Тайната част на гората

Пореден ден в града.Аз вече се успокои,защото намерих къща.Живеех при някаква жена,която искаше да я науча на магии.Рядко се показвах от стаята,защото не исках да се засичам с някоя вещица,която ще ми чете конско,че не съм намерила някой,който ще помогне.Жената беше някакво създание,което аз не бях сигурна.Живеех и с една друга жена,която не познавах.Реших,че ще е разумно,ако звънна на вещицата,която помагаше.Аз се усмихнах,когато се сетих за онзи ден.Ние живеехме неспокойно.Чувах някакви викове от съседната стая.Видях,че двете имат доста...странни.Реших,че ще отида да разгледам някакъв камък.Жената ни попита за него,но ние не отговорихме.Реших,че ще отида при онази част,която беше спокойна.Седнах на една полянка и се загледах.Беше спокойно.Разбрах нещо.Знаех как се намира онова.Почаках известно време.
Жената дойде.Аз се усмихнах и започнах:
-Знам какво да направиш с камъка.Искаш ли да отидем някъде?Всичко ще ти кажа.-започнах аз.Двете поехме към съседната полянка,но изведнъж аз се спрях.Имах някакво странно...

След като оставих моята наемателка с думите сега ,ще се върна защото ставаше дума за камъка на дявола и аз трябваше да го унищожа , наистина нощта прекарана с нея беше уникална и скоро нямаше да я забравя . Преди поляна чух , плач на бебе която Жулиет не можеше да чуе. С моята бързина стигнах и видях сладко малко бебче ,което взех на ръце.Беше увито с бебешко пухкаво одяло ,колко красиво беше маничето ,с черна коса като мрака сини очи като небето и невероятно червени устни.
- Хей виж какво намерих - показах бебето.
- Момиче е ! - но миризмата не беше на човек ,а на ангел ?