Вход

Забравих си паролата!

Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

Calendar Calendar

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Юни 23, 2017 1:34 am
Latest topics
» Реклама
Пон Фев 25, 2013 3:04 pm by Damon Salvatore

» Станете наши приятели
Пон Фев 25, 2013 3:03 pm by Damon Salvatore

» Гърция:Остров Пукет(Островът на Изкушенията)
Пон Яну 28, 2013 10:52 am by Татя Петрова

» Флууууууууд
Вто Юни 26, 2012 9:56 am by Damon Salvatore

» Starbucks кафе
Чет Апр 19, 2012 4:28 pm by Алдур

» Търся си другарче за РП
Вто Апр 17, 2012 8:22 am by Сиана Матияс

» Търся си ...
Пон Апр 16, 2012 1:02 pm by Сиана Матияс

»  Целувка, секс, прегръдка, шамар или бира
Нед Апр 15, 2012 10:29 am by Александра Удинов

» Александра Удинов
Пет Апр 13, 2012 3:18 pm by Катрин Евънс

Нашият екип

       Administrators :
        Merry Edward Chase.

         Катрин Евънс


         

      
       Рекламен агент на форума :
        Irenes Devo

        
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Арая Жозефин Деймос

Предишната тема Следващата тема Go down

Арая Жозефин Деймос

Писане by Арая Деймос on Чет Дек 29, 2011 6:20 pm


/emma stone/

- Ела ми, копеле такова! – изкряска малка дребна червенокоска в полумрака на изоставения склад. В едната си ръка държеше двуцевка, която буквално пушеше от толкова много използване, а в другата ѝ ръка блестеше сребърен нож, наострен като трион. Ръкохватката му беше издълбана с множество резки, които от близо всъщност изобщо не бяха обикновени резки, а букви. Букви, думи и срички, които превръщаха иначе обикнвения кухненски нож (пренебрегнете факта, че не излят от сребро) в оръжие, което можеше да изпрати всеки демон в Ада и всеки нахален ангел в Рая.
Малката червенокоска се бе замесила отдавна с тези две древни, но страшно досадни и глупави същества. Не я питайте как, тя не знаеше. Не знаеше как изведнъж се бе оказала на средата на бойното поле, точно между дрете армии, които бяха готови да атакуват опозицията. А тя, образно казано, стоеше като заблудено пиле, между двете масивни заплашителни сили и се чудеше на къде да гледа. Дали да помогне на едините или на другите. И двете страни бяха направили живота ѝ Ад, не че той вече не беше такъв имайки предвид, че тя бе едва на двайсет и две, а вече можеше да добави във федералното си досие една камара обири, фалшифицирани документи, няколко опита за убийство, оскрвеняване на всякакви видове паметници и гробове, палежи, експлозии и така нататък и така нататък. Дребничката жена можеше да се похвали, че е в листата на най-издирваните в Щатите, само на две места по-надолу от серийните убийци и бомбардировачите.
Само че, федералните не знаеха нито една от причините, заради които тя бе наместена удобно в тази класация между банкови обирджии и масови убийци.
Без нея, нямаше да има Америка, нямаше да има Западна цивилизация.
Без нея и още шепа мъже и жени с познания за свръхестественото, светът, който ченгетата и хората познаваха отдавна щеше да е само мита, далечен избледняващ спомен.

(шест години по-рано)
- Арая Жозефин Деймос! – изрева младата учителка, гледайки с насълзени очи към една дребна червенокоска, която най-спокойно си вземаше предобедната дрямка в нейкия час по Модерно изкуство. – Веднага при Педагогическия съветник, госпожичке.
Чак тогава Арая се събуди. Протегна се, сякаш нарочно предизвикваше учителката да се озлоби още повече. Беше само втория ден от училище и тя вече си бе спечелила наказания за три седмици напред. Какъв успех само.
Жозефин отвори зелените си очи и ги впери в дразнещата стара мома, която не бе никак стара, но пък беше дразнеща. Опита се да влее всичките емоции, които препускаха през дребното ѝ тяло в изумрудените ѝ клепки, така че да накара коленете на жената да омекнат от съчувствие и тя да си продължи урока без да я кара да ходи в кабинета на съветника, пътет до който тя бе научила наизуст.
Всички знаеха съдбата на червенокоската. Самата тя си признаваше, че е имала отвратително детство. Още от малка, майка ѝ се споминала при съмнителни обстоятелства, за които Ая си мълчеше и не разказваше на другите, защото през цялото време си бе мислела, че баща ѝ, груб арогантен и вечно пиян, ѝ бе посегнал. Което накрая се оказа съвсем вярно, между другото, но и до там ще стигна. Пред повечето казваше, че след като майка ѝ се споминала, тя напуснала баща си, прекалено удавен в мъката и в ликьора, и се отправила към първото сиропиталище.
Да, точно така, още на шест годинки момичето с огнената коса се бе изпроводило само до портите на дома за деца без родители. Защото освен майка си, тя друго родителско тяло не познаваше. Баща ѝ беше пълна утрепка и всеки път когато той пияно я молеше „Ела, Жозефин, прегърни татко си”, тя се чувстваше обидена, че може да се свърже с този мъж.
Сега бе на шестнадесет и бе започнала да да учи в държавна гимназия, макар че бе едно от най-проблемните деца там. Никога с домашно, недоспала и недохранена, постоянно биеща се не с кой друг, а с момчетата, спореща с учителите... Да, точно така. Арая Жозефин Деймос можеше да срита задника дори и на куотърбека на футболния отбор съвсем лесничко.
Сега е момента да ви кажа защо ви разказвам всичко това. Няма как да не сте гледали „Хана Монтана”. Е, знаете каква е работата – обикновено момиче през дена, поп супер-звезда през нощта. Нещо подобно беше и Арая Деймос, само че заместете поп звезда с ловджийка на свръхестествени неща. Всякакви – уендигота, ругарута, демони, шейпшифтъри и все такива непознати неща за вас.
И как стана така ли?
Лесно стана. Попадна на правилните хора.

(седем години по-рано)
Работата на едно петнайсет годишно момиче с плосък корем и гъста червена коса е да бъде деен участник в извънучилищните мероприятия, нали? Е, за едно момиче, изпратило се само в сиропиталище, нейната работа бе съвсем друга. Тя трябваше да чете, да пише и да се образова, за да бъде готова да излезе в реалния свят и да не се превърне в утрепка за пример като родителите ѝ. В сиропиталитещо „Мейфеър Чайлд Кеър” тя се запозна с тамошния психиатър. Приятен мъж около тридесетте, с множество белези по ръцете, но със светлосини очи, които я гледаха по-бащински от всеки поглед на баща ѝ.
- Арая, знаеш ли какво е баща ти? – рече един ден той?
Арая само поклати глава.
- Баща ти е върколак, скъпа. – спокойно каза психиатъра и зачака реакция, но такава не откри. Усмихна се приятелски. Вече отдавна бе посветил Арая в изкуството на лова. Свръхестествения лов. Още преди месеци, когато Деймос по погрешка уби едно китсуне. Уплашена, че ще я тикнат зад решетките на изправителния, тя побърза да си признае през мъжа с топлите кафеви очи. Той я погали бащински по темето и зарови тялото. Оттогава тя се бе превърнала в негова ученичка, а той я обучаваше на всичко, което знаеше, защото Арая Жозефин Деймос знаеше, че смъртта на майка ѝ не бе случайна, знаеше, че баща ѝ не бе човек, но просто не можеше да си намери логично обяснение. Поне досега.
- Как да убием един върколак? – попита тя.
- По пълнолуние, тъкмо когато се е преобразил. Сребърни куршуми в сърцето.
Арая кимна и излезе от кабинета.
На следващото пълнолуние ченгетата намериха едно огромно куче, проснато на околовръстния път, а от тялото му извадиха шест сребърни куршума.
Шест.
Шест, колкото бяха и прободните рани, убили майката на Арая.

(в днешни дни)
Арая бе отлична ловджийка, отлична фалшификаторка. Но това, в което бе най-добра бяха саркастичните подмятания, жестоките излеяния на истини и... шамаросването на всеки, който си заслужеше това.
Деймос бе поддръжник на истината. Не обичаше лъжите, мразеше малките манипулативни игрички. Затова най-много обичаше да убива вампири. Всички бяха еднакво тъпи и глуповати, мислейки се за аристокрацията на тоя проклет свят, когато тя бяха прекалено уплашени, за да си признаят, че дори най-низшият демон имаше мощта и силата да ги превърне в прах по всяко време.
Иначе тя бе изключително спокойна личност. Оценяваше моментите, които Съдбата ѝ бе предоставила с приятели, оценяваше и нощите, когато не си лягаше сама. Оценаваше светлите моменти, когато спасяваше всички, преди да има някакви жертви.
Беше спокоен човек.
Освен, когато бе на лов. Тогава тя изключваше всичко човешко – състрадание, опрощение, болка, радост. Само сърказмът оставаше от другата Арая – спомен от съществуването ѝ. Отказваше да повярва, че някой, убил десетки хора, можеше да се промени, защото първичния инстинк застига всички. Дори нея.
Защото дори и да го прикриваше, дори и да бягаше от това, тя все пак беше убийца, макар че обичаше да си мисли, че е спасителка.

blueberry pancake
avatar
Арая Деймос
ловец;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 41
$ $ : 50
Join date Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Арая Жозефин Деймос

Писане by Merry Edward Chase. on Чет Дек 29, 2011 6:24 pm

Много хубав герой! Одобрена си.

************************


♔ ♔ ♔
White lips, pale face
Breathing in snowflakes
Burnt lungs, sour taste
Light's gone, day's end
Struggling to pay rent
Long nights, strange men

And they say she's in the Class A Team
Stuck in her daydream, been this way since 18,
but lately her face seems slowly sinking, wasting
Crumbling like pastries, and they scream
The worst things in life come free to us
Cos we're just under the upperhan
Go mad for a couple grams
♔ ♔ ♔


avatar
Merry Edward Chase.
древен вампир;

Пол Пол : Female Брой мнения Брой мнения : 478
$ $ : 632
Join date Join date : 25.12.2011
Age Age : 21
Местожителство Местожителство : The City Of The Immortals

Таланти
Пеене:
5/5  (5/5)
Актьорство:
2/5  (2/5)
Танцуване:
4/5  (4/5)

Вижте профила на потребителя http://delightful-world.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите