The city of the immortals преди два дни

by **Катрин Евънс** Сря Яну 18, 2012 5:42 pm

Ново начало, нов живот, но не и за мен. The city of the immortals, както наричаха го наричаха обитателите му бе най-скучното място на света. Бяха изминали едва две седмици от пристигането ми и вече бях отегчена и ядосана, че не успях да намеря проклетия камък. Баравете на града бяха препълнени , а улиците- тихи. Нямаше нито един човек, които да мога да използвам за храна или да измъчвам. Реших да последвам примера на хората и да отида в някой бар. ОБлякох си къса черна рокля с голямо деколте и черни обувки на високи токове. Застанах пред огледалато и се огледах. Бях перфектна , както винаги, дори Елена, която изглеждаше точно като мен не можеше да изглежда по този начин, колкото и странно да ви звучи . Усмихнах се самодоволно и взех чантата си.
Барът не беше близо до къщата ми, но с вампирската си скорост успях да стигна там за по-малко от една минути. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш вампир. Тръгнах към входа на бара, когато забелязах едно момиче. Ооо не и тук ли? - помислих си аз и извъртях недоволво очи. Приближих се към момичето усмихвайки се самодоволно .
- Здравей змиоубийце... - едва сдържах смеха си при споменаването нa последната дума. Не знам от къде ми хрумна, но беше подходяща в случая. Момичето не ми беше направило нищо, всъщност се бе държала добре, когато я срещнах за пръв път, но това бях - не можех да се държа мило.
- Какво правиш тук? Нима не са останали животни за убиване? - скръстих ръце пред гърдите си и я дарих с още една самодоволна усмивка. Бях решила да се забавлявам и след като нямаше хора които да тормозя щях да се задоволя с това момиче, или по-точно с тази вампирка . Да се заяждам с хората определно бе едно от любимите ми занимания, но трябваше да внимавам с нея, не исках някой древен вампир като тази тук да ми има зъб.

by **Merry Edward Chase.** Сря Яну 18, 2012 6:46 pm

Навън бе студено. В такова време за мен нямаше нищо по-добре от това да се скрия в някой клуб, където поне не се чувствам толкова самотна, дори и когато на практика никой не ме придружаваше. Но като се замисля практически през 2 минути някой ме заговаряше. Не бях облечена прекалено предизвикателно. Може дори да се каже, че нямаше нищо предизвикателно в облеклото ми, понеже когато излязох вобще не знаех, че ще се озова в клуб, безмълвно чакаща компания. Трябваше все пак да се досетя, защото това се случваше .. винаги. Стоях и бях потънала в мисли. Да, това вече ставаше повече от банално, но истината бе, че прекарвах прекалено много време сама с мислите си. Трябваше ми приятел/ка, но с моят характер едва ли щях да си намеря, и това ми бе пределно ясно.
Изведнъж забелязах едно момиче, съсредоточило погледа си в мен. След като и аз я разгледах обстойно, един спомен изплува в съзнанието ми. Истината бе, че бях срещала момичето и преди. Нямаше как да не си спомня, това бе един от малкото разговори с момиче от месеци насам. Молех се да не ме забележи, но както се пееше в една песен- някой молби си остават нечути. Приближавайки се към мен тя каза "Здравей змиоубийце..." с явна цел да ме накара да се почувствам неудобно.. , но при мен тези неща не работеха, защото аз почти нямах чувства, да не говорим за тези, който тя се опитваше да събуди в мен. "Какво правиш тук? Нима не са останали животни за убиване?" бяха следващите `и думи, като прибави самодоволна усмивка, която за мен бе без никакво покритие. Няма значение, реших, че ще продължа да играя невинно, както правех досега.
- Нямам идея. Излязох навън, но беше прекалено студено за дрехите ми и реших да вляза в клуба и да се напия. - казах го като прибавих лек смях, но той бе по-скоро като кикотене. След явната проява на болното ми чувство за хумор прибавих и;
- А ти какво правиш тук? Мислех, че тенденцията ти е да бродиш из гората с токчета..

by **Катрин Евънс** Чет Яну 19, 2012 2:59 pm

Ауу малката можела да се заяжда, каквa изненада. Погледнах отегчено към бармана и си поръчах уиски, това щеше да бъде една скучна и дълга вечер. Надигнах чашата и това, което почувствах, когато отпих една глътка от съдържанието 'и бе удоволствие. Разля се по цялото ми тяло и ме затопли по един неподправен начин. И все пак алкохолът не можеше да се сравнява с кръвта, колкото и да обичах да пия алкохолът не можеше да даде това, от което един вампир имаше истинска нужда - кръв. Осъзнах, че стоя загледана в питието си, едва когато чух как някакъв мъж да си поръчва. Извърнах поглед от чашата и погледнах към вампирката. С този цвят на косата нямаше как да остане незабелязана, това не ме интересуваше, но едно трябваше да 'и се признае екстравагантният стил 'и отиваше. Засмях се на думите на момичето.
- На всеки се случва да е неподходящо облечен понякога... - извъртях очи. Защо изобщо говорех с нея? Е, както винаги имах изгода. Погледнах мило към нея и се усмихнах приятелски. Да, за да 'и стана приятелка трябваше да се държа мило с нея, а с малко късмет планът ми щеше да проработи и тя щеше да ми помогне да намеря камакът на смъртта . Внимавай Катрин, трябва да бъдеш внимателна! - обади се вътрешният ми глас. Тръснах леко главата си на една страна, за да прогоня тези мисли и отново погледнах към момичето със същата дружелюбна усмивка .
- Аз съм Катрин! - подадох едната си ръка все още усмихвайки се. Да се преструвам на добро момиче бе лесно за мен, бях го правила много пъти. но едва ли щеше да ми е толкова лесно да я заблудя .
- Виж знам, че се държам малко грубо, но наистина съжалявам и искам да започнем начисто... - отпих голяма глътка от уискито в чашата си и се загледах замислено в течноста, която бе останала на дъното.

by **Merry Edward Chase.** Чет Яну 19, 2012 3:14 pm

Бях объркана от всички тези приятелски погледи, защото определено Катрин (както тя се нарече) не изглеждаше като най-дружелюбния човек на планетата. Поръча си уиски. Не беше прекалено умно човек, или каквото и да е друго същество да се напива в мое присъствие. Мразех това от дъното на душата си. Но нищо, нека да дадем на момичето шанс.
- Аз съм Мери. - казах `и, изглеждайки я изпитателно и броени секунди след като тя подаде ръката си аз направих същото.
- Виж знам, че се държам малко грубо, но наистина съжалявам и искам да започнем начисто... - тези думи, които тя каза, определено ме очудиха и ме накараха да се замисля дали наистина го има впредвид или просто се опитва да ме заблуди, но с каква цел? Да, именно това, че не намирах причина един вампир да се опитва да се сприятели с мен, като се има впредвид трудния ми характер, ме накара да повярвам на Катрин и да видя какво ще последва.
- Няма проблем. - казах гледайки чашата `и. Бях жадна за малко от това. Може би мразех да гледам пияни хора, но определено нямах нищо против аз да съм тази, която пие. Поръчах едно уиски и за себе си, но вместо да го изпия, реших да поговоря с Катрин.
-И, какво те кара да искаш да започнем начисто? - попитах и чак след това пийнах една малка глътка от поръчката си.

by **Катрин Евънс** Нед Яну 22, 2012 9:26 pm

Явно все още не ми се доверяваше напълно или бе прекалено изненадана от промяната ми. Това момиче щеше да бэде едно голямо предизвикателство, а това ми харесваше, обичах предизвикателствата .
- Реших, че може би не съм те преценила правилно, когато се запознахме... - свих ръмене и си лепнах една от онези мили усмивки. Беше толкова отегчително да се правя на добра, но от друга страна бе интересно, така можех да опозная човек , които никога няма да бъда . Беше време да започна разговора, които планирам от началото на вечерта. Бих могла да си обзалажа, че ще бъде интересно и за двете ни, а ако нещата минат както го бях планирала Мери щеше да ми помогне да намеря камъка .
- Мери чувала ли си за камъкът на смъртта?

by **Merry Edward Chase.** Нед Яну 22, 2012 9:39 pm

- Реших, че може би не съм те преценила правилно, когато се запознахме... - каза Катрин и се усмихна доста мило. "Ами добре", помислих си. Щях да се опитам да си променя мнението за нея, въпреки че аз доста трудно го правех. Минаха няколко минути, а може би бе една, не мога да кажа точно. След това Катрин отново пое разгговора и попита;
- Мери, чувала ли си за камъкът на смъртта?
Странен въпрос. На мен самата ми бе трудно да определя чувала ли съм за него, защото през годините бях чувала за много неща, но след няколко безцелни секунди лутане из мозъка ми стигнах до нещо. Не бе много. Преди много, много години, когато бях сравнително млад вампир бях чула за това, че са се водили някакви битки в "The city of the immortals". Аз още не живеех тук, следователно няма как да знам повече подробности. Накратко всички видове са се били за него, а след това е изчезнал незнайно къде. Който го намери щял да бъде много могъщ и т.н. Тези мисли преминаха бързо през главата ми. Защо `и е на Катрин да ме пита за това? Ениуей ...
- Ами да, чувала съм някои неща. Преди време познавах един човек, който бе участвал във войната, която се е водела за него. Защо?

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

The city of the immortals преди два дни

The city of the immortals преди два дни

Re: The city of the immortals преди два дни

Re: The city of the immortals преди два дни

Re: The city of the immortals преди два дни

Re: The city of the immortals преди два дни

Re: The city of the immortals преди два дни

Re: The city of the immortals преди два дни