Вход

Забравих си паролата!

Юли 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Светът на вампирите

Предишната тема Следващата тема Go down

Светът на вампирите

Писане by Катрин Евънс on Пет Дек 30, 2011 11:47 am

Първа глава

По улиците вървеше красиво чернокосо момиче. Името на красавицата беше Анабела...Анабела Торес, но всички я наричаха Ана. Тя беше красива, умна и богата, беше най-популярното момиче в училище и всички момчета си падаха по нея, но това не беше достатъчно за красавицата, тя искаше да изживее нещо магическо и мечтата й скоро щеше да се сбъдне.Тя чу стъпки зад гърба си, обърна се за да види кой е, но когато се обърна не видя никого, момичето се обърнa и продължи пътя си, когато отново чу стъпки зад гърба си . Ана се огледа наоколо, нямаше нито един човек, момичето се обърна и хукна към къщата си, отново чуваше стъпките зад гърба си. Тя започна да тича по-бързо, кагото се бласна в някого, момичето вдигна глава и погледна към човека в когото се бе блъснало. Беше русокосо момиче с дълга руса коса стигаща са средата на гърба й и сини очи.
- Ей гледай къде ходиш-! Изкрещя русокоскатa и тръгна ядосана по улицата от която Ана току ща избяга.Ана извъртя очи недоволно и тръгна към къщата си. След десет минути красавицата се прибра в огромното имение на родителите си. Тя влезе в трапезарията, където родителита й тъкно вечеряха.
- Здравей слънчице!- Баща й и се усмихна с онази усмивка която казваше "Обичам те миличка" - Ще вечеряш ли с нас?
- Как мина в училище миличка?- Попита майка й, както обикновенно това беше първото което майка й казваше.
- Не не съм гладна татко!- Ана се усмихна и се обърна към майка си. - Мина добре мамо, както обикновенно..Ще се къча в стаята си!- Анабела се усмихна на родителите си и се качи по стълбите в стаята си, обикновенно тя използваше асансьора но днес не го направи. Красавицата влезе в стаята си и се просна на огромното легло с балдахин, лежеше така около пет минути и се изправи и отиде в банята. Ана погледна в голямото огледало пред себе си, лицето й беше бледо, кожата й беше като на мъртвец.Вятър премина през гарваново черната коса на Анабела, ледени тръпки преминаха през слабото тяло нa момичето, в черните й очи се четеше страх, отчаяние и гняв, искаше да извика, но не можеше гласът й бе заседнал като буца в гърлото й.По бледото и изморено лице на Анабела се стекоха няколко салзи, момичето не можеше да диша, опитваше се да си поеме дъх, но не можеше. През банята премина сянка, беше страховита и плашеща, тя се спря пред Ана.
- Ще умреш! - Леденият глас ня сянката прекъсна тишината, която цареше в банята и накара красавицата да трепери от страх. Черната сянка докосна лицето на Ана, красавицата изтръпна, не можеша помръдне, думите на сянката още отекваха в ушите й. Красавицата затвори очи и очаквaше мига в които ще умре, но нищо не се случи, Анабела отвори очите си и сянката я нямаше, лицетo й вече не беше бледo и отново можеше да диша.
Анабела сe огледа наоколо, но сянката я нямаше, тя се опита да се успокои и погледна в огледалото. Тя излезе от бяната, взе си чантата и тръгна към парка тичайки .
- Излизам!- Изкрещя момичето, когато мина през трапезарията родителите й си хвърлихя наколко странни погледа, сякаш можеха да се разбират само с поглед. Всъщност те можеха да го правят, но дъщеря им не знаеше за това, тя не знаеше почти нищо за семеъството си и за това какво точно са родителите й, но много скоро щеше да научи цялата истина за семейството си и за себе си. Ана стигна до парка, тя обичаше да се разхожда тук, когато е тъжна или нещо не беше наред, а днес найстина беше странен ден, красавицата имаше нужда да помисли за случилото се и да се успокои. Тя седна на една от зелените пейки, които се сливаха с обстановкото в парка, всичко наоколо беше зелено и обгърнато в мрак, дори Анабела са сливаше с тази обстановка, облечена в каса черна рокля и черни обуви на висок ток, единственото което се отличаваше от тази мрачна обстановка бе светлината на уличната лампа до пейката.
- Здравей! - Каза дрезгъв мъжки глас, които накара Ана да извика от страх, тя отново чу стъпки зад гърба си, които се приближаха все по-близо дo нея, всичко в нея крещеше "Бягай" но момичето дори не помръдна.
Мъжът или по-скоро момчето, което изплаши красавица застана пред нея и се усмихна мило. Момичето въздъхна и извъртя очи, не можеше да повярва че се бе изплашила от него, та той беше просто еднo обикновено момче или поне така изглеждаше. Всъщност той беше всичко друго, но не и обикновено момче въпреки, че изглеждаше като такова.
- Здравей!- Каза чернокоската й се усмихна на красивото момче, което стоеше пред нея. Той имаше къса черна коса, кафеви очи, красива усмивка и хубаво тяло, личеше си че прекарва доста време във фитнеса. Беше облечен с бяла тениска, черни панталони и черно кожено яке. Той беше най-красивото момче което Анабела някога беше виждала .
- Извинявай, не исках да те изплаша.- Момчето отново й се усмихна. - Аз съм Ерик!- Момчето подаде ръката си.
- Не си ме изплашиш.- Красавицата се усмихна на Ерик. - Аз съм Анабелa, но можеш да ме наричаш Ана.- Те си стиснаха ръцете и започнаха да се разхождат из парка . По време на разходката те не казаха нищо, само си размениха няколко погледа, разхождаха се из парка обгърнати в мрак, когато Ерик внезапно каза:
- Трябва да тръгвам!- Момчето й се усмихна и си тръгна тичайки от парка, преди Анабела дори да успее да каже нещо.
Момичето гледаше няколко секунди към мястото, на което преди стоеше Ерик . След това тръгна към имението на родителите си, през целия път тя мислише за Ерик и не усети кога се е прибрала. Тя влезе в имението и се запъти кам стаята си отвори вратата и красивата й лилава стая вече беше пред погледа на чернокоската. Тя разкопча ципа на черната си рокля, каято се свлече в краката й след това свали черните си обувки на висок ток. Взе светло розовата копринена нощницата, която бе оставена на леглото й и я облече, след тава си легна и заспа.
По тъмната и мрачна улича вървеше Ана, беше облечена с черни дънки, боти на висок ток, черно кожено яке и бяла блуза. Тя чу стъпки зад гърба си и се обърнa, видя две червени очи, които светеха в тъмнината. Тъмната фигура с червените очи тръгна към красавицата, Анабела се обърна и хукна по улицата. Тъмната фигура тичаше след момичето фигурата хвана момичето за врата и я прилепи към едно дърво. Заби острите си зъби във врата на чернокоската и започна да пие от кръвта й, момичето изпищя от страх, но наоколо нямаше никого и никой не можеше да й помогне...
"Дзъннн"- Сънят или по-точно кошмарът на Анабела бе прекъснат от будилникът, които звънеше отново трябваше да става за училище. Тя се измъкна от леглото, въпреки че не искаше, тя си облече бял потник, къса дънкова пола, черни боти на високи токчета и черно кожено яке, среса гарваново черната си коса, изми си зъбите и се гримира. След като бе прекарала повече от час пред огледалото красавицата слезе долу и се качи в лимузината, след случката снощи тя не искаше да ходи пеша по улиците на града. Тя дори не бе усетила кога бяха пристигнали пред училището й слезе от лимузината и с усмивка на лицето каза "Довиждане" на шофьора. Щом я видяха нейните " приятелки" веднага я наобиколиха, но за нея това беше нещо нормално и не им обърна почти никакво внимание погледа й се спря върху една групичка от хора, които тя не познаваше след като ги огледа добре забеляза, че Ерик е сред тях. Тя се усмихна, мина покрай приятелките си сякаш бяха паметници, които тя подминаваше и отиде при Ерик.
- Здравей!- Поздрави го тя и му се усмихна.
- Здрасти Анабела!- Той й се усмихна с чаровната си усмивка, която караше повечето момичета да се влюбят в него, но Анабела не беше сред тях. - Как си красавице? - Попита той и й намигна.
- Добре съм! - Отговори му тя.- Ти как си?
- И аз съм добре, кукло.- Той се усмихна и я хвана за ръката. - Ще ме разведеш ли наоколо?-Преди тя да успее да каже нещо те вече бяха в училището .


************************

Squeeze, hot, hold that pose
you know i like it do it sweetheart, i'm the boss
I'll let you get close to it
I'm gonna make tonight a show oh oh
I'll make your love grenade explode, nanana
Turning the lights out,
burnin' the candles
And the mirrors gon' fog tonight!
Turning the lights out,
Tighten the handcuffs
And the mirrors gon' fog tonight!






avatar
Катрин Евънс

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 874
$ $ : 1048
Join date Join date : 26.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The city of the immortals
Humor Humor : Никога не заблуждавам никой. Те се заблуждават сами като не си правят труда да разберат каква съм и сами изграждат някакъв образ за мен!!!

Таланти
Пеене:
0/5  (0/5)
Актьорство:
0/5  (0/5)
Танцуване:
0/5  (0/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите