда. Саша сведе лицето си надолу, впил сините си очи в нейните. Алкохолния му дъх галеше кожата й, пробуждайки всичките й сетива, най- вероятно, напълно неприятно, но все пак ги пробуждаше. Арая нямаше избор. Щеше да го изслуша иска или не, пък и бе важно. Алек знаеше, че няма да успее да се справи сам, може би затова бе прибягнал до помощта именно на Ая. Имаше й доверие, а и двамата работеха идеално в екип. Трябваше да я убеди да му помогне. Пък и по време на въпросната "работа" можеше да й сподели за шокиращото откритие, че си има цяло детенце.
- Намерих те лесно. Знам как работиш и просто трябваше да те настигна.- проговори с някак пресипнал глас Саша и притисна тялото си към нейното още повече, ако това бе възможно, което накара слабините му да се отъркат в нейните.- Трябва да ми помогнеш, красота. Не можеш да ми откажеш подобно забавление.
Наведе се още малко напред, а устните му за галиха бузата й, докато прошепваше бавно и ясно всяка една подробност. Имаше нещо възбуждащо в начина, по който й говореше, уверено и сякаш леко самовлюбено.
avatar
Саша Лесбърн
ловец;

Брой мнения Брой мнения : 48
$ $ : 59
Join date Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №401 - Хотелската стая на Арая Деймос

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите